Червената чума не иска и не иска да пусне България. След всички номера, с които успява да се опази на власт – пълно преклонение пред ДПС, угодия за най-влиятелния олигархичен кръг в България около Цветан Василев и Делян Пеевски, раздаване на услуги на приятели и сподвижници, за да ги използва в нужда, сега БСП не желае да подложи на референдум нещо далеч по-важно и значимо от АЕЦ Белене – изборната инициатива на президента.
Росен Плевнелиев не е цвете за мирисане – няма такъв политик. Но предложението му да има допитване до народа – допитване, а не обезателно закон, за нещо толкова важно като изборния процес, е напълно логично и резонно. БСП и ДПС обаче не искат, защото им е ясно какъв ще е отговорът – това не е малоумният референдум за Белене и поредната комисионна, това е референдум, който може да им сложи прът в колелата и да разхлаби жестоката хватка на червено-етническата банда. Банда, за която е най-добре да няма и един мислещ и задаващ въпроси избирател, за да може да си разиграва коня на воля.
Вчера парламентът ясно даде да се разбере, че не иска референдум за задължително гласуване, за електронно гласуване и за мажоритарен вот. Каза го комисия, ръководена от, каква изненада, ДПС. Единствената партия в Европа, която никога не печели избори и винаги управлява. Управлява, защото така си нагласи системата, че тя да работи безотказно за нея.
Президентът отговори с вето върху Изборния кодекс и правилно - кодекс, съставен от Мая Манолова, не е нищо повече от пале бракувани бюлетини. Напълно очаквано Манолова взе да обяснява защо Плевнелиев не е прав – Конституционният съд бил казал, че електронното гласуване не е безопасно. Този същият съд, който единствен не видя как Делян Пеевски се закле като председател на ДАНС. Мерси, този съд не го слуша и не му вярва никой с капка акъл. Ако ще и всички политици да се изредят да говорят как решенията му не се коментират. А Манолова не стига, че взе дейно участие в изборната манипулация Костинброд, но дори цял кодекс й дадоха да направи – да е сигурно, че нейният номер трудно ще го повтори друг.
За да се преборим с мафията има два начина – или да сме по-хитри и упорити от нея, или тоягата. Засега явно избираме първото – колкото и да се леят дитирамби за храброто ни минало, примерът на Украйна няма да го последваме. Дано поне изконно формираният ни образ Хитър Петър да вземе се извърти така, че с камъните на политиците да удари по техните глави. Хитростта е силно оръжие – а лакомите за власт винаги забравят, че има и по-голяма риба в морето.
