Съдът на ЕС разкритикува България, че не позволява мъж да бъде регистриран като жена.
Решението е по жалба на мъж от Старозагорско, който твърди, че невъзможността да смени личните си документи му пречи в работата и пътуванията.
Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза, гласи решението на Съда на ЕС.
Още: Латвия се оттегли от Истанбулската конвенция
Всъщност толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които Съдът трябва да защитава, пише още в решението.
Съдебното заключение гласи, че правото на ЕС не допуска съд на държава-членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния й съд, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на ЕС.
Казусът
Става въпрос за дело, образувано от мъж срещу Община Стара Загора, с цел получаване на съдебно решение, с което се обявява промяната на пола и името му и искане тази промяна да бъде вписана в акта му за раждане.
Още: Скандал в Германия: Неонацист си смени пола, за да изкара по-леко в затвора
Лицето понастоящем живее в Италия и има дългогодишен партньор. Лицето е е започнало хормонална терапия, която му позволява да се представя като жена, и желае да се подложи на операция за смяна на пола - процес, който включва промяна на гражданското състояние.
Несъответствието между външния вид и поведение като лице от женски пол, от една страна, и факта, че притежава официални документи за самоличност, включително лична карта, на лице от мъжки пол, от друга страна, създава проблеми, с които лицето се сблъсква ежедневно, по-специално при търсене на работа, пише в решението.
На практика лицето е български гражданин, регистриран при раждането си като лице от мъжки пол с име, ЕГН и документи за самоличност, съответстващи на този пол. Той сезира българските съдилища с искане да бъде обявен за жена и да бъдат променени данните за гражданското му състояние в акта му за раждане. Въпреки медицинските становища и съдебната експертиза, които потвърждават претендираната от него полова идентичност, искането му е било отхвърлено.
Източник: Getty Images
В България полът е само биологичен
Още: Тръмп обяви война на джендър идеологията и се цели в нова мярка за смяната на пола
Българският съд цитира националната правна уредба, според която, понятието "пол" трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл, като се изключва всяка промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер.
Следователно, общественият интерес, основан на моралните и/или религиозните ценности на българското общество, има предимство пред интереса на трансполовите лица.
Сезиран със спора, Върховният касационен съд на България изразява съмнение относно съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза и отправя запитване до Съда на Европейския съюз.
Той поставя акцент върху казуса с правото на лицета на свободно движение и пребиваване в друга държава-членка.
Още: Аржентина забранява операциите за смяна на пола
Съдът подчертава, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза.
Според Съда на ЕС есъответствието между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение. Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието - по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини, да разсейва съмнения относно самоличността си или автентичността на официалните си документи, създавайки му значителни неудобства.
Съдът цитира основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, и по-специално правото на зачитане на личния живот, което защитава половата идентичност и задължава държавите-членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на тази идентичност.
