Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.
Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми, от които само 2 - "Илиада" и "Одисея", са оцелели до днес. "Илиада" описва последните 50 дни преди края на войната, а "Одисея" разказва за връщането от войната на един от гръцките герои - Одисей. Други части от историята са пресъздадени от по-късни гръцки поети, както и от римския поет Виргилий в неговата "Енеида".
Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 век пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от древна Троя.
Гърците обсаждали Троя 10 години.
Краят на войната дошъл с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон, свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир. Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.
