Пленена израелка успя да избяга от Хамас: Убиха го пред очите ми и останах сама с тези нечовеци (СНИМКИ)

Ето какво си спомня Май за събитията от съботната сутрин на 7 октомври:

С приятелката ми Лирон се отправихме към караваната да си вземем кафе, когато внезапно започна ракетната атака. Музиката спря и ние изчакахме атаката да спре, за да можем да се приберем. И тогава друга моя приятелка, Бар, ми се обади, за да ми каже, че по тяхната и други коли, които вече бяха на шосето, стрелят терористи. Лирон и аз се затичахме към охраната, за да потърсим помощ, но бързо разбрахме, че наоколо е пълно с терористи и цари истински хаос.

Скрихме се в пункта на охраната, седнахме заедно с останалите на пода. Някои плачеха, други крещяха, трети бяха в паника или просто седяха мълчаливо. Започнах да прегръщам онези, които плачеха и не можеха да дишат, а Лирон помагаше на ранените.

ОЩЕ: Разтърсващи истории от атаката на Хамас: Те са срещу мен, простреляха ми краката! (СНИМКИ и ВИДЕО) 

През цялото това време отвън се чуваха изстрели. Внезапно те станаха по-отчетливи и охранителите извадиха оръжията си. Споглеждайки се уплашено, те извикаха „Атакуваме“, а после се обърнаха към нас и ни извикаха „Молете се и бягайте“. След това охранителите излязоха навън, но веднага бяха застреляни.

В това време двете с Лирон вече бягахме навън и успяхме да достигнем полето, аз тичах малко по-напред и когато се обърнах, видях, че Лирон е мъртва“, разказва Май Хаят пред изданието Ynet.

Кадри от фестивала след атаката на "Хамас". Източник: Getty Images

„Около мен имаше други хора, ние тичахме с всички сили и стигнахме до изоставена линейка, зад която се скрихме. От всички страни се чуваха изстрели. Изведнъж някой извика: „Елате насам, тук е по-безопасно“. Хвърлих се към него и двамата продължихме да тичаме нататък. Скоро видяхме приближаваща се кола – беше едно от момчетата от фестивала, което извика: „Качвайте се бързо, може би ще успеем да се измъкнем“. Качихме се в колата му, той излезе на шосето, но по нас започнаха да стрелят. Той обърна колата, пое направо през пустинята и след малко затънахме в пясъка. Изскочихме от колата, а шофьорът скоро изчезна от погледа ни. Отново бяхме само двамата с предишното момче. Докато тичахме забелязахме някаква яма, скочихме в нея, хванахме се за ръце и започнахме да се молим. Опитахме се да се престорим на мъртви, засипахме се с пясък и лежахме в пълно мълчание може би около час докато чухме стъпки.

Те ни откриха

Бяха ни открили - това бяха осем бойци. Затворих очи, очаквайки, че ще ни застрелят, но те ни измъкнаха от дупката, взеха ни телефоните и всичко, което имахме в джобовете си, и казаха по радиостанцията: „Хванахме още двама“.

ОЩЕ: Как 25-годишна израелка спаси своето селище от лапите на Хамас (СНИМКА) 

Един от терористите ме заговори на арабски, казах му, че не разбирам. Бях като парализирана, като вкаменена и сякаш станах апатична към всичко. Същият терорист ме загърна с куртката си, защото бях по потник и останалите ме гледаха настървено. Той ми сложи на главата и своята шапка и ме хвана за ръката.

Тръгнахме пеша и забелязах, че те непрекъснато търсят цигари и нещо за пиене. Аз не се съпротилявах, бях просто вцепенена. Момчето, което беше с мен, плачеше и молеше за живота си. Казах му: „Не плачи, това ги дразни, всичко ще бъде наред". Отначало той ме послуша, но по едно време падна на колене, започна отново да крещи и да се моли да го пуснат жив - и изведнъж млъкна завинаги. Убиха го пред очите ми.

Останах сама с тези нечовеци. Един от тях през няколко секунди ме удряше с някаква дъска по главата, за да ме унижи, друг размахваше нож пред лицето ми. Но този терорист, който ме държеше за ръката, им се развика, като ме взе под закрилата си. Продължихме да вървим и скоро стигнахме до някаква кола. Реших, че ако ме вкарат в нея, ще се самоубия, като се хвърля върху ножа на терориста, който уби момчето. Но колата не запали и ние продължихме да вървим.

ОЩЕ: Татко, раниха ме: Съобщението, с което 22-годишно момиче оцеля в клането в кибуца Кфар Аза (СНИМКИ) 

Кадри от фестивала след атаката на "Хамас". Източник: Getty Images

Тогава в един момент терористът, който ме защитаваше, каза: „Върви си“. Затичах се, после се огледах, видях, че никой не се цели в мен и побягнах като луда. Стигнах до фестивалната сцена и се мушнах под нея. До мен лежаха три тела, целите в кръв. Намазах се с кръвта, изтичаща от тялото на един от мъртвите, и останах да лежа там три дълги часа, страхувайки се да помръдна или дори да дишам. Наоколо обикаляха терористите и палеха всичко, отгоре ни летяха ракети, а аз лежах между труповете и се опитвах да оцелея.

Трите часа се проточиха невероятно дълго. Бях сигурна, че единствено аз съм останала жива от целия фестивал. Докато най-после чух думи на иврит.

ОЩЕ: Електромобил на Tesla устоя на обстрела на Хамас и закара собственика си до болницата (СНИМКА)