Има ли опасност от ядрена война? Седем притеснителни знака

Ето защо: 

Първо: Путин премина своя Рубикон. Ако бе спрял до Донбаск и Луганск и превземането на онези части от Украйна, в които преобладава население с руско съзнание, опасността от ядрен сблъсък щеше да е по-малка. Щурмът срещу Киев обаче говори съвсем друго: наречете го ва банк, all-in, всичко или нищо. 

Второ: Ако изслушате внимателно пресконференцията след съдбоносната среща с Макрон, онзи последен дипломатически шанс, и я изслушате със сегашните събития наум, ще забележите ядрена последователност. Тогава Путин първо заяви, че експанзията на НАТО е свободен избор на всяка държава, който той не оспорва, но този избор не би могъл да бъде "за сметка на Русия". И съответно не трябва да се прекрачват границите на военния съюз от 1997 г. Тоест всичко би било наред, ако Източна Европа бе останала една огромна буферна зона между двете супер сили (така сякаш Източна Европа никога не трябва да има друга роля освен буферна зона и не са я газили танкове по време на Пражката пролет, нито пък е бил бомбардиран Белград). Какво обаче каза още Путин пред Макрон? Каза, че много добре разбира, че военните сили на НАТО са по-мощни от тези на Русия. И направи ключово уточнение: че не е така на ядрено ниво. Вие добавете какво следва от това. 

Трето: Сегашните санкции срещу Русия съответстват на ядрен удар в сферата на икономиката, а Медведев вече предупреди, че икономическата война често прераства в реална. Трудно е да си представим как една изключена от глобалния капитал Русия постепенно се задушава и директно признава капитулация, просто така. Има и вероятност тя да използва единственото, в което все още е равностойна - ядрения си капацитет. 

Четвърто: Санкциите със сигурност възлагат определени надежди или на бунтове вътре в Русия от самите руснаци, или на преврат от руската олигархия. Едва ли обаче има големи шансове, особено за първото. Протести, като онези през 60-те пред Пентагона, едва ли са възможни днес в Москва и Петербург. След кадрите с арестувани деца с лозунги против войната трудно може да се разчита на нещо подобно. 

Пето: Преди три години думите на Путин "Защо ни е свят, ако в него няма да има Русия" изглеждаха като лоша метафора. В сегашния ядрен контекст обаче придобиват друга интонация. 

Шесто: Както се знае, най-важният член 5 от договорните отношения в НАТО предвижда, че "нападението срещу една или няколко от държавите членки се счита за атака срещу всички". При война в сърцето на Европа вероятността това да се случи е много голяма. И едва ли има оптимист, който да може да си представи война между НАТО и Русия, която да не включва ядрени бойни глави. Оттам опасенията на Айнщайн, че не знае как ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще се води с камъни и пръчки, изглежда не така теоретично далеч. 

Седмо: Дори всичко по-горно да е било серия от изключително рискови блъфове, а споменаването на ядрената сила да се използва с възпиращ ефект, то войната повдига на степен всеки блъф и го превръща в опасност. Кризата на войната е най-вече в собственото ѝ свойство да радикализира, да възцарява изключителна лекота за кошмарни решения, които са изглеждали принципно невъзможни, но при нарушаването на всички принципи са ставали реалност. Втората световна война разказва тъкмо тази история.