България през 2017 година: Договорът за добросъседство с Македония

2017 година се оказа преломна за отношенията между България и Македония. Отлаганият от десетилетие Договор за добросъседство най-накрая бе подписан, което отвори нова страница на сътрудничество между двете страни.

Това историческо събитие стана възможно след смяната на властта в Македония. Предишните правителства на българския премиер Бойко Борисов водеха преговори с несменяемия досега македонски министър-председател Никола Груевски, който не беше склонен на компромиси и който съответно - блокираше напредъка по преговорите. След парламентарните избори в Македония, когато на власт дойде Зоран Заев, неговата администрация пое ясен курс към сближаване със съседите и решаване на проблемите, пречещи на евроатлантическата интеграция на Скопие.

Още в началото на лятото стана ясно, че преговорите по Договора за добросъседство са много напреднали и има реален шанс да бъдат доведени до край. И тъй като никога досега българско правителство не беше изнасяло каквито и да е подробности около обсъжданите теми в договора, обществеността и в двете страни се изправи на нокти заради опасения от прекалено големи отстъпки.

На 20 юни Борисов заяви, че двете страни са "съвсем близо" до окончателното подписване на Договора за добросъседство. Той обаче отговори двусмислено на въпроса за признаването на македонския език, тъй като досегашната твърда позиция на България сочеше, че такъв език няма. "Има думи, които биха могли да имат различно тълкуване. Ние, като държава, първи сме признали Република Македония. В Конституцията на Република Македония е казано какъв език има тази държава. Съответно, договорът тя трябва да го подпише на езика, описан в нейната Конституция. Затова сега считам, че когато минат външните министри на последно преглеждане на документа, вече тогава със премиера и с останалите колеги ще вземем решение", заяви българският премиер.

2 дни по-късно македонският министър-председател Зоран Заев заяви на заседание на парламента в Скопие, че Договорът за добросъседство с България ще бъде подписан в три версии - на английски, на македонски и на български. Според него това би било важно нещо за Македония, защото ще означава признаване на езика. Въпреки това обаче Заев допусна и варианта преговорите да не бъдат финализирани и договор да няма.

На финала на преговорите - в началото на месец юли, въпреки огромния обществен интерес в страната му, македонският външен министър Никола Димитров заяви, че все още е рано да се оповестяват подробности от проекта за Договора за добросъседство, тъй като огласяването на точните формулировки сега може да повлияе на консултациите. Постигнатият компромис е добра основа да бъде подписан договора и ние и България с горда и изправена глава ще го подпишем, заяви Димитров и потвърди изнесената информация, че официалното подписване на договора трябва да стане факт по време на визита в Скопие на премиера Бойко Борисов на 2 август (Илинден).

Тези решения на правителството на СДСМ срещнаха яростен отпор от опозицията в Македония. ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски заяви, че има сериозни забележки по договора с България и има предложения как би трябвало той да бъде надграден и подобрен. От партията поискаха в документа да бъде включена ясна дефиниция на македонския народ, македонския език, гарантиране на правото на държавата да се грижи за гражданите си извън пределите на страната, ясно разграничаване на частта за общата история и баланс на ангажиментите на Скопие и София.

В България спекулациите по темата също растяха. Това принуди външния министър Екатерина Захариева да даде специално изявление по темата. "Нямаме намерение да водим никакви преговори повече по договора. Езиковата клауза е много ясна – нищо не признаваме, тази клауза си е една и съща от 1999 година. Още тогава България е направила компромис – подписва се съгласно официалните езици по конституцията на Македония от македонска страна и по конституцията на България за българската страна. Това не означава, че признаваме македонския език, а вие го разбирайте както искате. Няма такива неща в договора като "македонски народ", каквито ВМРО-ДПМНЕ иска да бъдат включени", уточни първият ни дипломат.

"Разбира се, че няма да пренебрегнем историята си – имаме обща история, ще я честваме заедно.  На базата на "автентични исторически източници" Македония прие да ревизира учебниците и учебните си програми", допълни Захариева.

На 21 юли македонският премиер Зоран Заев заяви, че договорът открива сериозни перспективи за Македония и ще влезе в сила, след като бъде одобрен от парламента.

В същото време държавният глава на Македония Георге Иванов призова правителството да обяви текста на договора за добросъседство преди подписването на документа, тъй като според него липсата на прозрачност предизвиква негативни коментари и загриженост в обществото.

На 26 юли българското правителство одобри проекта на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Малко по-късно същия ден Македония представи първа пълния текст на договора. На специална пресконференция Заев обяви, че това е договор, който прави щастливи и двете страни. Договорът ще бъде подписан на македонски език, съгласно Конституцията на Македония, и на български език, съгласно Конституцията на България, отговори той на въпрос за езика. По отношение на конкретните текстове в документа македонският премиер наблегна на формулировката, че всяка страна има право да защитава своите граждани на територията на другата държава в съответствие с международното право, без това да противоречи на двустранните и многостранните договори. Заев потвърди и, че в договора е влязъл текстът, за който България изрично настояваше години наред - че нищо от Конституцията на Македония не може да се използва срещу България.

На 26 юли вечерта проектът на договора беше публикуван и от българското Външно министерство.

От текста стана ясно, че Македония прави повече компромиси. Окончателно се признава общата история. Поема се ангажимент и за съвместно отбелязване на общи исторически дати и празници. Македония се отказва от териториални претенции, както и на практика от претенциите си спрямо т.нар. "македонско малцинство" у нас, което България не признава. Конкретната формулировка гласи, че нищо от конституцията на Македония няма да се използва срещу България "с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония". Двете държави поемат ангажимент за борба с враждебната пропаганда на своя територия. Македония не поема ясен ангажимент да спре кражбите на история, но е договорено създаването на обща българо-македонска комисия от историци, учени и видни дейци, които на базата на автентични исторически извори да дискутират теми от сферата на общата история, културата и образованието. В последствие Екатерина Захариева заяви, че е работа на македонската държава да пренапише учебниците си, но не уточни дали това ще става на база на докладите на смесената комисия за тълкуване на историята, предвидена в проектодоговора за добросъседство и приятелство.

На 27 юли Народното събрание прие единодушно декларацията за договора, обявявайки, че оценява положително усилията на правителствата на Република България и Република Македония за финализиране на преговорите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и очаква подписването да бъде осъществено в съответствие с предварителните договорености между двете страни. НС изразява готовност да стартира ратификационните процедури в най-кратък срок след подписването му.

В Македония обаче договорът беше посрещнат на нож от опозицията.

Партията на Груевски поиска корекция на документа. ВМРО-ДПМНЕ изрази подкрепа за по-голямата част от договора за добросъседство с България, отбелязвайки, че положенията, които се отнасят до икономическото развитие и инфраструктурата, заслужават положителна оценка. Въпреки това бившият министър на външните работи Никола Попоски оцени, че споразумението изцяло отговаря само българските интереси, а не на македонските. "Световният македонски конгрес" пък поиска отлагане на договора.

Скандалният македонски журналист Миленко Неделковски също се изказа против документа. "Договорът е вреден за Македония и мисля, че не е добър за нас, защото нямаме обща история. Не виждам кого от историята ни трябва да почитаме заедно", заяви той.

В последния ден от юли в Скопие се състоя и малоброен протест срещу подписването на Договора за добросъседство.

Въпреки съпротивата, на 1 август Бойко Борисов пристигна в Скопие за честването на Илинденското въстание и България и Македония най-сетне подписаха историческия документ. И ЕС, и НАТО, и САЩ приветстваха дългоочакваното сближаване между двете страни.

В Македония опозицията продължи да държи на своето, като ВМРО-ДПМНЕ обяви, че премиерът Зоран Заев не зачита интересите на македонския народ и на Македония, народът не подкрепя това споразумение, а специализираната общественост има сериозни забележки по неговия текст. От партията заявиха, че докато в България подписването се чества, в Македония има недоволство и се чувства загуба.

Партията на Груевски стигна дотам, че настоя за провеждането на референдум в Македония за Договора за добросъседство. За ВМРО-ДПМНЕ е неприемливо отказването от македонското малцинство в България, както и очевидната нагласа в София да не признаят македонския език. Управляващите пък отговориха, че своеобразен референдум за договора с България са били провелите се местни избори, които СДСМ спечели.

На 7 ноември Министерски съвет внесе договора за ратифициране в Народното събрание. В средата на декември пък Македония обяви, че документът ще бъде ратифициран от парламента на страната през януари 2018 г.

Безспорно за тази 1 година България и Македония извървяха повече път една към друга, отколкото за цяло десетилетие преди това. Договорът за добросъседство беше изключителна важна крачка в отдавна необходимото подобряване на отношенията между двете страни и първите резултати вече са налице. Проблемите между София и Скопие са прекалено дълбоки и прекалено чувствителни, за да могат да бъдат решени толкова скоропостижно, но подписването на Договора за добросъседство беше една от най-позитивните крачки в междудържавните отношения на Балканите от много време и двете страни изглеждат готови да престанат да се обръщат назад, а да гледат заедно напред.