Най-малко 21 от 117-те руски дипломати, работещи в посолството на Москва в Австрия и в нейните мисии към международните организации във Виена, са свързани – или може да са свързани – с руските разузнавателни служби и служби за сигурност. Разследване на руското независимо издание „Агентство“ от 10 август посочва, че заключенията се основават на анализ на публично достъпни дипломатически списъци и данни, събрани в базата Rupep.org. Това е публична база данни за местни лица, заемащи политически отговорни постове, от Русия, Беларус, Киргизстан, Казахстан, Грузия и Молдова.
Още: От началото на войната в Украйна: Германия е изгонила стотици руснаци, доста от тях шпиони
Разследването обхваща официално регистрирания дипломатически персонал, но изключва административния и техническия персонал, чиито имена не са били публично оповестени.
8 от 48 дипломати в руското посолство в Австрия може да са шпиони
В руското посолство в Австрия поне 8 от 48-те дипломати може да имат връзки с руски разузнавателни агенции. „Агентство“ установява възможни връзки, свързани с Руската служба за външно разузнаване (СВР), Главната дирекция на Генералния щаб (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и девети човек - 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи, работил в Австрия до лятото на тази година.
Разследването проследява някои от тези връзки чрез данни за предишна трудова дейност и регистрация по местоживеене в Русия. Няколко дипломати са били регистрирани на адреси, свързани с обекти на руското военно разузнаване, разузнавателни академии или жилища, използвани от разузнавателни служители. Според медията има и един аташе в посолството, който преди това е работил в научно-технически център, подчинен на ФСБ.
7 от 22-мата членове на ОССЕ от Русия вероятно са свързани със службите
Руският дипломатически персонал, назначен в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), също заема важно място в разследването. От 22-мата членове на постоянното представителство на Русия към ОССЕ, посочени от австрийското външно министерство, за седем е установено, че имат потвърдени или възможни връзки с руски структури за сигурност или разузнаване.
Изданието съобщава, че няколко членове на мисията към ОССЕ са използвали адреси, свързани с обекти на руското военно разузнаване, Генералния щаб, институции на Министерството на отбраната или военни академии.
Снимка: iStock
За някои лица обаче медията посочва, че няма преки доказателства за работа в разузнавателните служби, като възможните връзки са изведени на базата на регистрационни данни, образование или предишни работни места.
Служител от МААЕ получавал пари от военна част, свързана с руските ядрени оръжия
Разследването обхваща и 47 руски дипломати, назначени в други международни организации със седалище в Австрия. Установено е, че петима от тях имат възможни връзки с разузнавателните служби, включително трима членове на постоянното представителство на Русия към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) - това е ядреният надзор на ООН.
Един служител от мисията на МААЕ по-рано е получавал доходи от военна част 52025, която "Агентство“ идентифицира като арсенал за ядрени оръжия в Можайск, Московска област. Регистрационните данни свързват роднини на други двама руски представители в МААЕ с обекти, свързани с руското военно разузнаване.
Медията свързва и още двама дипломати, представляващи Русия в организации, свързани с ООН във Виена, със структури на военното разузнаване. В разследването са цитирани регистрационни данни, военни досиета и адреси, свързани с руския Генерален щаб, обекти на военното разузнаване и звена за защитена комуникация.
Независимото издание подчертава чрез своята методология, че разследването обхваща само публично идентифицирани дипломатически служители. Административният персонал в руските дипломатически мисии в Австрия не е включен, тъй като пълни официални списъци на тези служители не са публично достъпни.
Мерките на Австрия
През май Австрия експулсира трима руски дипломати поради подозрения в шпионаж, свързан със сателитно комуникационно оборудване, инсталирано в руски дипломатически обекти във Виена: Австрия експулсира трима руски дипломати заради шпионаж.
И преди това австрийските власти са действали по този начин - през август 2020 г. Виена обяви за "персона нон грата" един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. бяха прокудени още четирима - по двама от посолството и от представителството при ООН, с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един руски дипломат.
Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.
Снимка: Getty Images
На 20 май Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Защитата обжалва присъдата: Осъдиха австрийския разузнавач, шпионирал Христо Грозев в полза на Русия.
Как го направи България преди години?
От платформата Frontline Monitor правят интересна съпоставка, припомняйки как на 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители. Тогава кабинетът посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица.
Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.
Още: Италия експулсира двама руски дипломати, Москва заплаши с последствия
Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена, смятат анализаторите - 15-те отстранени от 2020 г. насам, при обща численост от около 500 души, се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и това не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично - за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка, а на доходи и предоставени от службите жилища.
Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната - досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия обаче ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.
Темата за руския шпионаж е особено деликатна и след изборите у нас през април, на които формацията на Румен Радев спечели пълно мнозинство и в момента управлява: Взривове във военни заводи в България: Руски връзки и най-тежките случаи.
