Наръчник за младия геополитически анализатор, който разбира войната кат стой та гледай

Но тези скучни времена приключиха. Сега има нова мода и - както казва Хазарта - кефи се народа. Новата мода се нарича така - младши геополитически анализатор. В идеалната възраст от 24 години той встъпва с двата крака в тази работа и много бързо всичко му става ясно. Украйна, САЩ, НАТО, Либия, Ирак, Афганистан, СССР, икономика, ресурси, доктрини: попитайте младшият геополитически анализатор и няма да останете без изчерпателен отговор. Живял и кипял той говори в свидетелско наклонение: има носталгия към времена, в които не е живял, предсказание за бъдещето, което и най-опитните не биха се осмелили да направят, оценка на настоящето, изработена светкавично, още преди мъглите от него да са се вдигнали и наистина да можем да разберем какво ни се случва. 

Но вие ще се объркате, ако решите, че връзката между този младши геополитически анализатор и онзи от близкото минало, е скъсана. Не, обратното: младшият геополитически анализатор има кумири. Към тези кумири той изповядва нещо смесено между религиозен култ, юношеско обожание и влечение, което по страст надвишава половото. А това води до неизбежното - готовността наистина да решим, че това, което задава на кумира си във влогърското студио, е въпрос, а не размахани с трепетен дъх и трепетна ръка палмови клонки. Интервюто с кумира се движи по диалозите на Платон. Но не по задълбоченост и философски риск, а по форма - младшият геополитически анализатор е там, за да каже:

- Да, Сократе.

- Разбира се, че е така, Сократе.

- Не би могло да е друго, Сократе. 

За да поговорим с примери, попаднах на едно интервю на младши геополитически анализатори. То бе със старшия геополитически анализатор проф. Иво Христов. Вие може би ще решите, че става дума за разговор, но това би било преувеличение. Младшите геополитически анализатори непрекъснато се извиняват за това, че неопитно са споменали някакво клише, а проф. Иво Христов ги прекъсва още по средата на извинението, за да каже, че вече усеща клише. В студиото цари нещо особено, което може да се нарече така: напрежение по обожанието. Изпитвали сте го - с онова момиче от "Б" клас, с което се озовахте на една пейка и ви стана лошо от любов и притеснение. Но сега е още по-трудно: онова момиче си тръгна, дойде друго, а проф. Иво Христов е само един. 

Интервюто на младшите геополитически анализатори със старшия има своя кулминация - моментът, в който старото куче все пак не ги укори, а каже: "Това е много добър въпрос". Тогава по бузите на младшите геополитически анализатори избуява руменина, а в сърцата им стават неща, за които аз мога само да подозирам - камерата не отчита учестяването на пулса и избухването на геополитически серотонин. Разбира се, не очаквайте младшите да попитат нещо старшите, което да не е в абсолютно съгласие и хармония с тяхната геополитическа преценка. Не правете и грешката да говорите за смърт, жертви, бежанци, катастрофи и разрушения. Геополитическият анализатор не се интересува от тези неща. Не че не ги забелязва. Но ги забелязва от дрон. От този дрон нищо не боли. И ядрена бомба да падне, в набраните му птичи височини никой няма да пострада.

Но може би и това е клише. В уроците по обожание го научаваш първо.  

Автор: Райко Байчев