Подслушването – без регламент на ниво министерство

Знам, че времето ви е ценно – трябва да работите и да осигурявате прехраната на децата и близките си, но се въоръжете с малко търпение и ги погледайте или послушайте – от телевизионния екран, от ефира на различни радиа, по предизборни дебати, в интервюта или поканени да направят коментари на последните събития – представителите на политическите партии продължават без отдих да бълват нови и нови словоизлияния за скандала с подслушването. И същевременно всички упорито премълчават или изкусно заобикалят (ако все пак стане дума за тях) тези няколко констатации в доклада на прокуратурата, които касаят правилата за използване на специалната техника за подслушване: “В СДОТО (службата, която отговаря за подслушването) не съществува писмен регламент за поставените задачи на всеки един от екипа, не съществува и регламент за провеждането на така наречени тренировъчни излизания, както и писмени резултати от тяхното провеждане. Липсата на регламент и отчетност създават възможности за злоупотреби със служебно положение, както и за злоупотреба с техниката. Задачите се поставят устно, не се пише документ, ако няма резултат.”

Такъв регламент се създава чрез правилниците, наредбите и инструкциите, които изготвя МВР под ръководството на министъра на вътрешните работи.

Опитите за неглижиране на изводите, направени от прокуратурата означават едно-единствено нещо – всички ръководства на политически сили, които са участвали в изпълнителната власт през последните петнадесет години (откогато се смята, че е нанесен последният и фатален удар по комунизма), в лицето на министрите на вътрешните работи, не са разработили правила за непосредствената експлоатация на специалната техника в МВР и са създали предпоставки за използване на специалните разузнавателни средства за следене на техните опоненти, били те политически, вътрешнопартийни или корпоративни, т.е. мощта на органите за вътрешна сигурност е служила за решаване на тясно партийни проблеми. И наличните публични факти го потвърждават – подслушването на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, споменатото по-горе дело „Галерия“, подслушването на председателя на комисията за вътрешен ред и сигурност в 40-то Народно събрание Минчо Спасов и членове на комисията – по думите на самия господин Спасов и накрая скандала с подслушванията от последните дни).

Страх ме е да си помисля за какво може да бъде използвана събираната информация от ръководствата на партии с ярко изразен лидерски характер и как могат да бъдат обслужвани интересите на техните председатели и приближеният им формален и неформален кръжец.

Всичко дотук изважда на дневен ред два фундаментални въпроса:

1. В обществен интерес ли е функционалността на системите да се определя от назначаването на „правилните“ хора в тях на всички нива?

Цветанов: Давал съм разрешение за СРС след съда

Нямам актуален коментар. Мисля, че днес бе много ясна позицията на ЕНП в лицето на председателя на групата в ЕП Джоузеф Дол. Това заяв...

Прочети повече

Още Монтескьо е установил, че всеки човек е склонен към злоупотреба с властта и историята ясно показва това. Теорията и практиката за назначаването на „правилните“ хора на ръководни позиции показва, че всъщност става дума за „уреждането“ от законодателната и изпълнителната власт на собствените партийни кадри, доказали безрезервната си вярност, на ключови места в йерархията.

Именно затова един от основните постаменти на съвременната демокрация е изграждането на система от правила, определящи функционирането на обществените системи, включително и подбора, назначаването и обучението на служителите от правителствените структури. С други думи не „кадрите решават всичко“, а наличието на ясни, точни и конкретни регламенти, функциониращи на всички нива.

2. Кой и как осъществява контрол за спазването на съществуващите правила и каква отговорност носи при евентуалното им нарушаване?

Законите в страната ни се приемаха от парламента по време на процедурата за влизането ни в ЕС за пред европейските институции и в много случаи останаха само на хартия. Парламентът се превърна в говорилня и вместо да се приемат закони за реформи се правеха реформи за облагодетелстване на „своите“ хора (припомнете си всички приети откровено лобистки закони). Членовете на министерския съвет обявяваха и продължават цинично да твърдят, че законите им дават само правомощия и плод на техните усилия са само постигнатите успехи. Отговорностите, включително и контрола на дейността на подчинените им структури, те прехвърлиха на административните ръководители от по-долните нива.

Държавните регулативни органи притежават формална самостоятелност, но действителността показва реалната им и тежка зависимост от политическата върхушка и моментната конюнктура.

Задигнаха антените на "шпионския" Крайслер

Шестте антени на прословутия "Крайслер Вояджър", който беше набеден за шпионската кола на МВР, са били откраднати. Тази сутрин собствен...

Прочети повече

В крайна сметка твърдо и безапелационно можем да заявим, че причината за последния скандал, започнал с разкритията за подслушванията (и не само за него) е „системна“ грешка. Трагичното е, че отново ще „изгорят“ административни ръководители на ниво „началник на отдел“, а политиците ще се изтипосат пред нас, за кой ли път, чисти като „херувимчета“.

Автор: Люпен Арсенов