"Наистина в смъртта всички се изравняват, но погребалните обичаи са много интересни. Дават много данни за живота. Макар да говорим за мъртвите - там намираме накити, дрехи, които ни дават информация и за живота приживе. Погребалните обичаи са много интересни, пък в Родопите още повече, защото там се запазват антични отживелици, които ни дават възможност да реконструираме и някои по-ранни периоди от битието на този район", коментира пред Actualno.com археологът и историк проф. Николай Овчаров във връзка с новата си книга "Живот и смърт във Второто българско царство".
Частта за погребенията и погребалните ритуали на българите от Второто българско царство е последната в книгата.
"Тя има интересното заглавие "Богат и беден при Господ срещат", каза проф. Овчаров и обясни, че това е библейски текст.
Книгата е за всеки българин
Новата му книга е третата част от неговата трилогия за периода 1185 до 1422 г., с която авторът иска да направи "панорама" на Втората българска държава. В първата си той разказва за великите владетели, а след това за аристократите, като третата му книга е посветена на ежедневния живот на българите.
"И трите тома са научни, но са написани по начин, който може да достигнат до абсолютно всеки. Това е една книга, която е за всички българи", каза проф. Овчаров.
Своеобразната панорама пък е неговият принос към науката. ОЩЕ: Откритие на Перперикон обиколи света: Всички говорят за значението на Българската империя от епохата на цар Иван Асен II (СНИМКА)
Заглавието
Макар и да обхваща ежедневния живот на българите, проф. Овчаров обясни защо е избрал книгата му да се казва "Живот и смърт във Второто българско царство".
"Направих го, защото напоследък в Европа се появиха доста книги за Средновековието и за ежедневния живот, които носят това име, включително и за нашите съседи от Сърбия. Реших да има малко по-различно заглавие, още повече, че понятията живот и смърт включват целия човешки живот. Това е трилогията. Ясно е от самото заглавие, че в третия том става дума за всичко, което не е казано в педишните два и още, включвайки битието с всичките му показатели на аристокрацията, но вече и на обикновените хора", добави проф. Овчаров.
Наблюденията му като археолог за битието на българите
Същината, с която неговите изследвания се отличават от тези на други историци, е че той е археолог.
"В момента в археологията е надделяла една тенденция за вещеведение, на която на мен хич не ми харесва и историческите познания остават на заден план. Историците пишат на база исторически и писмени извори, които са изчерпани още през 19 век. Днес до голяма степен има преповтаряне на известните извори. Най-големият извор за нови знания е земята. При археологическите разкопки няма как да не се намират нови неща. Фактически всичко, което излиза е ново. Много често археологическите находки има такива, които буквално променят историята. Вие сте отразявали това лято - намирането на печата на импереатрица Ирина Комнина Дукина Ласкарина, което до голяма степен допъни вижданията за Българската патриаршия", обясни археологът.
По думите му примерите са десетки или стотици.
"Всъщност разликата с останалите е, че аз съм историк и археолог и писмените данни при мен много пълно се припокриват с данните от археологическите проучвания, много от които са мои и на моите екипи. Все пак говорим за 50-годишен живот, в който аз съм работил на десетки обекти", обясни още проф. Овчаров. ОЩЕ: Откритие на Перперикон обиколи света: Всички говорят за значението на Българската империя от епохата на цар Иван Асен II (СНИМКА)
