Откъс от "НОФОФ", Ваньо Вълчев
Забелязали ли сте колко одухотворено става лицето на жената, когато реши да извърши някоя гадост? Очите на баба Гугутка светнаха с метален блясък. Лицето є придоби вид на подобрявано от начинаещ козметичен хирург. Върху това лице Монализовата є усмивка замръзна сатанински. Тя издърпа чекмеджето, дето държеше тетрадките си с готварски рецепти и модели за плетки на една кука. Измъкна от дъното тефтерче с надпис „Гражданско общество – имена и адреси“. Тук пазеше телефони, имена и адреси на всякакъв вид професионални организатори на спонтанни протести и демонстрации. Без колебание разгърна на „Природозащитници“. Първото име беше на господин Хампарцум, а срещу него бе отбелязано „Тъмнозелени“. Развълнувано и с отработен пенсионерски патос баба Гугутка разказа задъхана на господин Хампарцум как властта руши вековните традиции, като разорава градинките на гражданите и сече дърветата, с което оставя „Героично минало“ без бели дробове.
– Благодаря, мила госпожо! Вашият сигнал е важен за нас. Да ви даде Бог здравето на планинска скала. Да посадите млада фиданка и да сте жива и здрава, докато тя стигне до дванайсетия етаж на вашия жилищен блок! Радост да озари дните ви и гугутки да ви гукат на прозореца! Идваме! – с повече радост, отколкото загриженост рече господин Хампарцум. Отдавна не бяха споменавали организацията му и не го бяха канили ни за интервю, ни за важна екологична експертиза.
И господин Хампарцум извади мобилния си телефон....
– Ало!
– Господин Темелски? Хампарцум съм. Тъмнозелени. Еко проблем!
– Светът ли има екологични проблеми, или еколозите имат световни проблеми? Ха-ха! Кажи бе, Пърцумче?
– Можем да подлеем малко вода на общинарите.
– В смисъл?
– Сеч и изкореняване. Обществено недоволство. Яхваме събитието!
– Хубаво, яхвайте го.
– Става дума, господин Темелски...
– Колко?
– Ами 50 активисти, озвучаване, плакати, малко тонизиращи. 3000.
– Как пък ги натамани, а?
– Ами експресно е. Има рискове.
– Дрън-дрън – рискове! Спуканата тръба в „Героично минало“, нали? Плакати по темата съм ви изработил, дълготрайни са. Озвучаване съм ви дал. Зелени шапки и ленти за ръкавите имате. 1500 и действайте!
– Ама, господин Темелски...
– Без „ама“! 1500. И каса джин за моя сметка. Това е.
– Благодаря, господин Темелски! Да ви даде Бог...
– ... здравето на планинска скала. Знам. Измисли нещо ново бе, Пърцумче.
– Благодаря, господин Темелски, винаги можете да разчитате на нас!
– Действайте яко, аз съм зад вас!
Романът "НОФОФ", или как читалищна библиотекарка и митнически полицай планират да променят страната из основи
Някогашна библиотекарка, бивш митничар, селски даскал и внук на активен борец-номенклатурчик са само малка част от колоритните персонаж...
Темелски прекъсна връзката. „Ако някой е зад тебе, или се крие, или ще ти забие нож“, философски си каза тъмнозеленият Хампарцум, но после набързо изчисли, че 1000 ще останат за него. Пред Вартухито ще декларира 600. И ще има достатъчно лични до следващата акция...
И той разгърна списъка с активните членове...
Но не само тъмнозелените се стягаха.
Защото баба Гугутка звънна и на Зеленик Флоров, с което ангажира граждански и Светлозелените. Зеленик от своя страна звънна на Когото Трябва и Той даде код „зелено“...
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: НОФОФ Ваньо Вълчев Издателство Сиела