Джим Кери от години се бори с депресията, която обаче освен страдание го промени изключително духовно. Актьорът, който може да изиграе всичко от Анди Кауфман до Маската вече няма почти нищо общо с младите си години и начина си на живот от тогава. Ето какво заяви Кери пред "The Talks".
Още: Най-големият стендъп фестивал на Балканите идва в осем български града това лято
Още: Монасите от Шаолин идват в България: Магията на древното изкуство оживява
-Господин Кери, имали ли сте някога духовно пробуждане?
- Преминах през много промени през последните години, които наподобяват нещо подобно. Всичко, което правя, е докоснато от въпросите: какви сме ние? Защо сме тук? И отговорът и на двата въпроса е: нищо не сме и няма реална причина да сме тук. Ние сме просто игра на форми.
- Какво подбуди тези духовни промени във вас?
Още: Cirque du Soleil празнува 41 години от своето създаване с 15% намаление на билетите
Още: Нестандартният творец Деян Георгиев представя "Последна орбита" в Холандия и България
- Това, че достигнах до място, където имаш всичко, което някой някога е искал и си осъзнал, че въпреки това си нещастен. Да постигнеш мечтите си и да се окажеш нещастен е огромен шок. Казваш си: "Господи, значи това не е било толкова важно".
- Това ли се случи с вас?
Още: България отново ще има Национален културен календар
Още: Истински истории и много смях: "Рачков и жените" спечели сърцата на публиката във Варна и София
- Да, само, че не с мен, защото няма "мен". Индивидуалности не съществуват, а само енергии.
- Енергии?
- Да, аз съм това - енергия. Минах през изключително тежки времена през последните години, които не пожелавам на никого, но благодарение на тях разбирането ми за живота стана много по-дълбоко. Да проумееш страданието е пътяt към спасението, защото това страданието те прави състрадателен и свободен.
Още: Идва Sofia Swing Dance Festival - за 11-ти път, с четири бенда и над 500 танцьори
Още: Диана Добрева с "Аскеер" за режисура, Захари Карабашлиев - за драматургия (ПЪЛЕН СПИСЪК).
- Как гледате на собствените си стари филми, с тези нови открития в ума? Би трябвало да ви се струва, че сте съвсем чужд на себе си човек.
- Когато играх Анди Кауфман в "Човек на луната" осъзнах, че мога напълно да се изгубя в нечий образ. Щом филмът свърши ми отне месец, за да си спомня кой съм. "В какво вярвах? Какво харесвам и какво не? Какви са възгледите ми за света"? Питах се всичко това. И изпитах истинска депресия от това завръщане към себе си. Но това сложи началото на един дълбок процес в мен. Той започна с въпроса: "Чакай малко. Ако може да забравиш за Джим Кери за четири месеца, кой тогава е Джим Кери?"
- И какво открихте?
- Че Джим Кери не съществува. А е просто идея.
- Какво имате предвид?
- Джим Кери е идея, която моите родители са ми предали. Това, че съм от ирландско-шотландски и френски произход е идея, която съм получил. Това, че съм канадец е идея, която имам за себе си. Това, че имам любим хокей отбор и че съм част от нечие вероизпеведание е пак същото: и всички тези идеи се съшиват заедно в някакво чудовище Франкенщайн, което започва да става мой аватар. Всъщност никой човек не е например актьор или адвокат. Има закони, законите се практикуват, но никой не е адвокат.
- Тоест нищо не е реално?
- Всеки играе ролята си по най-добрия начин, но да, нищо в крайна сметка не е реално.
- Мислите ли, че самият Анди Кауфман е намерил щастието? А и вие самият?
- Никой човек с кариера не може да бъде щастлив. Лично аз се чувствам удовлетворен, макар че това е външно нещо и не съвпада с моето истинско аз.
