Младите у нас искат да станат лекари, предпочитат бира и искат да останат в чужбина завинаги

96% от младежите твърдят, че никога не са употребявали упойващи вещества и наркотици

Спад в дела на признаващите, че употребяват наркотични вещества отчита проучване сред младежта. През 2010 година 80% от младежите на възраст между 15 и 35 години са посочили, че никога не са употребявали упойващи вещества и наркотици, а през 2013 година. Този дял е 96%.

Въпреки ниските дялове на посочилите, че употребяват наркотици, трябва да се отчита фактът, че в България употребата на наркотични вещества е забранена със закон и вероятно делът на опитвалите и използващи такива вещества е по-висок от регистрираните в изследването.

През 2013 година едва 2% от участвалите в изследването млади хора твърдят, че пушат марихуана, а други 13% признават, че само са опитвали.

Сред опитвалите този лек наркотик два пъти по-често се срещат мъже отколкото жени (17%:9%), младежи на възраст между 25 и 30 години и жители на столицата, където този наркотик е по-достъпен и хората имат по-големи финансови възможности да си го позволят.

Въпреки, че „В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“, вероятно младите хора не я възприемат като класически наркотик, доколкото едва 3% от интервюираните са посочили, че са пробвали наркотици, а 13% твърдят, че са опитвали да пушат марихуана.

Бирата е най-често употребяваната алкохолна напитка сред младежите

Бирата е най-често употребяваната алкохолна напитка сред младежите, като делът на употребяващите я се е увеличил с 8 процентни пункта за последните три години (от 66% през 2010 г. на 74% сега). Над половината от младежите (57%) посочват, че пият вино като този дял се е запазил без промяна в сравнение с 2010 година.

56% от интервюираните употребяват концентрати (ракия, водка, уиски и т.н.) като дял се е повишил незначително за последните три години (от 52% през 2010 година на 56% сега).

Регистрираме пряка зависимост между употребата на алкохол и пола и възрастта на интервюираните. Мъжете, хората на възраст между 25 и 35 години, както и живеещите в София по-често от останалите консумират спиртни напитки.

13% от участвалите в изследването младежи не употребяват спиртни напитки. По-често от останалите пълни въздържатели са жени, младежи на възраст между 15 и 18 години и живеещи в селата.

62% от младите българи твърдят, че имат отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с тях

Изразително нараства нетърпимостта към религиозните фанатици сред младите хора. След 2010 година се случиха няколко атентата, включително и един в България, които създадоха впечатление за непосредствена близост и обвързаност на религиозния фанатизъм с тероризма. Ето защо в регистрираните представи на младите хора по въпроса прозира не само пълно отхвърляне на мисълта за общуване с подобни хора, но и неподправен страх от феномен със световни измерения. 29% от младите хора през 2010 година са твърдели, че имат напълно отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с подобни хора.

Процентът на крайно негативно настроените към религиозните фанатици е скочил двойно. 62% от интервюираните млади българи твърдят, че имат отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с тях.

15% от всички интервюирани през 2010 година са твърдели, че мнението им за ромите е отрицателно и не общуват изобщо с тях. Българските младежи, които имат подобна позиция през юни 2013 година възлизат вече на 23% от всички участвали в изследването млади хора.

Вторичният прочит на данните показва, като цяло, много различна картина на отношението към ромите в зависимост от населеното място, в което живеят интервюираните от НЦИОМ млади хора. Едва 27% от младите, които живеят в столицата приемат напълно ромите и общуват с тях, докато този дял сред младите, които живеят в селата е много висок-63% от тях декларират пълна толерантност по отношение на ромите.

51% от столичните младежи твърдят, че имат отрицателно отношение към ромите и не общуват с тях. Подобно твърдение е приемливо едва за 8% от живеещите в селата млади българи.

Настоящото изследване на българската младеж през 2013 година показва, че най-толерантни са младите хора към хората с различни възгледи и към хората с начин на живот различен от техния.

От данните се вижда известно свиване на предубежденията и нетолерантността към представителите на други раси и към психично болните хора. Едва 4% от младите у нас през 2013 година имат изградено негативно отношение към представителите на други раси, поради което избягват да общуват с тях.

За последните три години крайно негативно настроените млади българи към психично болните са намалели от 55% на 37%. Това е една значима промяна, която е свързана с по-широко и масово огласяне на проблемите на психичноболните и по-голяма яснота за опасностите и заплахите, които те представляват.

Проститутките, психично болните, наркоманите и заразените с вируса на СПИН като цяло продължават да провокират най-ниска декларативна толерантност от страна на младите хора у нас, въпреки, че пълното им отричане не е толкова драстично, както при религиозните фанатици и ромите. Освен това, що се отнася до проститутките, регистрираме специфика в зависимост от профила на респондентите. Проститутките са много по-приемливи за образованите млади хора, както и за младежите, които живеят в столицата и в големите градове. Нетолерантност регистрираме спрямо проститутките главно сред живеещите в малките населени места и нискообразованите респонденти.

Силно впечатление прави известното свиване на крайно негативните наласи сред младите хора що се отнася до заразените с вируса на СПИН. През 2010 година с тях са избягвали да общуват 38%, а сега отрицателно мнение към тези болни регистрираме сред 29%, които твърдят, че ги избягват.

По-скоро отношението на младите към тези групи хора е назидателно и в резултат на принципно неприемане, отколкото конкретно осъдително както при религиозните фанатици и ромите.

Малко над средната е толерантността към проститутките например единствено сред младите и образованите столичани.

Докато лесбийките са в равна степен (макар и не висока) приемливи за младите мъже и жени, то гейовете пораждат доста по-изразителен негативизъм сред младите мъже, в сравнение с младите жени.

Гейовете са три пъти по-добре приети от младите столичани в сравнение с младите жители на селата, докато лесбийките са два пъти по-добре приемани от столичната младеж, отколкото от селската.

66 % от младите хора сърфират в интернет

През 2013 година повече млади хора, в сравнение с 2010 година, правят следните неща: сърфират в Интернет (55%:66%), чатят (43%:50%), излизат с приятели (38%:45%), ходят на заведения (15%:21%).

45% от младежите излизат с приятели навън всеки ден, а други 32% правят това два три пъти седмично. Едва 6% от участвалите в изследването млади българи твърдят, че почти не излизат навън с приятели. Това са предимно младежи-представители на етническите малцинства, както и безработни млади хора. Семейните млади хора, както и имащите деца излизат между два и три пъти по-рядко с приятели в сравнение с младежите без семейни ангажименти. Като цяло ежедневното общуване с приятели навън е по-разпространено сред мъжете, отколкото сред жените, които предпочитат да се виждат с приятели два-три пъти седмично. Учениците и студентите определено декларират повече свободно време за приятелски контакти извън дома в сравнение с останалите младежи.

Прави впечатление, че се увеличава делът на младите хора, които през свободното си време търсят развлечения извън дома си. С 8% за последните три години нараства делът на младите, които в свободното време излизат с приятели навън. Лек ръст отбелязва и ходенето на гости, ходенето на кино, на театър, на изложби и музеи.

Нараства делът на младите хора, които декларират интерес към модата и следят активно модните тенденции. Днес заявилите подобни интереси са 12%, като сред тях преобладават най-младите на възраст до 25 години, предимно момичета, жители на големите градове, както и неженени млади хора.

12% от младите хора имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги

45% от участвалите в изследване на НЦИОМ младежи заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България.

По-често това е позицията на респондентите с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.

Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.

12% от участвалите в изследването посочват, че имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги. По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани респонденти.

Възнамеряващите временно или постоянно да напуснат България най-често посочват следните причини:

Ниският жизнен стандарт у нас (мизерия, бедност) – 48%. По-често това е причината за миграция според високообразованите, хората на възраст между 25 и 35 години и живеещите извън столицата.

Високата безработица в страната – 35%. По-често тази причина посочват младежите на възраст между 19 и 25 години и жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и ниско образованите.

- Липсата на перспектива за младите хора в България – 13%. Това по-често споделят младежи между 15 и 18 години, жители на областните градове и висшисти.

- За обучение (престижен университет) – 12%. По-често това е причина за напускане на страната за учениците и за столичани.

Чалгата е най-слушаната музика от младите

За последните осем години с цели 13% се редуцира делът на младите българи, които посочват, че слушат поп-фолк музика (от 54% на 41%). В...

Прочети повече

- На почивка, екскурзия – 7%. Това посочват основно жители на столицата и студенти.

- Заради липсата на законност и правов ред у нас – 5%.

Основните причини за напускане на страната, които младите хора посочват, са с икономически характер – нисък жизнен стандарт и безработица. Допълнителни нюанси по тази тема са „по-добри възможности за собствен бизнес в чужбина“, „за да събера пари да си платя кредитите / да започна бизнес / за обучение на децата ми”.

Проучването е проведено в периода 7 - 19 юни, сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години, в цялата страна.

Професиите като юрист, лекар и IT специалист продължават да бъдат най-предпочитани от младите хора

Професиите като юрист, лекар и IT специалист продължават да бъдат най-предпочитани от младите хора от 2005 г. досега. През 2013 г. обаче сред тях се нарежда и професията на преподавателя, което е нетипично за годините на прехода.

Безработицата вълнува най-много младите хора

Мисли за безработицата притесниха младежите на празника им пред НДК, предаде БГНЕС. Много малко младежи се бяха събрали там и вместо пр...

Прочети повече

Увеличаването на престижа на професията на преподавателя е индикатор за положителна промяна в ценностната система на младите хора.

Над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието си. Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 години, за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства. Стандартът на живот, а не образованието е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за невладеещите чужди езици и за младите хора, които вече имат деца. Това означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията.

За други 43% по-важно е да получат възможно най-доброто образование. Такова е мнението предимно на жените, на респондентите на възраст между 15 и 25 години, на студентите и на жителите на големите градове.

46% от интервюираните млади хора заявяват, че са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от проведеното изследване на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система, относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава макар и незначително (от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 година).

Употребата на тютюневи изделия се е превърнала в навик за половината от младите хора между 15 и 35-годишна възраст.

11% от участвалите в изследването твърдят, че са опитвали, а 39% никога не са били потребители на такива изделия. Мъжете по-често от жените попадат сред категорията на пушачите (54% към 46%). Относителният дял на пушачите нараства с увеличаването на възрастта.

Вигенин: Ангажираността към младите хора е инвестиция в бъдещето

"България има интерес от връщането на млади хора с квалификация, познания и амбиция за развитие. Особено във времена на криза, имаме ну...

Прочети повече

В София и в селата делът на пушачите е по-висок от средния за страната. Въпреки законовото ограничение за пушене на закрити обществени места, за последните три години не се наблюдават промени както в дела, така и в социално-демографския профил на пушачите.

41% от младежите у нас искат да развиват собствен бизнес

Най-престижната работа в очите на младежите у нас е да имат собствен бизнес, като 41 на сто от участниците в проучване са отговорили, че искат да правят точно това.

Едва 4% от тях обаче в момента имат такава възможност, като това по-често са мъже, хора на възраст от 25 до 35 години и високообразовани.В държавно учреждение предпочитат да работят 30% от респондентите. Това е желанието предимно на жените, на жителите на селата и на хората, които вече работят в подобни структури. Държавните структури са предпочитано място за работа, особено в период на икономическа криза, доколкото на подобна позиция хората се чувстват по-сигурни както за редовното изплащане на възнагражденията им, така и за спазването на трудовото и осигурително законодателство. В частния сектор предпочитат да работят 22% от респондентите. Това са предимно жители на столицата, студенти и хора, които вече работят в частния сектор. В сравнение с 2010 година, когато държавният и частният сектор са били еднакво предпочитани, през 2013 година желаещите да работят в държавно учреждение са повече. Основният източник на доходи за младите хора е заплатата (58%), а на родителите си разчитат 30% от интервюираните (предимно ученици и студенти). Тази тенденция се е запазила устойчива за последните три години.

47 на сто от младите хора у нас твърдят, че изобщо не се интересуват от политика

По-често това са най-младите на възраст между 15 и 18 години, ниско образованите и представителите на етническите малцинства.  „Не много” се интересуват 41% от младежите, като по-голямата част от тях имат завършено висше образование. 12 на сто от всички участници в проучването заявяват, че много се интересуват от политика. Те са предимно мъже, високо образовани, живеят в София и са заети в държавния сектор. По отношение на упражняването на право на глас - 73% на сто младежите, които много се интересуват от политика, редовно гласуват на всички видове избори. Обратно – 73% от младите хора, които по принцип не гласуват, изобщо не се интересуват от политика. 69% от младите хора, които до момента не са имали право да гласуват, изобщо не се интересуват от политика. На всички избори (местни, президентски, парламентарни, избори за Европейски парламент) са гласували 35 % от запитаните. Интервюираните младежи от турския и ромския етнос по-често гласуват на всички видове избори в сравнение с връстниците си от български произход. Една трета от младежите гласуват само на някои избори, а на други – не. Така постъпват по-често жителите на столицата (45% от тях), младите на възраст между 25 и 35 години и заетите в частния сектор. 17% от интервюираните твърдят, че по принцип не гласуват, като това са най-вече респонденти със средно образование и жители на областните градове. През 2013 г. делът на младежите, които не са гласували на парламентарните избори, е по-висок с 10 процентни пункта в сравнение с 2010 г. (от 27% през 2010 г. на 37% през 2013 г.). По-често не са гласували младите хора на възраст между 19 и 25 години, респондентите със средно образование и живеещите в градовете-областни центрове.