"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
Амазонка
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Дни мои"
Летете - радостни или омразни,
и делници, и празници.
Летете - няма да ви смятам,
дни мои на земята -
вий, сиви гълъби и бели,
излитнали из моите ръце
и някъде в безкрая отлетели
като към предначална цел...
На шийките ви малките писма,
привързани от мен самата,
сърдечен ли и близък ще ги вземе?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Първият учебен ден"
Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.
И ние, хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.
От лятото ний носим насъбрани
лъчи и сол от морските води,
свеж лъх от сенчестите ни балкани
и много радост в своите гърди.
А класните ни стаи приветливи
отново срещат ни с „добре дошли“
и забръмчават в утрото щастливи
като роени кошери с пчели.
Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
Там в училищния двор
всички пеят вече в хор
и на стройни редове
в клас навлизат две по две.
А пред тях, невидим гост,
влиза — сам Исус Христос.
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.
Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.
Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели.
"Видение"
Вън ходи край къщи и пее отново
април, цветоносеца блед.
И дъха зелената пролет отрова,
по-сладка от вино и мед.
Как душно и тясно е в нашата стая,
как силно ме тегли навън.
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искростру
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Видение"
Вън ходи край къщи и пее отново
април, цветоносеца блед.
И дъха зелената пролет отрова,
по-сладка от вино и мед.
Как душно и тясно е в нашата стая,
как силно ме тегли навън.
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искростру
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.
Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
Там в училищния двор
всички пеят вече в хор
и на стройни редове
в клас навлизат две по две.
А пред тях, невидим гост,
влиза — сам Исус Христос.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Първият учебен ден"
Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.
И ние, хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.
От лятото ний носим насъбрани
лъчи и сол от морските води,
свеж лъх от сенчестите ни балкани
и много радост в своите гърди.
А класните ни стаи приветливи
отново срещат ни с „добре дошли“
и забръмчават в утрото щастливи
като роени кошери с пчели.
Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!
Амазонка
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Дни мои"
Летете - радостни или омразни,
и делници, и празници.
Летете - няма да ви смятам,
дни мои на земята -
вий, сиви гълъби и бели,
излитнали из моите ръце
и някъде в безкрая отлетели
като към предначална цел...
На шийките ви малките писма,
привързани от мен самата,
сърдечен ли и близък ще ги вземе?
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Зимата" Аз съм люта баба Зима, всички плаши мойто име: дето пратя взор сърдит, духва вятър мразовит. Който чуе моя глас, затреперва цял от мраз.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Декември" Декември, ти донесе мъгли и студ, и вятър, и с облаци надвеси небето над земята. И как са кратки дните, и колко пуст е дворът!
Амазонка Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Дни мои" Летете - радостни или омразни, и делници, и празници. Летете - няма да ви смятам, дни мои на земята - вий, сиви гълъби и бели, излитнали из моите ръце и някъде в безкрая отлетели като към предначална цел... На шийките ви малките писма, привързани от мен самата, сърдечен ли и близък ще ги вземе?
"Синеоката" Ех, ти, орис, мен орисала! Майко моя, жалбо моя люта! Как да кажа, как да бъда чута - тъй било от Бога писано...
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Първият учебен ден" Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина — в села и градове, навред кънти. И ние, хилядите ученици, към този звън летим като орляк и с бодрите си, весели редици изпълваме училището пак. От лятото ний носим насъбрани лъчи и сол от морските води, свеж лъх от сенчестите ни балкани и много радост в своите гърди. А класните ни стаи приветливи отново срещат ни с „добре дошли“ и забръмчават в утрото щастливи като роени кошери с пчели. Изпълнен с този екот многогласен, от септемврийско слънце озарен, начало на живота ни прекрасен — как радостен си, пръв учебен ден!
"Септември" Пак Септември златокос мил при нас дойде ни гост. По села и градове сипнаха се плодове. Ето — гръмоглас певец — екна школският звънец и след лятната игра пак децата в куп събра. Там в училищния двор всички пеят вече в хор и на стройни редове в клас навлизат две по две. А пред тях, невидим гост, влиза — сам Исус Христос.
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана. А искам само, само да обичам, жадувам искроструйно, светло вино; от всяка тъмна мисъл се отричам, край своя враг беззлобно ще отмина. И искам щедро, волно да отдавам това, що в мен гори, трепти и пее, и в пищни празненства да разлюлявам над скъпи гости звънки полилеи. Че мойта младост, огнено пламтяща, и моята душа на чучулига, и моето сърце животрептящо - като вихрушка над света ме вдигат.
Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели.
"Видение" Вън ходи край къщи и пее отново април, цветоносеца блед. И дъха зелената пролет отрова, по-сладка от вино и мед. Как душно и тясно е в нашата стая, как силно ме тегли навън.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана. А искам само, само да обичам, жадувам искростру
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
