Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно. Оказва се, че никоя държава в ЕС като процент от БВП не харчи толкова много средства, колкото България за правосъдие - това установява Института за пазарна икономика.
Естествено, класациите в ЕС служат за това, че 18 години вече да сме първи по едно и последни по друго, в едно устойчиво национално представяне. То е непоклатимо дотам, че по него децата могат да заучават думи и понятия в най-ранна възраст. Ниски доходи, смъртност, функционална неграмотност и други неприятности: сложете едно плюсче и България; сигурност, удовлетворение, чист въздух и възможности, бързо едно червено минусче. Сега лека нощ - първа радост е за мене.
При разходите за правосъдие именно тези везни между първо и последно място пак са в перфектно равновесие. Огромни разходи за съдебната система от една страна: но за сметка на това страната ни се нарежда между Косово и Сенегал по задоволство от работата на правосъдието и борбата с корупцията. Защо? Защото не харчим достатъчно. Може още.
До 4 заплати годишен бонус - това например е съвсем обичайна практика. Към това - 5000 лв. бонус за дрехи: да има. Още един бонус: твърде особената система за командировки, която отваря още една допълнителна и лъчезарна счетоводна страница, под която магистратите старателно да се подписват. В документа на института за пазарна икономика има едно много хубаво изречение: че "в модела на финансиране е заложен вътрешен стимул за неконтролируемо разрастване". И че "на практика липсват външни (независими от системата на съдебната власт) ограничители". Няма особено обвързване между разходи за заплати и изпълнението на конкретни цели или политика, забелязват още от ИПИ: което отдавна забелязваме и всички останали.
Интересно е също, че общо взето почти всички разходи в съдебната система напоително отиват за заплати и премии; цели 93%. Липсват някакви особени инвестиции за развитие, живее се за тук и сега. Обаче "тук и сега" важи само за заплатите: съдебната карта на страната пък напълно се разминава с икономическата и демографската и внимателно избягва да се адаптира към нея. Това, че един район е вече запустял и не произвежда голямо количество съдебни казуси не е пречка той да бъде обгрижван от все същия брой щатни магистрати - за всеки случай.
И така, нещата процъфтяват. Съдебната система се развива добре и прилича на храносмилателната. И да има някаква криза на справедливостта, тя започва да изглежда като абстракция на фона на четири заплати бонус и тяхната облекчаваща конкретика.
А от добро възпитание даже нищо не казахме за приходите от най-сериозното перо: корупцията. В някои случаи това горното са само джобни.
Автор: Райко Байчев
