Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Апелативен съд - Варна да се установи дали след 21 юли 2025 г. и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов може да продължава да заема поста и да иска възобновяване на дела.
Конституционният съд (КС) отказа да се произнесе по същество по казуса с референдума за еврото. Искането беше внесено от 51 народни представители, които настояваха решението на парламента да не вземе решение за провеждане на референдум по предложението на Румен Радев да бъде обявено за противоконституционно.
"Настояваме преди ратификацията от страна на Народното събрание да имаме произнасяне от страна на Конституционния съд за преценка на съответствието на подписания документ с основните положения и изисквания на Конституцията", каза съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова във връзка с присъединяванетио на България към Съвета за мир под патронажа на американския президент Доналд Тръмп.
Тя настоява преди сезиране на Конституционния съд парламентът да не се произнася по тази ратификация.
"До вчера Росен Желязков беше сламен преимер, от когото нищо не зависеше.
На 23 януари (петък) от 10:00 часа Конституционният съд ще проведе заседание по конституционно дело №3/2026 г. по повод подадената оставка от президента Румен Радев.
Конституционният съд е образувал ново дело, по което трябва да се произнесе дали въведеното ограничение от шест месеца за мандата на изпълняващия функциите главен прокурор е съвместимо с Конституцията.
Световните агенции отразиха новината, че президентът Румен Радев подаде оставка. Конституцията предвижда ясни механизми за преход на властта и какво следва оттук насетне.
От юли месец миналата година държавата няма главен прокурор или изпълняващ функциите главен прокурор. По силата на Закона за съдебната власт се въведе законово ограничение от 6 месеца за временно изпълняващи функциите на главен прокурор и те изтекоха.
Варненският апелативен съд е отправил питане до Конституционния съд с искане да бъде изяснено дали Борислав Сарафов законно изпълнява правомощията на главен прокурор или заема длъжността в противоречие със закона.
По делото за референдума за еврото, предложен от президента и отхвърлен от тогавашния председател на парламента - Наталия Киселова, Конституционният съд вече е предприел процесуални действия.
Конституционният съд (КС) образува днес конституционно дело №21/2025 г. по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание за неприемане на Решение за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, внесено от Президента на Република България на 12 май 2025 г., гласувано на 03.12.2025 г., обнародвано в ДВ бр.
Конституционният съд допусна за разглеждане три дела, с които се оспорва отнемането на правомощията на президента при назначаването на ръководителите на специалните служби.
Проруската партия „Възраждане“ е събрала необходимите подписи и сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционни текстове от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, добил популярност като „Закона за Лукойл“.
"Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията." Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог, бивш председател на стратегическия съвет към президента, съучредител на партия "България може", след като Конституционният съд се произнесе по искането на президента за референдум за еврото и разглеждането на предложението му от парламента.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането да се провери дали правителството на Росен Желязков е избрано със законни решения на Народното събрание.
Варненският апелативен съд е отправил питане до Конституционния съд с искане да бъде изяснено дали Борислав Сарафов законно изпълнява правомощията на главен прокурор или заема длъжността в противоречие със закона.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането да се провери дали правителството на Росен Желязков е избрано със законни решения на Народното събрание.
По делото за референдума за еврото, предложен от президента и отхвърлен от тогавашния председател на парламента - Наталия Киселова, Конституционният съд вече е предприел процесуални действия.
Конституционният съд е образувал ново дело, по което трябва да се произнесе дали въведеното ограничение от шест месеца за мандата на изпълняващия функциите главен прокурор е съвместимо с Конституцията.
Конституционният съд (КС) отказа да се произнесе по същество по казуса с референдума за еврото. Искането беше внесено от 51 народни представители, които настояваха решението на парламента да не вземе решение за провеждане на референдум по предложението на Румен Радев да бъде обявено за противоконституционно.
От юли месец миналата година държавата няма главен прокурор или изпълняващ функциите главен прокурор. По силата на Закона за съдебната власт се въведе законово ограничение от 6 месеца за временно изпълняващи функциите на главен прокурор и те изтекоха.
"Настояваме преди ратификацията от страна на Народното събрание да имаме произнасяне от страна на Конституционния съд за преценка на съответствието на подписания документ с основните положения и изисквания на Конституцията", каза съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова във връзка с присъединяванетио на България към Съвета за мир под патронажа на американския президент Доналд Тръмп.
Тя настоява преди сезиране на Конституционния съд парламентът да не се произнася по тази ратификация.
"До вчера Росен Желязков беше сламен преимер, от когото нищо не зависеше.
Конституционният съд допусна за разглеждане три дела, с които се оспорва отнемането на правомощията на президента при назначаването на ръководителите на специалните служби.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Апелативен съд - Варна да се установи дали след 21 юли 2025 г. и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов може да продължава да заема поста и да иска възобновяване на дела.
"Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията." Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог, бивш председател на стратегическия съвет към президента, съучредител на партия "България може", след като Конституционният съд се произнесе по искането на президента за референдум за еврото и разглеждането на предложението му от парламента.
Световните агенции отразиха новината, че президентът Румен Радев подаде оставка. Конституцията предвижда ясни механизми за преход на властта и какво следва оттук насетне.
На 23 януари (петък) от 10:00 часа Конституционният съд ще проведе заседание по конституционно дело №3/2026 г. по повод подадената оставка от президента Румен Радев.
Проруската партия „Възраждане“ е събрала необходимите подписи и сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционни текстове от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, добил популярност като „Закона за Лукойл“.
Конституционният съд (КС) образува днес конституционно дело №21/2025 г. по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание за неприемане на Решение за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, внесено от Президента на Република България на 12 май 2025 г., гласувано на 03.12.2025 г., обнародвано в ДВ бр.
Изискването за заплащане на всички дължими глоби, преди автомобилът да премине годишен технически преглед (ГТП), е противоконституционно.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Апелативен съд - Варна да се установи дали след 21 юли 2025 г. и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов може да продължава да заема поста и да иска възобновяване на дела.
Конституционният съд (КС) отказа да се произнесе по същество по казуса с референдума за еврото. Искането беше внесено от 51 народни представители, които настояваха решението на парламента да не вземе решение за провеждане на референдум по предложението на Румен Радев да бъде обявено за противоконституционно.
Конституционният съд прекрати мандата на Румен Радев, след като разгледа подадената от него оставка и я прие с единодушно решение.
"Настояваме преди ратификацията от страна на Народното събрание да имаме произнасяне от страна на Конституционния съд за преценка на съответствието на подписания документ с основните положения и изисквания на Конституцията", каза съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова във връзка с присъединяванетио на България към Съвета за мир под патронажа на американския президент Доналд Тръмп. Тя настоява преди сезиране на Конституционния съд парламентът да не се произнася по тази ратификация. "До вчера Росен Желязков беше сламен преимер, от когото нищо не зависеше.
Конституционният съд ще гледа делото за оставката на президента Румен Радев. Заседанието е насрочено да започне в 10:00 часа.
На 23 януари (петък) от 10:00 часа Конституционният съд ще проведе заседание по конституционно дело №3/2026 г. по повод подадената оставка от президента Румен Радев.
Конституционният съд е образувал ново дело, по което трябва да се произнесе дали въведеното ограничение от шест месеца за мандата на изпълняващия функциите главен прокурор е съвместимо с Конституцията.
Световните агенции отразиха новината, че президентът Румен Радев подаде оставка. Конституцията предвижда ясни механизми за преход на властта и какво следва оттук насетне.
До края на седмицата Конституционният съд вероятно ще се произнесе за оставката на президента Румен Радев. Такова очакване има проф.
От юли месец миналата година държавата няма главен прокурор или изпълняващ функциите главен прокурор. По силата на Закона за съдебната власт се въведе законово ограничение от 6 месеца за временно изпълняващи функциите на главен прокурор и те изтекоха.
Замяната на тире със запетая в текст от Кодекса за социално осигуряване породи юридически казус с наследяването на втората пенсия.
Варненският апелативен съд е отправил питане до Конституционния съд с искане да бъде изяснено дали Борислав Сарафов законно изпълнява правомощията на главен прокурор или заема длъжността в противоречие със закона.
По делото за референдума за еврото, предложен от президента и отхвърлен от тогавашния председател на парламента - Наталия Киселова, Конституционният съд вече е предприел процесуални действия.
Конституционният съд (КС) образува днес конституционно дело №21/2025 г. по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание за неприемане на Решение за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, внесено от Президента на Република България на 12 май 2025 г., гласувано на 03.12.2025 г., обнародвано в ДВ бр.
Конституционният съд допусна за разглеждане три дела, с които се оспорва отнемането на правомощията на президента при назначаването на ръководителите на специалните служби.
Проруската партия „Възраждане“ е събрала необходимите подписи и сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционни текстове от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, добил популярност като „Закона за Лукойл“.
"Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията." Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог, бивш председател на стратегическия съвет към президента, съучредител на партия "България може", след като Конституционният съд се произнесе по искането на президента за референдум за еврото и разглеждането на предложението му от парламента.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането да се провери дали правителството на Росен Желязков е избрано със законни решения на Народното събрание.
Решението на Конституционния съд е очаквано и не е изненада. Това заявиха за БНТ експерти в областта на конституционното право.
