Джим Кери: Аз съм Франкенщайн

Джим Кери от години се бори с депресията, която обаче освен страдание го промени изключително духовно. Актьорът, който може да изиграе всичко от Анди Кауфман до Маската вече няма почти нищо общо с младите си години и начина си на живот от тогава. Ето какво заяви Кери пред "The Talks". 

Още: Васил Терзиев обяви спасението на Театър "София"

Още: Анелия Луцинова за Actualno.com: Превръщането на актьорите в "марка", която трябва да се продава, е натоварващо

-Господин Кери, имали ли сте някога духовно пробуждане?

- Преминах през много промени през последните години, които наподобяват нещо подобно. Всичко, което правя, е докоснато от въпросите: какви сме ние? Защо сме тук? И отговорът и на двата въпроса е: нищо не сме и няма реална причина да сме тук. Ние сме просто игра на форми. 

- Какво подбуди тези духовни промени във вас?

Още: 3XPER1ENCE събира седем фестивала под есенното небе на София

Още: За първи път в България: Бродуейският мюзикъл "Аз те обичам, ти си върхът... а сега, промени се" с премиера в НАТФИЗ

- Това, че достигнах до място, където имаш всичко, което някой някога е искал и си осъзнал, че въпреки това си нещастен. Да постигнеш мечтите си и да се окажеш нещастен е огромен шок. Казваш си: "Господи, значи това не е било толкова важно". 

- Това ли се случи с вас?

Още: Първи Хелоуин парк в София: Призрачен карнавал, музика, атракции и trick or treat за деца

Още: Балет спектакълът "Парижки нощи" гост на "Софийски музикални седмици" по повод 100 г. Старозагорска опера

- Да, само, че не с мен, защото няма "мен". Индивидуалности не съществуват, а само енергии.

- Енергии?

- Да, аз съм това - енергия. Минах през изключително тежки времена през последните години, които не пожелавам на никого, но благодарение на тях разбирането ми за живота стана много по-дълбоко. Да проумееш страданието е пътяt към спасението, защото това страданието те прави състрадателен и свободен. 

Още: "Тайната на музиката" – новият български мюзикъл за деца и възрастни с премиера на 18 ноември в НДК

Още: 100 години от рождението на гения: Валидират пощенска марка с лика на Георги Калоянчев

- Как гледате на собствените си стари филми, с тези нови открития в ума? Би трябвало да ви се струва, че сте съвсем чужд на себе си човек. 

- Когато играх Анди Кауфман в "Човек на луната" осъзнах, че мога напълно да се изгубя в нечий образ. Щом филмът свърши ми отне месец, за да си спомня кой съм. "В какво вярвах? Какво харесвам и какво не? Какви са възгледите ми за света"? Питах се всичко това. И изпитах истинска депресия от това завръщане към себе си. Но това сложи началото на един дълбок процес в мен. Той започна с въпроса: "Чакай малко. Ако може да забравиш за Джим Кери за четири месеца, кой тогава е Джим Кери?"

- И какво открихте?

- Че Джим Кери не съществува. А е просто идея. 

- Какво имате предвид? 

- Джим Кери е идея, която моите родители са ми предали. Това, че съм от ирландско-шотландски и френски произход е идея, която съм получил. Това, че съм канадец е идея, която имам за себе си. Това, че имам любим хокей отбор и че съм част от нечие вероизпеведание е пак същото: и всички тези идеи се съшиват заедно в някакво чудовище Франкенщайн, което започва да става мой аватар. Всъщност никой човек не е например актьор или адвокат. Има закони, законите се практикуват, но никой не е адвокат.

- Тоест нищо не е реално?

- Всеки играе ролята си по най-добрия начин, но да, нищо в крайна сметка не е реално. 

- Мислите ли, че самият Анди Кауфман е намерил щастието? А и вие самият? 

- Никой човек с кариера не може да бъде щастлив. Лично аз се чувствам удовлетворен, макар че това е външно нещо и не съвпада с моето истинско аз.