Геноцид на съзнанието е да не признаваш геноцид над хора

Коментар на редактора

На кого му пука какъв ще е Симеон Сакскобургготски?

При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се сп...

Прочети повече

Интересно г-н Местан и партията му как не пропускат Възродителния процес, но удобно си затварят очите за избити над 1 000 000 души. Смехотворните оправдания, че това са действия на луди глави, дори не заслужават коментар.

Има обаче един аспект точно на изказването за „лудите глави”, който трябва да се коментира. И той е, че според Местан народът не е виновен за решенията им. Виновен е и още как. Виновен е заради старата мъдрост, че всеки народ си заслужава управниците. Особено в условията на демокрация. Всеки един от нас носи дори частичка отговорност кой управлява и съответно какво върши. Дали ще е заради геноцид, дали ще е заради адът, наречен Преход. Но такива като Местан, които искат да управляват вечно, логично с мазни, сладки думи, приспиват всички отговорни. Защото колективната отговорност води до лична безотговорност – най-вече в България.

Случилото се в периода 1915-1916 година в Османската империя не е оправдание. То трябва да бъде признато, дори и със закон, както мрънка Местан за декларацията на нашия парламент. Законът е форма на изразяване на правото. А избиването на 1 000 000 души се нарича геноцид. Затова и няма нищо по-редно от това с декларация, която има силата на закон – пак според  Местан, България да признае очевидното – правото да се помни защо и от кого са избити 1 000 000 арменци. Иначе е лицемерие Местан да си отваря устата за Възродителния процес, когато я затваря за арменския геноцид. Но изглежда отдавна сме свикнали.