Свети Акакий
Kогато излязла повеля от римския император Максимилиан (305–311 г.)да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, за да узнаят има ли между тях християни. В един полк стотникът с висок глас заявил на началника, че той от детинство е християнин и няма да се отрече от вярата си. Всички старания да го склонят да се отрече останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.
На увещанията на воеводата, Акакий отговорил с твърдо изповядване на вярата си. “Аз ще заповядам жестоко да те мъчак – казал воеводата, – ако не послушаш царската повеля и не се поклониш на нашите богове, по чиято милост царете царуват и победителите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани напразно да се надяваш на човека, наричан Христос, Който по закон бил осъден и разпнат!”
- Ти се заблуждаваш – отговорил Акакий – и тежко грешиш, като казваш, че по милост на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето упование на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той заради нашето спасение дошъл на земята, станал човек и доброволно претърпял кръстна смърт. Но това ти ще разбереш само тогава, когато станеш християнин.
- А как твоят Бог не наказва смъртно царете, които му се противят – попитал воеводата, – ако Той е всемогъщ?
- По това именно трябва да познаете Неговата сила и благост – отговорил Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, за да могат вярващите в него да извършват своя подвиг.
Воеводата се учудил на разума на християнина и го запитал дали се е учил.
- Не – отговорил той, – аз умея да чета само молитви. Но Бог помага на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде прости и неучени, бедни рибари, за да може Неговато непостижима сила и премъдрост да се прояви в тяхната немощ – тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
- Остави безполезното многословие – казал воеводата – и ми кажи: ще се покориш на царската повеля и ще се поклониш ли на боговете?
- Както по-рано ти отговорих, така и сега ти казвам: Аз съм християнин и на идоли не принасям жертва!
- Жал ми е за твоята младост, понеже виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих искал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, ако не се откажеш от своето безумие.
- Не безумие, а благоразумие е да останеш верен на Бога, Който досега ме е пазил чрез Своето милосърдие – отговорил християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима твърдост. Воеводата заповядал жестоко да го бият, като казал :”Да видим, ще му помогне ли Бог!” Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, но той само повтарял:”Спасителю Христи, помогни на твоя смирен раб! Господи Боже, не ме оставяй!” – и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял изтерзан и обагрен от кръв, воеводата му казал:”Ще се поклониш ли сега на боговете?”
- Не! – отговорил мъченикът. – Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше известен срах. Но когато започнах да страдам, Господ ме укрепи чрез Своята помощ, и аз съм готов всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, но с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отрече от Христа. След изтезанието той бил затворен в тъмница. Една седмица по-късно воеводата получил повеля от началника си да пристигне в гр. Византион и да доведе със себе си престъпниците, за да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия заедно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жажда мъченик с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и внезапно се чули от небето думите:”Бъди мъжествен, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
- Аз самичък съм човек неграмотен и неучен – казвал им мъченикът. – Но помня онова, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след пристигането на затворниците в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния стражар да заключи Акакий отделно във вътрешна тъмница, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С глад и жажда той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отрече от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, но през прозореца на вътрешната тъмница другите затворници видели, че мястото, където е затворен Акакий, е озарено от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му предлагат храна и питие. Те казали това на стражаря, който видял същото, но като влязъл в тъмницата, намерил Акакий да стои сам.
След една седмица Акакий бил повикан на съд. Като го видял здрав и бодър, воеводата започнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при затворника роднини и приятели, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички затворници разказали на воеводата за чудните посетители, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал отново акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало напразно, той решил да го изпрати на тракийския управител Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в състояние да склони тоя войник да изпълни царската воля, и затова го праща при прекия свой началник, който има по-голяма власт. Тракийският управител затворил Акакий в тъмница, но по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският управител разбрал, че е невъзможно да го склони да се отрече от Христа и го осъдил на смърт. Флакин бил толкова удивен от непоколебимата издръжливост на мъченика при страшните страдания, че дори строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал незабавно на свърт.
Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, на определеното за смъртно наказание място, Акакий застанал на колене и извикал: ”Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с честта да се наричам мъченик Христов!” Светият мъченик бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
Свети евангелист Марк
Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По народност той бил евреин, а по занятие левит – свещенослужител при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно послание го нарича “син ми Марко” (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били много близки помежду си. Св. ап. Петър нарича евангелист Марк свой син в духовен смисъл, защото го обърнал в християнството и го кръстил.
За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в древната християнска литература. Църковното предание също не говори нищо за него. Очевидно, той е починал още когато Марк е бил малък.
В книгата “Деяния на светите апостоли” са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.
За живота и апостолската дейност на евангелист Марк сведения намираме в книгата “Деяния на светите апостоли” и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като ученик и сътрудник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 г. написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър.
Евангелист Марк е бил известно време спътник и помощник и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му пътешествие. През 47–48 г. е бил с него на остров Кипър.
Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото учение в Египет. В Александрия, главен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Александрия станала изходен пункт за проповед на християнството в околните на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един занаятчия (обущар), на име Аниан, когото евангелист Марк изцерил от опасна рана. След това числото на християните бързо се увеличавало. Смутени от този успех на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в съседните на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за свой заместник епископ Ананий.
След 62 година евангелист Марк отново посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия
, изпратен от св. ап. Павел да изпълни някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал заедно с ап. Тимотей към края на 66-та или в началото на 67 година, малко преди мъченическата смърт на първовърховните апостоли. След това отново се завърнал в Александрия и продължил своята проповедническа дейност. За да подготви ръководители за вярващите, основал в Александрия училище, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали много християни, за да присъстват на богослужението. Езичниците не могли да гледат спокойно, как числото на вярващите в Христа се увеличава всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с викове го повели по градските улици. Кръвта на светия мъченик обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: “Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да търпя страдания за Твоето име”. Вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: “Мир не тебе, благовестителю Мой”.
На другия ден мъчението продължило с още по-голямо ожесточение. Мъченикът – апостол не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си”, тихо издъхнал. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в построената от него църква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени “Първо съкровище в Александрия”. През 827 г. те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил издигнат величествен храм на негово име. Евангелист Марк и досега се счита за покровител на град Венеция.
