След преброяването на повечето бюлетини от сръбските парламентарни избори, които се проведоха на 24 април, става ясно, че премиерът Александър Вучич е спечелил нов 4-годишен мандат. От Брюксел и други европейски столици започнаха да валят поздравления. Чуждестранните партньори на Вучич искат единствено стабилност на Балканите, а Вучич може да я осигури. Не е много сигурно обаче дали той може да осигури икономически растеж или да направи така, че изпълнената с недостатъци демокрация да се превърне в прозрачна и конкурентоспособна демокрация.
Вучич свика избори две години по-рано и неговата Сръбска прогресивна партия спечели почти половината от гласовете както преди две години. Тъй като този път в парламента ще влязат повече партии, неговата формация ще бъде с около 20 по-малко места, но въпреки това пак ще разполага с мнозинство в 250-местния парламент. Социалистите се наредиха на второ място с 11%, докато радикалните националисти на Воислав Шешел, който през 2014 година не успя да получи минималния процент за влизане в парламента, сега ще бъдат третата по големина партия с почти 8%.
Завръщането на Шешел в парламента е втората добра новина за него в рамките на месец. На 31 март той бе оправдан по обвинение за военни престъпления в Международния трибунал за бивша Югославия. Неговият изборен успех означава, че сръбският парламент отново ще включва крайна националистическа партия, която лобира за по-тесни връзки с Русия. „Руся ще бъде очарована”, казва Милош Дамянович – анализатор в Балканската мрежа за разследваща журналистика. Все пак, Шешел ще има ограничено влияние.
Вучич, както и лидерът на социалистите и външен министър с изтичащ мандат Ивица Дачич са горещи привърженици на приятелските отношения в региона и на европейската интеграция на страната. Това е силна трансформация – по време на балканските войни през 90-те години на 20 век Вучич бе протеже на Шешел, а Дачич бе говорител на сръбския фанатичен лидер по това време Слободан Милошевич. Така, със Сръбската прогресивна партия, социалистите и партията на Шешел мнозинството в новия парламент ще принадлежи на заклети националисти и на бивши поддръжници на Милошевич. Някога силната Демократична партия, която бе на власт след падането на Милошевич през 2000 година, едва премина прага за влизане в парламента, след като либералните сърби разпределиха гласовете си между демократите и няколко малки партии.
С Вучич начело на правителството Сърбия вероятно ще продължи постепенно да изпълнява реформите, които ЕС иска в рамките на процеса по присъединяването. То ще продължи и покровителстваните от ЕС преговори за нормализиране на отношенията с Косово, което обяви независимостта си от Сърбия през 2008 година. Въпреки че отношенията с Босна и Херцеговина и Хърватия на моменти се влошават, не се очакват сериозни спорове.
Най-големите проблеми на Сърбия обаче са вътрешни. През 2015 година икономиката на страната нарасна с едва 0,7%. Сърбите едва свързват двата края със средна заплата 351 евро на месец. Мнозина гласуваха за Вучич, тъй като той е убедителен. Ако обаче не успее да повиши стандарта на живот, това е последният път, когато ще бъде избран за лидер на страната, казва сръбски политик.
Вучич се като държи като лидер, който защитава сръбските интереси. Той непрекъснато обещава да се бори с корупцията и да бъде отдаден на демокрацията. Всъщност, въпреки многото арести на високопоставени лица (особено свързани с Демократичната партия политици), малко висшестоящи бяха осъдени за корупция. Медиите са слаби и сплашени от натиска на правителството, държавната телевизия пък неминуемо отразява гледната точка на властта. Разследващият журналист Стефан Дойчинович, който наскоро започна разследване около богатството на семейството на Вучич, бе нападнат от таблоидите като „френски шпионин”.
Преподавателят от университета в Грац Флориан Бибер казва, че Вучич е от това поколение лидери на Балканите, които нямат идеологически устои, които управляват страните си чрез неформални мрежи, по телефона, вместо чрез предназначените за това институции. „Тук става дума за лична власт”, казва Бибер. Както един представител на властта казва: „Западът се интересува предимно дали тези, които ще управляват, са националисти, тъй като регионът е взривоопасен. Западните столици някак си изгубиха интерес дали управляващите са демократи”.
The Economist
