Какво подписахме със Северна Македония?

Какво всъщност съдържа този протокол, какви са условията и начертаните мерки и защитен ли е българският национален интерес?

Протоколът се състои от 30 страници, отразява дневния ред и решенията от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, прави преглед на политическия диалог и активности на равнище президент, на ниво министър-председател, министри, министри на външните работи и на ниво председател на парламент. В началото на документа се прави и преглед на секторното сътрудничество, в това число сключените договори, меморандуми и протоколи и междуведомствени работни групи в различни сфери.

Спорният въпрос за така наречения "македонски език" отново се отлага за решаване във времето и се постъпва на принципа на декларацията от 1999 г. между Иван Костов и Любчо Георгиевски и на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество със Северна Македония. Протоколът е подписан на официалните езици на двете страни. Тук трябва да имаме предвид, че Народното събрание на 24 юни 2022 г. реши, че нищо от преговорните документи не може да се тълкува като признаване на "македонски език". 

По-интересното е приемането на насоки за действия по изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония за следващ период.

България очаква вписването на българите в Конституцията на Северна Македония

Правителството на България заявява готовност да даде съгласие за провеждане на първата Междуправителствена конференция на ЕС с Република Северна Македония с разбирането, че следващата Междуправителствена конференция за завършване на фазата на отваряне на преговорите за членство ще се проведе веднага след като Република Северна Македония включи в своята Конституция тези нейни граждани, които живеят на територията на тази държава и са част от други народи, какъвто е българският народ.

Всъщност вписването на българите в Конституцията не фигурираше в Договора от Скопие от 2017 г. , но темата бе повдигната по-късно и бе включена в рамковата позиция на правителството от 2019 г. и чак през юли 2022 г. с този протокол се постигна писмено съгласие между двете страни по темата. Даже той е първо и най-важно условие за стартиране на преговорите.

В двустранния протокол страните начертават мерки, които трябва да бъдат предприети ПРЕДИ и СЛЕД Междуправителствената конференция за приключване на фазата на откриване на преговорите за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Такива мерки са предвидени и след провеждането на конференцията. Като основните теми са говора на омразата, реабилитацията на жертвите от комунистическите репресии, темата за историята, като мерките след конференцията се разширяват с мерки от страна на Северна Македония за осигуряване на ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност там. От страна на България са поставени конкретни срокове и ангажименти, касаещи важни за националните интереси теми, което представлява своеобразно развитие и продължение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

Какво се разбрахме за "Говора на омразата"?

По тази тема двете страни потвърждават ангажимента си за предприемане на действия срещу прояви на говор на омраза и определят министерства на външните работи като институции за контакт и за информиране на компетентните институции при съвместното идентифициране на такива случаи при надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в публичното пространство.

Страните ще създадат, без забавяне, съответната процедура и конкретните стъпки за предприемане на бързи и ефективни действия при идентифицирането на такива случаи.

Темата в протокола доразвива въпроса от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, тъй като там за преодоляването на говора на омразата се предвиди чл. 6, който гласи, че двете договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. В договора обаче не се посочваха какви са тези ефикасни мерки, нито какво би станало, ако това не се случи.

След Междуправителствената конференция двете страни трябва да продължат да обменят чрез дипломатически канали между министерствата на външните работи информация за прояви на говор на омразата, както и да гарантират, че държавното финансиране на нови книги, документални издания и списания, филми и друга художествена продукция, паметници на културата и чествания, ще се осъществява в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като в този контекст всеки субект, финансиран от държавата, ще потвърждава в изрично и обвързващо изявление, че ще следи с необходимото внимание въпроса за недопускане на всички форми на говора на омразата.

Реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия период

Нов момент в добросъседските отношения е реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия период, тъй като такъв не съществуваше в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

Преди конференцията правителството на Северна Макдеония трябва да препотвърди и, че осъжда и се извинява за неспреведливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославските комунистически власти срещу гражданите въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, включително по отношение на българите.

Правителството на Северна Македония декларира, че ще създаде необходимата всеобхватна правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период, включително и полиция, цивилно и военно разузнаване и контраразузнаване в периода 1945-1991

След конференцията в период до една година правителството на Северна Македония се ангажира да създаде необходимата всеобхватна правна рамка за пълното отваряне на архивите. Тази всеобхватна правна рамка трябва да създава ясни възможности за свободен, неограничен и своевременен достъп, проучване, право на ползване, публикуване и институционално съхранение и опазване на съответните документи.

От своя страна правителството на България ще сподели своя опит в тази област, включително по отношение на създаването на специализиран централизиран архив.

Темата за историята

Историята между двете страни продължава да е спорен въпрос, макар и след като през 2017 г. двете страни се съгласиха, че имат „Обща история“ и създадоха Съвместна мултидисциплинарна комисия, която проведе само 13 заседания за този период.

С протокола вече се поставят срокове и изисквания към Съвместната мултидисциплинарна комисия, която беше провела 13 заседания от подписването на Договора от Скопие през 2017 г. досега.

По отношение на историята има развитие по работата на Съвместната мултидисциплинарна комисия. Тя ще трябва да заседава между 8 и 10 пъти годишно, като за целта ще трябва да разработи и изпълнява план за работа. Отделно ще се публикуват резултатите и препоръки от досегашната работа на Съвместната мултидисциплинарна комисия, ще честват съвместно през 2022 и 2023 г. всички общи исторически събития и личности, които вече са били договорени от комисията.

Важен текст в протокола е, че правителството на Северна Македония ще подготви и представи примерен урок по темата за цар Самуил, в съответствие с препоръките на Комисията.

След конференцията двете страни се договарят да приведат в съответствие, където е необходимо, всички учебници по история в учебната програма, така че да отразяват постигнатите до този момент резултати от работата на Комисията.

След Междуправителствената конференция правителството на Северна Македония до началото на учебната 2023-2024 г. трябва да промени съдържанието на учебника по география за 7 клас във връзка с неоснователни етнически и териториални претенции.

Защита от дискриминация на българите

Тази мярка е оставена за след Междуправителствената конференция. С нея се цели постигане на устойчиви резултати в превенцията и реакцията срещу прояви на език на омразата към българите в Република Северна Македония и публичното пространство на югозападната ни съседка. Също така трябва да бъдат постигнати устойчиви резултати в превенцията, разследването и наказателното преследване при престъпления от омраза, прояви на език на омразата и на дискриминация срещу българите там, както и предприемане на ефективни мерки за повишаване на осведомеността относно институционалните механизми по правата на човека и гарантиране на свободното упражняване на правата на българите в Северна Македония за свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и свободно ползване на символите на тяхната общност.

Тук по тази тема Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество също намира продължение. Единственият текст в договора, който може да се отнесе към правата на българите в Македония, макар те да не са изрично упоменати, е „че всяка от договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право “.

Пълния текст на протокола - може да прочетете ТУК.