В Израел всеки ден се водят много войни: семейни, партийни, между бедни и богати, млади и стари, религиозни и атеисти, евреи и съгражданите им араби, гейове и ортодоксални, фенове на "Петах Тиква" и "Макаби Хайфа". Парламентът, улицата, пазарите врат и кипят от интереси и страсти. Себични, егоцентрични в споровете си, евреите обличат истината само със своите аргументи. Правят го, без да се вслушват в другия, на високи децибели. Колкото човека, толкова мнения.
Още: "Те бяха обесили собствените си деца"
Още: Орбан: "Брюксел си играе с огъня". Омразата срещу Украйна
Има една война обаче, в която всички са заедно на барикадата
В нея бедни и богати, религиозни и атеисти, Тел Авив и Ерусалим, са бойци от един отряд и се подчиняват строго на наложените закони. Това е войната с терора. Строгите мерки за сигурност, с които чужденецът, гост на Обетованата земя, се сблъсква още на летището, често се приемат нервно, надменно, дори с ирония. Това никак, ама никак не смущава органите на реда. Те вършат своята работа. Това е Израел. "Добре дошли", но трябва да се съобразявате с правилата тук. Даже да са непривични, дори неприятни. Привилегировани няма.
Неотдавна група български журналисти пътувахме няколко дни в Израел. Дойде време да тръгваме. Изпратиха ни домакините от Министерството на външните работи.
Още: Жътварят на смъртта
Още: "Даже не мога да обясня как се съгласих": Как Русия превръща украинските деца в терористи
Преди това ни бяха показали секретни обекти, в които дори израелци не могат да стъпят. Довериха ни се. Естествено, на излизане, предупредиха органите на реда на летището кои сме, какви сме и от кого сме били поканени, та да бъдат по-любезни. И ни направиха лоша услуга. Проверката на групата бе два пъти по-строга. Разкостиха ни, казано на жаргон. И всичко това стана тихо, любезно, с усмивка. Подтекстът бе ясен. Щом става дума за мерки за сигурност, привилегировани няма.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В Китай искат хората да работят по-малко. А причината е в добре известен парадокс на капитализма
Още: Русия разполага военна техника близо до Финландия. Нови танкове се пазят за "по-нататъшна употреба"
Няма магазин, кино, стадион, дори автобус и ресторант, въобще място, където се събират много хора, в което посетителите и багажът им да не подлежат да строг контрол. Това е толкова нормално, че прецедент би било, ако не те проверят, отколкото обратното. Няма безстопанствен пакет, чанта, дори чувал боклук, подхвърлен на улицата, който за минути да не бъде забелязан от бдителни граждани и съответните служби алармирани.
Всеки в Израел е очи и уши на органите на реда
И в това няма нищо недостойно. Дотук с Израел.
Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни
Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"
В България всичко, за което разказахме, звучи странно, да не кажа ненормално. Сигурно основателно. Живеем в една относително спокойна в сравнение с много други държави страна. Терористичните акции, да ги наречем атентатите, в най-новата ни история се броят на пръсти. Поне досега. Не вярвам и не искам, поне що се отнася до сигурността, да се наложи България да заприлича на Израел. Но, колкото и да не ни се иска, след взрива на летището в Бургас страната ни наистина не е същата. Тя е на мушката. И не само защото тук идват израелски туристи. Дори не и затова, че сме близки с Ерусалим. В глобалната война на цивилизацията с фундаментализма България вече не е наблюдател, а участник. Нашите войски са в Афганистан, бяха в Ирак, сигурно ще отидат и другаде, ако съюзниците решат. А това не остава незабелязано, не се прощава. Така или иначе, след отминалата сряда животът тук ще се промени. Може би това вече става. Засилени са мерките и по нашите летища, по градските зони, които се считат за уязвими. Тепърва българите трябва да свикнат с това. Ограничава се свободата, ще се възпротивят някои. А тя е свещена. В Израел казват -
по-малко свобода заради повече живот
Не искам да правя сравнение. Но когато става въпрос да се защитим от един враг, който нито се вижда, нито се чува, но който безспорно съществува, личното его няма такова значение. В това да те проверят - дори когато отиваш на опера, няма нищо унизително. По-добре така, отколкото Риголето да бъде опръскан с кръв.
Исак Гозес, Стандарт
