Чърчил и Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света

Атлантическата харта е документ, издаден на 14 август 1941 година на срещата между президента на САЩ Франклин Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил известна като Атлантическа конференция. Срещата се провежда на борда на военни кораби на котва в Шип Харбър, Нюфаундленд, където двамата държавни ръководители са пристигнали под прикритие. Атлантическата харта установява виждане за света след Втората световна война, въпреки че САЩ все още не са участници във войната. Организацията на обединените нации, Общото споразумение за митата и търговията, както и независимостта на британските и френските колонии след края на войната са производни на Атлантическата харта.

Открит е варненският делфинариум

Варненският делфинариум се намира в северната част на Морската градина в град Варна. Открит е на 11 август 1984 година и разполага с 12...

Прочети повече

Страните от Оста тълкуват Атлантическата харта, която се възприема на 24 септември 1941 година от правителствата в изгнание на страните завладени от Нацистка Германия и от нападнатия през юни 1941 година Съветски съюз, като потенциален съюз срещу тях. В Токио Атлантическата харта води до подкрепа за милитаристите в японското правителство, които настояват за по-агресивен подход към САЩ и Великобритания.

Общественото мнение във Великобритания и в Британската империя (особено сред дейците на движението за независимост на Индия) приема радушно принципите изложени в хартата, но е разочаровано от това, че САЩ не влизат във войната. Самият Чърчил признава, че се е надявал САЩ най-сетне да се ангажират. В САЩ хората също приемат радушно принципите на хартата, но се притесняват от това, че тя ги тласка по-близо до войната.

Хартата служи за основа на Декларацията на Обединените нации, подписана на 1 януари 1942 година от представителите на 26 страни, воюващи срещу Тристранния пакт, както и на Хартата на Обединените нации, подписана на 26 юни 1945 година в Сан Франциско.