Премиерът и морето

В тази ранна августова сутрин премиерът Борисов спеше в леглото си. Една птичка изчурулика, само за да го събуди. Той отвори очи и птичката моментално спря. Беше изпълнила своята мисия. Премиерът разтърка очи, за да се разбуди. Преди тази работа вършеше Цветанов, но откакто го нямаше, премиерът трябваше да търка очите си сам. След това сам се почеса и по онази, мъжествено изпъкнала част на боксерките. Отново се сети, колко му липсва Цветанов. Вече всичко трябваше да прави сам. Стисна зъби геройски и погледна през прозореца. Морето трябваше да се синее, но беше някак сивкаво и мрачно. Беше облачно, което въобще не се хареса на Борисов. Той отвори вратата и стъпи с боси крака в пясъка. Облаците бяха надвиснали като сметки за парно, но когато премиерът пристъпи по плажа, те се разтвориха и един лъч слънчева светлина го огря. Това стопли душата му и бръчките по суровото му чело омекнаха. Премиерът тръгна към морето. Слънчевият лъч го следваше. Това го впечатли, а той рядко се впечатляваше, освен когато говори със Сокола. Премиерът стъпи крачка в страни – лъчът го последва, направи три бързи крачки напред – лъчът отново го последва. Две крачки назад - лъчът го последва. „Аха! – каза си премиерът. – Това ми харесва. Това е все едно прожектор на концерт на Слави Трифонов. Мога да свикна с това.“

На брега го чакаше лодка. Веднага щом стъпи в нея, вълните поеха лодката. Нямаше нужда да гребе – значи може и без Цветанов, все пак.

Вълните носеха лодката леко и нежно, сякаш в лодката беше най-ценото нещо във Вселената, което си беше самата истина. Лодката спря на любимото място за риболов на Борисов. Естествено червеят сам се набоде на куката и се метна във водата. След секунда въдицата помръдна – нещо се беше хванало на нея. Макарата сама започна да се навива, и навива, и навива. Уловът сам цопна на дъното на лодката. Беше златната рибка, но не някаква обикновена златна рибка, а Златната Цаца. Премиерът не беше изненадан. Златната Цаца му каза:

- Аз съм Златната Цаца. Ще изпълня всичко, което ти хрумне!

Премиерът се замисли:

- Искам да имам толкова пари, че да не мога да ги преброя и да си ги харча както си искам.

Златната Цаца каза:

- Разбира се, господарю! Та нали все още имаш еврофондове! Нещо друго?

- Искам никой да не ми търси отговорност за всичко, което съм правил.

- Разбира се, господарю! Нали си имаш Златната Цаца – дето ти си я избра.

- Третото ми желание е – хората да ме обичат.

- Еее, шефе, тука малко си се объркал. Аз съм само главен прокурор, не мога да изпълнявам желания! Изпълнявам само поръчки!

 

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес