Каква е моята оценка? Здравомислието говори само по себе си. Сирийските правителствени войски настъпват. В някои региони те са обкръжили бунтовниците. В такива условия да даваш козове на тези, които постоянно призовават към външна военна намеса, е пълна безсмислица.
Това изобщо не съответства на никаква логика, още повече в деня на пристигането на наблюдателите на ООН. Затова съм убеден, че това не е друго, освен провокация на тези, които искат да въвлекат други страни в сирийския конфликт, които искат да се сдобият с подкрепата на могъщи участници в международната дейност, преди всичко, разбира се Съединените щати.
Аз нямам съмнение за това. Що се касае за позицията на нашите американски колеги, които твърдят, че правителствената войска е приложила оръжие за масово унищожение, в дадения случай химическо оръжие, и твърдят, че имат такива доказателства, нека в такъв случай да ги представят на инспекторите на ООН и в Съвета за сигурност.
Твърденията им, че разполагат с такива доказателства, но те са секретни и че на никого не могат да ги представят, не издържат никаква критика. Това просто е неуважение към своите партньори и участниците в международната дейност. Ако има доказателства, те трябва да бъдат представени. Ако не са представени, значи няма такива.
Твърденията, че това са някакви прехванати разговори, които нищо не доказват, не могат да бъдат в основата на вземането на такива фундаментални решения като прилагането на сила спрямо суверенна държава.
Що се касае за нашата позиция – тя е известна. Какво казах аз? Дори не помня. Знаете, че преди всичко се обърнах към него далеч не като към колега, не като към президента на САЩ и държавен глава, а като към лауреат на Нобелова награда за мир.
Трябва да си спомним какво се случи в последното десетилетие, колко пъти Съединените щати са били инициатори на въоръжени конфликти в различни региони на света. Нима това е решило макар един проблем? Афганистан, както вече споменах, Ирак… Няма нито успокоение, нито демокрация има там, към каквото се стремиха нашите партньори. Няма елементарен граждански мир и равновесие.
Но всичко това трябва да се разгледа, преди да се вземе решение за нанасяне на ракетни и бомбени удари, след които безспорно ще последват жертви, включително от мирното население. Нима не трябва да се помисли за това? Разбира се, че трябва. А на своя колега бих казал, че в близко време ни предстои среща в Санкт Петербург. Надявам се, че президентът на Съединените щати ще бъде сред участниците и ние ще имаме възможност в широк състав да поговорим включително за сирийските проблеми още веднъж.
Разбира се, „двайсеторката” не е формален юридически орган, това е такава трибуна, която не може да замени Съвета за сигурност на ООН – само той може да вземе решение за прилагане на сила. Но това е добра трибуна за обсъждане на проблемите. Защо да не се възползваме?
Що се касае до интересите на САЩ. Обърнете внимание на американската преса, обърнете внимание на изказванията на политици, експерти – там различно се оценява една или друга военна акция. Повечето аналитици сега клонят към това, че например акцията спрямо Ирак е била грешка. Но ако изхождаме от това, че в миналото е имало грешки, защо сега това се смята за безгрешно?
Всичко това трябва да ни накара да се замислим за това, за да не вземат такива решения прибързано. И нима е в интересите на САЩ за пореден път да разрушат международната система за сигурност, фундаменталните основи на международното право? Нима това ще укрепи международния престиж на Съединените американски щати? Едва ли.
Ние призоваваме да се мисли, преди да се вземат такива решения, които явно са в разрез с мнението на международната общественост и разрушават цялата система за сигурност и безспорно ще нанесат ущърб на конкретни хора. Това, че нещо трябва да се направи, е очевидно. Но прибързването може да доведе до резултати, напълно обратни на очакваното.
(Владимир Путин, в отговори на журналистически въпроси, на сайта на руския президент kremlin.ru)
