Убиецът Андерш на Юнас Юнасон вече върлува из страната

Ако вече сте чели предишните две творби на Юнас Юнасон „Стогодишният старец” и „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ ще се влюбите в последната книга на шведския писател. Юнасон отново ни среща с, меко казано - странни герои, с шантави имена и съмнителен морал. Животът им и приключенията, през които минават са щури и невероятни. Усмивката изскача от всяка страница на тази книга, изпълнена с черен хумор и малко повече цинизмъм.

Тази книга няма да ви пусне цяла нощ, или сутрин или когато там я хванете и отворите първата ѝ страница. Върви с бира и всичко, което не е опасно за задавяне от смях . Андерш и неговите спътници ще ни научат, че съдбата не винаги е предначертана от някой друг, винаги има втори шанс, а за късметлиите и много упоритите - дори трети, а щастието може да се крие в най-неочакваните места.

В този криминален рай накрая ще се роди нещо добро. Трудно, но ще се роди!

Краят на книгата е разочароващ, защото ... никак не ти се иска да свършва!

На 25 май Юнас Юнасон се завръща с цял отбор приятели и неприятели

На 25 май Юнас Юнасон се завръща с цял отбор приятели и неприятели, кога произлезли от необузданата му фантазия, кога изплували от сами...

Прочети повече

Не може да не се отбележи, че преводът е блестящ, текстът върви леко и няма дума, която да не е правилно подбрана или не на място.

Ето някои цитати от „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“

"Бил съм и по-добре. Или всъщност не съм, като се замисля. Може да се каже, че животът ми е изпълнен с относително равномерно разпределена мъка."

"Бирата беше водата на живота. Третата поред почти винаги беше най-вкусната. „Хопала!“, помисли си той."

Неграмотното момиче, което можеше да смята

Излезе дългоочакваният втори роман на шведския писател Юнас Юнасон - „Неграмотното момиче, което можеше да смята“! Успехът...

Прочети повече

"– А пък аз горе-долу по същото време си помислих, че след всички тези години късметът ми най-накрая се е обърнал. Обещавам никога повече да не ми минават такива мисли, любов моя."

"– Може би смисълът на живота ни е да радваме другите, стига да имаме финансовата възможност да радваме самите себе си малко повече. Като църковния проект, само че без Бог, Исус и снайперисти в камбанарията. "

"А той, който никога не бе обичал никого, включително себе си, в крайна сметка не можа да избегне прозрението, че още някой на майката земя разбира, че останалата част от човечеството не е стока. "

"Ти не си лош човек, Йохана. Искам да го знаеш. Никой не е лош до дъното на душата си."