Актуализация на доверието

Положението в страната вече е такова, че всеки по-нормално разсъждаващ със сигурност си задава въпроса дали не сънува. От една страна пред България има наистина много сериозни проблеми за решаване – такива, които не търпят отлагане и правителство е необходимо. От друга страна обаче доверието към това правителство твърде бързо стигна до критично ниски нива и сега кабинетът Орешарски просто няма полезен ход – каквото и да направи, първоначалните грешни решения и действия не се забравят.

Само 8 души на контрапротеста пред НДК

Само осем души се събраха в уречения час на контрапротеста пред НДК. Сред тях присъстваха обичайните герои, които призоваха за разумен ...

Прочети повече

Протестите дадоха много положителни насоки за развитието на България – показаха, че хората могат да се обединяват и без да е нужно дадена политическа партия или блок да ги организира. Цифрите го доказват – поглеждаме колко хора протестират против кабинета, обединени от каузата най-после да има управление, което първо да гледа националните интереси, а след това собствените си и след това виждаме и колко души се събират на контрапротеста пред НДК. Колкото и да хвърчат обвинения към медиите за отразяването на протестите, има достатъчно информационни канали, за да може човек да си състави точна преценка кой каква кауза подкрепя активно. Приказките какво подкрепят тези, които не са на улицата, са си само приказки, независимо кой ги говори. Защото няма начин който и да е да знае със сигурност. В живота е така – активният и борещият се има по-голям шанс да постигне своето от пасивния и незаинтересования.

Протестът обаче трябва да е наясно – не може вечно да се продължава така. В момента гражданското ни общество е като малко дете, което е разбрало, че може да ходи и е нетърпеливо да открие света. Това дете обаче трябва да е наясно, че пътеките от цветя и рози не са характерните за този свят особености – те са изключения. И не може цял живот да си дете – трябва да пораснеш. А в случая с гражданското общество това означава да се направи правилната стъпка на канализиране на енергията на гражданския протест в политически проект.

Почти четвърт век България изживяваше постоянни политически разочарования. Такива, които доведоха до преразпределяне на благата в страната ни в категорично лошото съотношение твърде много за много малко хора и твърде малко за ужасно много хора. А това няма как да продължава – затова сега положението е такова. Никой обаче не дава кокала без борба, а и никой не иска да отстъпи реда си пред държавната софра.

Оставка на Орешарски трябва да има – но преди това е редно наистина да се случат промени в Изборния кодекс, за да не влезем в спиралата от непрестанни политически кризи, които ще се изродят в тотална икономическа мизерия. Промените обаче следва да дойдат от граждански организации начело с хора, доказали себе си като добри професионалисти. Протестите раждат такива – има достатъчно платформи, които вече събират мнения и предложения на всеки, който се чувства ангажиран с бъдещето на България. А тези предложения могат да се синтезират и да се представят пред Народното събрание – и вече под натиска на улицата да се приемат.

Протестиращи преследваха Манолова, предложиха да й платят за оставка, а такси отказа да я качи

Протестиращи се опитаха да попречат на зам.-председателя на парламента Мая Манолова да си тръгне от района на Президентството, предаде ...

Прочети повече

Голямата трудност тук, разбира се, е кой е лице на съответната платформа. Защото ние сме достатъчно малка страна, за да знаем кътните зъби на всеки. И именно затова трябва да сме наясно, че няма да има идеални хора. Борбата на протеста е за идеали, но политиката, която може да изведе България от кризата, ще трябва да я правят хора – с всичките им грешки и недостатъци. Въпросът е тези хора да си дават ясна сметка, че от техните решения зависят всички българи и да постигат резултати – бързи резултати. Само резултатите могат да върнат доверието – бързи резултати, осигуряващи шанс за вдигане на жизнения стандарт с дългосрочна перспектива. Защото добро се прави не като дадеш на някого хляб, а като му покажеш как да си го направи сам. Така се печели и доверие – първо даваш, после получаваш. Първо слагаш юздите на монополите, после се занимаваш с ДАНС. Първо даваш шанс за нормален живот, после минаваш и на непопулярните, но необходими мерки. За да си си осигурил кредит на доверие, който да можеш да черпиш в трудни времена, без хората да грабнат паветата - те ще знаят, че ти върши нещо, защото трябва да се свърши след като вече си доказал, че не мислиш за себе си. Този урок сегашната ни политическа класа, представена в Народното събрание, не го научи - суверенът т.е. народът е първи, след това са частните интереси.

Грешките са част от растежа – но не и когато стават циклични. Затова и защитаваната от управляващите в момента теза по отношение на редица техни решения, че „стават грешки” не е валидна. Едно е да бутнеш някого на тротоара и да му се извиниш, друго е да го прегазиш с мръсна газ. Защото във втория случай доверието излита – а няма ли доверие в капитана на кораба, изходът е само един.

Автор: Ивайло Ачев