Вечер на баща и син Райнови в БАН

23.06.2014 13:30 71648

Две годишнини - 125 г. от рождението на акад. Николай Райнов и 95 на неговия син Богомил Райнов, ще бъдат отбелязани в голямата зала на БАН на 24 юни. За двамата универсални интелектуалци ще говорят акад. Стефан Воденичаров, който е и патрон на вечерта, акад. Светлин Русев, чл.-кор. Елка Бакалова и проф. Светлозар Игов.

Иван Гранитски, чието издателство „Захарий Стоянов" представи в многотомници творчеството на двамата Райнови, е един от инициаторите на събитието. Във фоайето всеки ще може да си купи някои от книгите. Между тях са луксозният сборник албум на Николай Райнов „Посланик на светлината" със студии за Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланжело, Тициан, Веронезе и Рембранд. В три луксозни тома са събрани и неговите приказки.

От Богомил Райнов ще бъдат представени 7 популярни романа: „Господин Никой", „Няма нищо по-хубаво от лошото време", „Голямата скука", „Умирай само в краен случай", „Тайфуни с нежни имена", „Денят не си личи по заранта" и „Ченге втора употреба". Сред последните заглавия, излезли от перото на Райнов-син, са мемоарните „Париж" и „Лека ни пръст".

Ето какво казва накратко за себе си Николай Райнов в Алманах „Жътва”, 1922 г.:

Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека…

Ден на отворените врати в три института на БАН

Институтът по физикохимия, Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по катализ към БАН организират днес Ден на отворените в...

Прочети повече

Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.

Вижте всички последни новини от Actualno.com