В българския празничен календар денят на Свети Георги Победоносец съчетава в себе си своеобразен комплекс от паметни събития, които обединяват в себе си дълбоко вкоренени традиции, символи и вярвания. На 6 май честваме един от най-почитаните светци в християнството, пазител на народния символ за храброст и военна сила, Свети великомъченик Георги Победоносец и празнуваме Деня на храбростта и българската армия.
В културата ни този празник живее чрез два основни образа: героят войн и жертвеното агне, съществуващи паралелно. Понякога в хармония, понякога в напрежение, но винаги носещи дълбок смисъл.
Свети Георги Победоносец
Източник: iStock
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.
В различни версии на житието на светеца, смъртта му се приписва на жестокия източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято армия служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от личната му гвардия. Владетелят заповядва на своя приближен да вземе участие в преследванията над християните, които наскоро е предприел, но Георги отказва, изтъквайки че сам той е християнин и критикува решението му, след което е осъден на смърт, предхождана от мъчения.
Легендата разказва, че на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му помага в изпитанията - един от стражите го смушква с копието си, за да върви по-бързо, но то омеква и се превива на две. В затвора светецът е подложен на жестоки мъчения: окован е, поставен е тежък камък върху гърдите му, а след това е изтезаван.
Императорът решава, че е мъртъв и отива да принесе жертва в храма на Аполон. В това време ангел се явява при Георги, лекува го и го освобождава. Когато научава, че е жив, императорът нарежда нови изтезания, а междувременно убива двама стражи, които се покръстват, вдъхновени от мъченика.
Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, но накрая отново излиза невредим и печели още привърженици.
Заловен и изпратен отново в затвора, Георги посреща много посетители и извършва чудотворни изцеления. Там му се явява самият Христос и му обещава помощ в последните изпитания и близост със себе си в Небесното царство. На следващият ден Диоклециан се опитва да го убеди да принесе жертва на бог Аполон, но статуите на езическите богове се разпадат. Благородничка на име Александра, присъстваща на случката, пада в краката му и се обявява за християнка. Осъдена е на смърт, но умира преди изпълнението, а малко след това и Георги е обезглавен край градските стени на Никомидия.
В християнската иконография Свети Георги Победоносец е избобразен като храбър воин, който убива змея (символ на злото), сражавайки се за вярата и доброто. В българската традиция той е покровител на войниците, овчарите и земеделците и не е случайно, че Гергьовден е избран за официален празник на Българската армия.
Една от най-известните легенди разказва, че близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, който често излизал и всявал страх и разруха. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех и за да го усмирят, решили да пренасят в жертва своите деца. Така дошъл ред на царската дъщеря. Царят заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото, където заплакала, чакайки своята съдба. Тогава се появил Свети Георги на бял кон, който щом чул историята се изправил срещу змея и го пробол с копието си. Народът като видял това се разбягал от страх, но Свети Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.
Образът на героя обаче не се изчерпва с църковната символика. Той се преплита с народната представа за мъжественост, закрила и способност да се пребориш със "змея" на изпитанията в живота.
Често светецът се свързва с пролетната влага и плодородието, откъдето идва и традицията за въргалянето в утринната роса, за което се счита, че носи плодородие.
Жертвеното агне
Източник: MabelAmber/Pixabay
Народните представи разглеждат образа на Свети Георги не само като покровител на войните и земеделците, но и като най-могъщия покровител на стадата. Именно на този ден имаме най-ярък пример за това как в народното съзнание се преплитат християнски вярвания с древни езически и аграрни традиции.
На пръв поглед жертвеното агне изглежда противоречиво — честваме християнски светец, Св. Георги Победоносец, а в същото време извършваме ритуал, напомнящ езическо жертвоприношение — коленето на агне. Но тази традиция не е в разрез с християнската вяра, а е резултат от дълбоко вкоренено съжителство между религия, бит и цикличността на природата.
В християнството жертването на животни не е прието като духовна практика. С установяването на Новия завет, Исус Христос се възприема като окончателната и съвършена жертва за изкупление на човешките грехове. Въпреки това в народния календар — особено в селския бит — старите предхристиянски ритуали не изчезват. Вместо да бъдат отречени, те биват приобщени и преосмислени в духа на новата религия. На Гергьовден коленето на агне не е каноничен християнски акт, а обред с дълбок земеделски и пастирски корен.
Св. Георги, покровител на овчарите и стадата, е светец, към когото народът се обръща с молитва за плодородие, здраве и благоденствие. Агнето, като символ на чистота и нов живот, се принася в негова чест – не като жертва за умилостивяване, а като благодарност и призив за благословия.
Тук основна роля играе и сезонността. Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година, когато стадата излизат на паша, а природата се събужда в пълнота. Затова и консумацията на месо и по-специфично агнешко, е неизменна част от земеделския живот.
На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец.
Гергьовден съчетава на пръв поглед два противоположни образа - на героя и жертвата, които обаче носят културния код на българската народопсихология, събирайки в себе си мъжкото и нежното, смелото и жертвеното, войната и мира. Агнето и героят вървят ръка за ръка, както всяка пролет носи нов живот след смъртта на зимата и както всяко възраждане изисква своите жертви. В този символичен баланс се крие магията на един от най-дълбоките и съкровени празници в българската културна памет.
