Дребна кост от пръст на крака на неандерталка, живяла преди около 50 000 години, разкрива кръстосването на няколко родови линии ранни хора, преди видът Хомо сапиенс да вземе надмощие, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър", предаде БТА.
Още: Почти всеки човек носи този вирус цял живот, без да знае, че е връзка с болестта на Алцхаймер
Още: Науката възкресява миналото: Древни отпечатъци издадоха праисторически тайни
Костицата е последното парченце от проект, стартиран през 2006 г. от международни генетици и антрополози. В рамките му учените са използвали древна ДНК, за да проследят човешката одисея.
В изследване, публикувано в сп. "Нейчър", екипът съобщава, че благодарение на костицата е научил много за генетиката на нашите братовчеди, неандерталците, измрели преди около 30 000 години.
Специалистите са сравнили неандерталския геном с този на две други групи ранни хора, населявали планетата по същото време - Денисовите хора - загадъчна подгрупа, останки от която са намерени в Сибир, и Хомо сапиенс, като се нарича анатомично съвременният човек.
Още: Нови умни стелки могат да откриват ранни признаци на деменция
Още: Нова версия на периодичната таблица може да промени начина, по който се измерва времето
Сравнителният анализ насочва към кръстосване, макар и ограничено, между трите групи.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 115-годишна жена стана официално най-възрастният човек на земята. Преживява коронавирус на 110
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Между 1,5 и 2,1 процента от геномите на съвременните хора могат да бъдат приписани на неандерталците. Изключение правят африканците, които не носят неандерталско наследство.
"Не знаем дали междувидовото кръстосване е било еднократно, когато група неандерталци са се смесили със съвременните хора, или дали представителите на отделните видове са съжителствали заедно и са се кръстосвали помежду си в продължителен период от време", казва Монтгомъри Слаткин от Калифорнийския университет, един от авторите на изследването.
Денисовите хора също са оставили своя генетичен отпечатък върху съвременния човек. Предишни проучвания са показали, че около 6 процента от геномите на австралийските аборигени и на населението на Нова Гвинея и някои тихоокеански острови идват от тази група.
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
Новият анализ показва още, че геномите на народа Хан и на други азиатски континентални популации, както и на индианците, съдържат около 0,2 процента гени на Денисови хора.
На свой ред неандерталците са допринесли за минимум 0,5 процента от ДНК на Денисовите хора. Представителите и на двете групи са имали интригуващо минало, показва новият анализ.
Около 5 процента от генома на Денисовите хора идва от древен предшественик, като учените допускат, че вероятно става въпрос за Хомо еректус.
Проучването разкрива също, че кръвосмешението е било масово разпространено сред неандерталците, които подобно на Денисовите хора, са живели на малки групи.
Какво прави Хомо сапиенс обаче толкова различен в генетичен аспект от изчезналите разклонения на човешкото семейно дърво?
Защо представителите на Хомо сапиенс са оцелели, а неандерталците и денисовите хора - не? Отговорът вероятно се крие в минимум 87 гена в човешкия геном, които са "съществено различни" от тези на изчезналите видове. Авторите на проучването обаче отбелязват, че са необходими по-нататъшни изследвания, за да се намери задоволителен отговор на този въпрос.
