В българския празничен календар денят на Свети Георги Победоносец съчетава в себе си своеобразен комплекс от паметни събития, които обединяват в себе си дълбоко вкоренени традиции, символи и вярвания.
Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
В българския празничен календар денят на Свети Георги Победоносец съчетава в себе си своеобразен комплекс от паметни събития, които обединяват в себе си дълбоко вкоренени традиции, символи и вярвания.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
В българския празничен календар денят на Свети Георги Победоносец съчетава в себе си своеобразен комплекс от паметни събития, които обединяват в себе си дълбоко вкоренени традиции, символи и вярвания.
Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден.
Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Боядисването на яйца за Великден се нарича вапцване, багрене или шарене. То се прави рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден.
Цветница е един от най-обичаните, красиви и пъстри български празници, на който празнуват и най-голям брой именици, кръстени на различни растения, цветя и дървета.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Благовещение се възприема като голям християнски празник. Някои го наричат половин Великден. Това е пролетен празник и разбира се, е свързан с раждането на новия живот, надеждата и вярата в бъдещето.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост.
Сирни Заговезни е голям църковен празник, почитан във всички краища на България. Познат е с най-различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и други.
