Турски анализ: Какво цели Макрон с визитата си в Китай?

Изявленията на френския президент Еманюел Макрон след посещението в Китай, където беше приет с държавни церемонии, че Европа трябва да намали зависимостта си от САЩ и да не взема страна в конфликта между Китай и Америка за Тайван, предизвикаха смут във Вашингтон. Макрон каза, че ЕС трябва да получи „стратегическа автономия“ и най-големият риск за постигането й е „да се замесим в кризи, които не са наши“.

Тези думи бяха изтълкувани като разногласия между Франция и САЩ по тайванския въпрос. Не може да се каже, че концепцията на Макрон за стратегическа автономия се радва на широка подкрепа в цяла Европа, но е ясно, че САЩ и Европа изобщо не са на една вълна. На администрацията на Байдън, въпреки че успя да запази единството на трансатлантическия съюз по украинския въпрос, ще й бъде много по-трудно да запази това единство в случай на възможно нахлуване в Тайван.

Думите на френския лидер, че Европа не трябва да „следва“ САЩ по отношение на Тайван, съчетани със снимки, на които той стои рамо до рамо със Си Дзинпин и липсата му на критика към Китай, по който и да е въпрос, също предизвикаха възмущение. Решението на Китай да започне мащабни учения за "обкръжаване на Тайван" няколко часа след заминаването на Макрон, което включваше военни сценарии с удари по острова, беше един от факторите, които засилиха реакцията срещу френския държавен глава. Още: Макрон иска с помощта на Китай Украйна да започне мирни преговори това лято

Фактът, че президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също посети Китай по това време като Еманюел Макрон, беше възприет от бившия британски премиер Лиз Тръс като "признак на слабост". Може да се каже, че визитата на двамата европейски лидери на този етап се явява опит за въвличане на Европа в конфронтация между САЩ и Китай.

Честите препратки от страна на Китай към концепцията за европейска стратегическа автономия изглеждат като опит за разпалване на разделения в трансатлантическия съюз. Подкрепяйки пасивно Русия в конфликта в Украйна, Китай се опитва да спечели тези, които мислят в Европа като Макрон и да изолира САЩ, особено по въпроса с Тайван.

Настояването на Вашингтон за повишаване на отбранителната способност на Европа и недоволството му от изявленията на Макрон, показва липса на консенсус в западния Алианс относно каква трябва да бъде общата стратегия. Думите на Макрон за стратегическата автономия на Европа, както и за създаване на собствена армия без участието на Германия, висят във въздуха, пише още турското издание.

Администрацията на Байдън вярва, че западният Алианс, заедно с неговите азиатски съюзници, представлява 60% от световната търговия и следователно укрепването на този Алианс е единственото решение за борба с Китай. Това обаче не изглежда да резонира с Европа, тъй като нито Франция, нито Германия искат да се сблъскат с Китай и да влязат в нова Студена война. След като Байдън стана президент, за него беше по-трудно да убеди ЕС за Huawei, отколкото очакваше.

Не беше лесно за администрацията на Байдън да убеди европейските съюзници да изолират Русия след началото на инвазията в Украйна, но Америка успя да изпрати предупредителен сигнал на Китай за Тайван чрез подкрепата си за Украйна. Предпазливото отношение на Китай към връзките си с Русия, което дори стигна до възможните доставки на оръжия, показва, че нещата не вървят съвсем добре. Още: Макрон притисна Си, но китайският лидер не каза нищо за справедлив мир

Помирителният тон на Еманюел Макрон спрямо Китай е забележителен, съчетал европейските оплаквания относно зависимостта от Съединените щати за оръжия и енергия, както и критики към глобалното господство на долара, сякаш повтаряйки реториката на Китай. Предупреждението на френския лидер, че при евентуален конфликт за Тайван Европа няма да може да запази стратегическа автономия и ще се превърне във "васал", обаче поставя въпроси за това каква автономия търси той от САЩ, които в момента гарантират сигурността на ЕС.

Знаем, че този вид атаки от страна на Макрон, който преди това оплакваше „мозъчната смърт“ на НАТО, не винаги са добре обосновани. Опитът на френския президент да ръководи коалиция за изгонване на Турция от Източното Средиземноморие беше неуспешен. На фона на значителен спад в рейтингите на подкрепа поради политическата криза в страната, предизвикана от пенсионната реформа, Макрон очевидно търси успех и във външната политика. Въпреки всичко това френският лидер не е сам в усилията си и няма да преувеличим, ако кажем, че той е говорителят на масите в Европа, които не споделят желанието на САЩ за борба с Китай. 

Докато администрацията на Байдън се опитва да успокои Еманюел Макрон, като покани Франция да се присъедини към съюза AUKUS, който САЩ подписаха с Австралия и Обединеното кралство, причинявайки сериозна криза в отношенията с Петата република, липсва единство сред западните сили по отношение на обща стратегия. 

Фактът, че френският лидер се опита да угоди на Пекин по време на посещението си в Китай, показва, че трансатлантическите отношения са по-слаби от очакваното. Става ясно, че Макрон и европейците, които мислят по същия начин като него, не искат да жертват икономическите връзки в името на тайванския проблем.

Ще бъде трудно за администрацията на Байдън да убеди съюзниците си да се оттеглят от икономическото сътрудничество с Китай и това несъмнено ще играе основна роля при всяка потенциална военна намеса в Тайван. При тези условия на Вашингтон ще бъде много трудно да устои на Пекин без пълната подкрепа на Брюксел. 

Автор: Кадир Юстюн

Превод: Ганчо Каменарски