Със 7 на 5 гласа Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на ключова разпоредба от Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца времето, в което едно и също лице може да изпълнява функциите на главен прокурор или председател на върховните съдилища (т. нар. трима големи в съдебната система). Решението е взето след искане на състав на Апелативния съд във Варна. Съдиите оспорваха текста с аргумента, че той създава риск от институционален вакуум и накърнява принципите на правовата държава, включително заради липсата на ясна уредба за заварени случаи.
Конституционният съд обаче не споделя тези опасения. Според магистратите Народното събрание има право да уреди със закон фигурата на временно изпълняващ функциите на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, включително да постави времеви ограничения. Още: Прокурорската колегия на ВСС отново не разгледа отстраняването на Сарафов: Какви са мотивите?
Удар по Сарафов
Решението на Конституционния съд има пряко отражение върху казуса с изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който от месеци е в центъра на правен и институционален спор.
Проблемът възникна след законовите промени от началото на 2025 г., с които беше въведен шестмесечен лимит за временно изпълняване на поста главен прокурор. Въпреки това, Сарафов продължи да заема позицията и след изтичането на този срок през юли 2025 г., след решение на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която прие, че ограничението не се прилага за "заварени" случаи.
Това тълкуване обаче беше оспорено от съдебни състави, включително от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, според които след изтичането на шестте месеца Сарафов губи правомощията си като и.ф. главен прокурор. Така се стигна до реален разнобой в съдебната практика - едни съдилища приемаха актовете му за валидни, а други поставяха под съмнение легитимността му, включително по ключови производства като възобновяване на наказателни дела.
Именно този институционален сблъсък доведе до сезирането на Конституционния съд от Апелативния съд във Варна, след конкретен казус, при който беше поставен въпросът дали Сарафов има право да действа като главен прокурор. Още: "Дайте да се разберем" - Борислав Сарафов не е главен прокурор: МВР министърът Емил Дечев
С днешното си решение Конституционният съд на практика потвърди, че шестмесечният лимит е конституционен и остава в сила.
Мотивите
Съдът подчертава, че Основният закон не съдържа изрична уредба за подобна фигура, което дава възможност на законодателя да запълни тази празнота. В този контекст въвеждането на шестмесечен срок не противоречи на Конституцията, а напротив – гарантира, че временното управление няма да се превърне в трайно състояние.
В мотивите си конституционните съдии правят ясно разграничение между "мандат" и "временно изпълнение на функции". Според тях шестмесечният срок не представлява мандат, тъй като такъв е предвиден единствено за титулярите на длъжностите и е уреден директно в Конституцията. Още: Правосъдният министър поиска ВСС да уволни Сарафов
Отхвърлен е и основният аргумент на вносителите, че разпоредбата засяга правомощията на Висшия съдебен съвет. Съдът приема, че кадровата компетентност на ВСС остава непокътната, тъй като именно този орган продължава да определя както титулярите, така и временно изпълняващите функциите.
Конституционният съд отделя специално внимание и на спора около т.нар. "обратно действие" на закона. Според съдиите въпросът за това как нормата се прилага във времето не е от тяхната компетентност, а попада в правомощията на върховните съдилища.
В крайна сметка съдът стига до извода, че атакуваната разпоредба не нарушава нито принципа на разделение на властите, нито независимостта на съдебната система, нито изискванията на правовата държава. Още: "Вечен временен мандат": Янкулов иска Съда на ЕС да поеме казуса "Сарафов"
С решението си Конституционният съд на практика потвърждава законодателния подход за ограничаване на временното заемане на най-високите позиции в съдебната власт, като поставя ясен акцент върху необходимостта тези позиции да не се заемат неограничено във времето без редовен избор.
