X
 
 

Започва войната в Южна Осетия

3121 7
photo of Започва войната в Южна Осетия
Снимка: Getty Images/Guliver

2008 г.

На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури.

Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на Косово,[17] когато на 6 март Русия се оттегля от санкциите на ОНД, наложени на Абхазия през 1996.[18] Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че „ще преосмисли отношенията си със самообявили се републики“.[19] Абхазия и Южна Осетия изпращат призив за международно признание, повлияни от случващото се на Балканите.[20] Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните отношения на ЕС Бенита Фереро-Валднер „изразяват притеснение относно действията на Русия“ и „подкрепят териториалната цялост на Грузия“.

На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.

Напрежението се покачва на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили свалят грузински безпилотен самолет Хермес 450 с изтребител L-39.На следващия ден грузинското министерство на отбраната публикува видео, на което се вижда как МиГ-29 сваля безпилотния самолет.[14]. Впоследствие Русия отрича обвинението и твърди, че по това време в района не е имало руски изтребители.[24][25] Москва обвинява и Грузия, че нарушава споразумението между двете страни от 1994 година и резолюцията на ООН за Абхазия, разполагайки и използвайки безпилотни самолети в областта, които могат да се използват за артилерийска навигация.

През май 2008 Русия изпраща над 300 войници в Абхазия от т.нар. железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в експлоатация железопътната инфраструктура в областта. В отговор Грузия обвинява Русия, че руските войски приготвят маршрут за евентуално настъпление в Грузия и привежда своята армия в повишена бойна готовност.

През юни ОССЕ съобщава за почти всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, предприети от двете страни.

От 15 юли 58-ма армия, заедно с 4-та военновъздушна армия на руските въоръжени сили провеждат с 8000 войници и 700 бройки военна техника мащабно учение в Северен Кавказ „Кавказ 2008“ близо до границата с Грузия, което води до допълнителна ескалация на положението [28][29] В учението взимат тези войскови части на руската армия, които по-късно са използвани в руската офанзива в Грузия.

На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат редовните си взаимни учения (Immediate Response) около грузинската база Вазиани.

На 27 юли 2008 на наблюдатели на ОССЕ е забранено от южноосетински части достъп до зона, за проверка на твърдение за изграждане и разширяване на нелегални позиции.

Късно на 1 август избухва конфликт между грузински и осетински войници. Грузия твърди, че южноосетинската армия е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отрича твърденията. На 3 август Южна Осетия обявява мобилизация и евакуация на населението. На 5 август руският посланик Юри Попов заявява, че в случай на конфликт Русия ще се намеси. Президентът Михаил Саакашвили нарежда на грузинските войски да прекратят огъня, но сраженията продължава. Грузинската страна съобщава за 10 загинали, включително цивилни и грузински миротворци, вследствие на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след обявеното от него прекратяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно обръщение, в което заявява намерението си да върне Южна Осетия под грузински контрол.

Грузинско настъпление

Грузия започва обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа местно време с обикновена и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25. нарушавайки споразумението от 1992. Тежката бомбардировка започва с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия. Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили съобщава, че Цхинвали е обграден от грузинската армия.

При щурма над Цхинвали грузинската страна използва гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските части настъпват с танкове и бронетранспортьори, загубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във формация на обърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подпомогнати от артилерия и 2. бригада като резерв. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е превзет от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили заявява, че градът е обграден и се контролира над две трети от грузинските части.

Според първоначалните руски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се съобщава за над 2000 цивилни загинали и повече от 10 руски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на загиналите цивилни е занижен до 1400, но критикувана от няколко независими организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма загинали, докарани в болницата на града (моргата по това време не е работела, поради проблеми с електроснабдяването).

Малко след това Грузия обявява превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските части.

Руска контраофанзива

През Южна Осетия в Централна Грузия

Според официални грузински източници 150 руски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и започват настъпление в посока Цхинвали. . За щурма на Цхинвали са използвани освен частите на 58-ма руска армия, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно [46], „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.и 22-и „спецназ“ батальон. Атаката е подпомогната от на 4. военновъздушна армия и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска армия генерал Анатолий Хрульов . Грузински части се опитват да спрат руското настъпление, като подготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от руски части в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.

След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, руските военни пренасят бойните действия на територията на Грузия. Първоначално руски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани, а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули загиват 4 души, а при Вазиани – трима военни.В хода на действията са проведени въздушни атаки срещу цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.

Междувременно в Абхазия руски и абхазки военни части отварят втори фронт.

През Абхазия в Западна Грузия

В Абхазия руските части са прехвърлени чрез влакове по ремонтираната през май от руски войници жп линия. Освен части на 58-руска армия настъпват, чеченските специални части „Изток“ и „Запад“ и абхазкото опълчение, под командването на министъра на отбраната на Абхазия Алексадър Мелник.

Настъплението се извърша в две посоки: към Зугдиди в Западна Грузия и в кодорското дефиле – единственият регион от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 г., както и седалище на законното Правителство на Абхазката Автономна Област, оглавявано от Малхас Акишбая. В резултат правителствените части са прогонени от Абхазия в изгнание и в момента осъществяват дейността си от Тбилиси.

Морска блокада в Черно море

Според руски медии на 9 август руският черноморски флот извършва морска блокада на Грузия, като при това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ. Според руските ВМФ, чрез блокадата трябва да бъдат спрени евентуални оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е извършена на 10 август. Руският флот извършва и десант в абхазки пристанища.

Войната в мрежата

Атаките в кибер пространството започнаха още преди да започнат военните действия. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран сайтът на грузинския президент Саакашвили.

Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн

Иван Фьодорович Крузенщерн (на руски: Иван Фёдорович Крузенштерн, на немски: Adam Johan von Krusenstern) е руски мореплавател, извършил...

Последствия

Френски мирен план

да не се прибягва до използване на сила,

да се прекратят военните действия,

Умира Мерилин Монро

Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Лос Анджелис, на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотво...

свободен достъп до хуманитарна помощ,

въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на постоянното им дислоциране,

въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните действия и до създаването на международни механизми руските миротворчески сили да вземат допълнителни мерки за сигурност,

начало на международно обсъждане на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за осигуряване на трайната им сигурност.

След примирието

Роден е Луис Армстронг

Луис Даниъл Армстронг (на английски: Louis Daniel Armstrong), известен и с прякора си Сачмо (уста като куфар), е американски джаз музик...

На 20 август 2008 година руски войски контролират все още големи част от Грузия, черноморския град Поти и региона, където разрушават военна инфраструктура и са потопили най-малко седем, акостирали в пристанището кораби на грузинската брегова охрана.

Въпреки обявеното изтегляне на руските военни, на 19 август Русия контролира все още голяма част от централна Грузия, американски източници съобщават за разполагането на тактически ракети с малък обсег ОТР-21 в Южна Осетия, а кореспонденти на ББС за руски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси.

Бежанци и жертви

След първоначалните сведения за 1 600 загинали в Южна Осетия, Русия в крайна сметка обявява, че загиналите цивилни са 13. Южноосетинското правителство съобщава за 1 492 убити, но според организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са силно завишени.

В доклад на същата организация има данни за извършени престъпления срещу цивилни, както от руска така и от грузинска страна във войната.

Actualno.com

Етикети:

7 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 08.08.08. Грузия 4 08.08.08. Грузия преди 1 седмица Профил на трол?
    Някои още считат , че войната в Украйна започна през 2014 година . А забравят Молдова през 1992 , Грузия през 2008 ..и двете чеченски . А Путин нападна Украйна защото почуства своята пълна безнаказаност и липсата на реакция на явните престъпления против международните закони . През 1992 година , когато РФ започна тази война , Путин още куфарите носеше на своите началници
  • Анонимен 4.1 Анонимен преди 1 седмица Профил на трол?
    НО до 1991год. Украйна е третата по ядрен арсенал държава след САЩ и Русия и предава!! ядрените си оръжия на Русия с изключителните гаранции!!, че Русия за винаги ще пази!! суверинитета!! и териториялната цялост!! на Украйна
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • името на ЗЛОТО е роССия 3 името на ЗЛОТО е роССия преди 1 седмица Профил на трол?
    руски самолети бомбардират жилищната част на Гори при окупацията на Южна Осетия – на 9 август 2008г тази снимка на бомбардиран 5 етажен жилищен блок и грузинец оплакващ убития си близък обиколи света - terminal3.bg/10-godini-ot-ruskata-invazija-gruzija-shhe-stane-chlen-na-nato-i-es-kreml-da-prekrati-okupacijata/
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 10 год от руската инвазия в Грузия в нарушение на международното право 2 10 год от руската инвазия в Грузия в нарушение на международното право преди 1 седмица Профил на трол?
    2008 г. Грузия бе готова да стане член на НАТО, като в последния момент САЩ, под ръководството на Буш-мл. отложиха приемането на страната като жест на добра воля към Кремъл. Тогава Русия изненадващо навлезе в грузинските територии Абхазия и Южна Осетия, които се обявиха за независими републики. Така Кремъл създаде замразен конфликт, който подкопа перспективата на Грузия за членство в НАТО, а сам виж още ›› о преди дни руският премиер Дмитрий Медведев заплаши с „ужасяващ“ конфликт, ако пътят за членство бъде подновен.
  • комюнике на външните министри на Литва, Латвия, Полша и Украйна осъждащо руската агресия: 2.1 комюнике на външните министри на Литва, Латвия, Полша и Украйна осъждащо руската агресия: преди 1 седмица Профил на трол?
    1. Ние представителите на Украйна, Латвия, Литва и Полша се отправихме към Грузия, за да почетем 10-годишнатата от руската военна агресия срещу страната и потвърдим непоколебимата ни подкрепа за суверенитета, независимосттта и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници. 2. Преди 10 години лидерите на нашите страни се отправиха към Грузия, европейска държава виж още ›› , чийто суверенитет бе брутално нарушен от Русия, за да застанем до нейния народ. 3. Вярата ни в ценностите на свободата, демокрацията и върховенството на закона, уважаването на човешките права на всяка личност и суверенният избор на всяка страна са също толкова твърди, колкото бяха преди 10 години. Препотвърждаваме, че всички страни, включително Грузия, имат правото свободно да изберат своята външна политика и съюзници. Времената на ограничен суверенитет приключиха в Европа, но са нужни постоянство и твърдост, за да бъдат защитени тези ценности и принципи от тези, които ги предизвикват, непестящи никакви усилия да върнат идеята за „сфери на влияние“ обратно. 4. Ревизионистките сили не са лесни за задоволяване, а е още по-трудно да се разчита на тях. Преди десет години, поемайки към Грузия, нашите лидери се спряха в Крим, Украйна. Днес повтарянето на този път не е възможно заради незаконното анексиране на Автономна република Крим и града Севастопол от Русия. 5. 10 години след руската военна агресия срещу Грузия Русия продължава да не изпълнява задълженията си към страната, които бяха приети на 12 август 2008 в споразумението за прекратяване на огъня. Впоследствие грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия бяха de facto окупирани от Русия и анексията на тези региони продължава. Огради, отбелязващи т.нар. „граница“, бяха издигнати и движението на грузинци сред собствената им страна бе блокирано. Квазисъглашения се пишат и подписват между Русия и окупираните грузински региони, целящи да задълбочат интеграцията им към руската икономика, обществен и военен живот. Изкуствени „признавания“ на тяхната „независимост“ и „установяване на дипломатически отношения“ се случват между тях и останлите проксита на Кремъл, оркестрирани от Русия. Ние осъждаме тези действия и никога няма да признаем резултатите им. Ситуацията с човешките права в тези региони продължава да се влошава, а етническите грузинци да бъдат дискриминирани и се прави опит тяхното културно наследство да бъде заличено. 6. Затова продължаваме да призоваваме Русия да се откаже от незаконното си признаване на т.нар. независимост на грузинските Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, да приложи изцяло Споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., да подходи конструктивно към Международния арбитраж в Женева (GID) и да позволи достъп на мисията на наблюдатели от Европейския съюз и на международните механизми за наблюдение на човешките права в окупираните територии на Грузия. 7. Приветстваме факта, че грузинският народ продължава да показва силен дух и вяра на европейските и евроатлантическите структури. Препотвърждаваме силната си подкрепа за суверенния избор на Грузия да продължи да следва крайната си цел за членство в ЕС и НАТО. Дори с окупацията на 20% от територията ѝ Грузия направи забележителен напредък в приемането на реформи и се превърна в надежден партньор за пример както на ЕС, така и на НАТО. 8. През 2008 г. бе изградена комисия НАТО-Грузия. Оттогава взаимоизгодното сътрудничество достигна безпрецедентни нива. Приветстваме приноса на Грузия към ученията на алианса в Афганистан и силите на НАТО за отговор. Осъзнаваме, че Същностният пакет НАТО-Грузия забързва реформите на страната в областта на отбраната, включително общите учения и центъра за оценка между алианса и страната. 9. Препотвърждаваме, че НАТО остава крайъгълен камък на общата ни сигурност и колективна отбрана и нашите страни остават твърди в солидарността си, желанието да развиват сътрудничество, за да отговорят по-добре на всички проблеми в сигурността и допренесат за задачите на алианса. В този контекст приветстваме Декларацията от срещата на върха на НАТО в Брюксел, на която всички 29 съюзника препотвърдиха, че Грузия ще стане член на НАТО. 10. Потвърждаваме с удоволствие, че реформите за евроинтеграция затвърдиха позицията на Грузия като стратегически партньор на ЕС в региона и страната е първенец по отношение на Източното партньорство на ЕС, включително чрез споразумението на асоцииране, за свободна търговия и визова либерализация. Процесът по европейска интеграция продължава да подсилва демократичните институции на Грузия, икономиката ѝ и гражданското общество. Препотвърждаме решимостта ни за политическо обвързване и икономическа интеграция на Грузия в ЕС. Препотвърждаваме готовността си за близко сътрудничество с грузинското правителство с цел да задълбочим двустранните преговори и цели на ЕС-Грузия. 11. Отбелязвайки 10 години от руската агресия срещу Грузия, която значително забави икономическото развитие на Грузия, продължаваме да призоваваме международната общност да застане единна в подкрепата си за Грузия и да продължи да настоява Русия цялостно и без никакво забавяне да изпълни международните си задължения и започне да уважава межуднародното право и суверенното право на своите съседи да изберат своята съдба.(7 август 2018, кръгла маса,Тбилиси)
    : 4 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Русия и малките съседи - нищо ново под слънцето 1 Русия и малките съседи - нищо ново под слънцето преди 1 седмица Профил на трол?
    svobodennarod.com/head-on/item/5998-vazrazhdaneto-na-natzizma-ot-pribaltika-do-armeniya.html - това са днешните тези на официалната руска пропаганда, развити от сенаторка в Съвета на Русия. След тази публикация арменски учен историк подробно и аргументирано писа за принудителното изопачаване на съветско-сталинската история и безкомпромисно поставя на мястото наглата представителка на рус виж още ›› ката власт, позволила си да чете морал на държава от „постсъветското’’ пространство( lragir.am/index/rus/0/comments/view/60887 )Властта в Русия се бои, че се преразглеждат резултатите от Втората световна война и е напълно разбираемо, защото от Прибалтика до Армения във всяка от страните московската власт е наложена с терор и това се скри от Москва и на всички „постсъветски’’ още дълго ще се отплитат от лъжите, фалшификациите, изопаченията на това, което в СССР се нарича „история”. Арменския геноцид е старателно крит, защото в избиването на арменците участва Червената армия. Фактически с огромна материална и военна помощ и дипломатическо подстркателство от Москва се разпалва войната против Армения за унищожаването на арменците. Сделката е : Азербайджан и бакинския нефт на Съветска Русия, а Русия помага на Кемал в разкъсването на Армения. Бъдещият глава на Съветски Азербайджан, а към онзи момент председател на болшевиките в Карабах, пише на тюркските болшевики в Армения: „ където има много бойци, да отслабите арменците, убийте по един руски войник и обвинете арменците. Не оставяйте нито порядъчни хора, нито богатство, за да не може това проклето племе повече да се изправи на крака.’’ - това е обещаното от Москва на Азербайджан и Азербайджан се съветизира без проливане на кръв. Върви процес на разделяне на сфери на влияние и на право да унищожаваш другите. Кемал започва да завзема арменския Нахичеван, но Кемал не е Турция - към този момент е само въстанник - няма хазна, но има московски покровители. Бедните кемалисти са близо до гибелта си, поради недостига на оръжие, което им е обещано от Съветска Русия, ако нападнат армения, но арменците бият турците и защитават родината си. И Червената армия, нахлули в Армения откъм съветизирания Азербайджан: „ вашите войски, които са преминали границата и са завзели арменски Зангезур, след жестоки изтезания са разстреляли членове на Парламента на Армения ” – това пише в протестната нота на Армения. Така на Армения е наложен силово договор и Зангезур, заедно с Карабах се обявяват за’’неутрална’’ зона, контролирана от Червената армия и и до днес ябълката на раздора м/у Азербайджан и Армения През тази „неутрална зона” се превозвали военните доставки от Русия за турската армия – през Армения против Армения – типична гавра по руски. Чичерин телеграфира: „Ние смятаме за възможно да се съгласим „турците” със собствени сили, независимо от нас, да заемат Шахтахтъ и Саръкамъш, за да установят контакт с нас”. Днес Москва обвинява: „Армения е издигнала в центъра на Ереван паметник на колаборациониста, сътрудничил с Третия Райх, Гарегин Нжде.’’Но тогава против турците воюват отрядите на Гарегин Нжде. След нахлуванетов „неутралната’’ зона червеноармейците са разгромили над 30 арменски села, а спасилите се живеят в съседните райони под открито небе. арменските военни отряди обезоръжили, изпратили 1400 офицери в Рязан,15 члена на партията Дашнакцутюн заедно с училщната организация на партията , в която влизали момчета и момичета на по 12-14 години са разстреляни с картечница..’’ Гарегин Нжде – не се предава и се бие срещу настъпващите от двете посоки турски войски и Червената армия, които унищожавали всичко арменско по пътя си. Чичерин телеграфира:’’Ние не сме поемали ангажимент да защитаваме тези места от турците” - и ЗАЕДНО с турците завземат парче по парче Армения и колят арменци. И решили в Московския руско-турски договор съдбата на Армения, без да допуснат на преговорите нито един човек от арменска националност, дори арменските комунисти от т. нар. Съветска Армения. Но турците така и не успели да завземат това късче от Армения, което с неимоверни усилия защитават отрядите на Гарегин Нджде 6 месеца и главорезите на болшевиките, довършвали червения терор. Та днес за Русия този Гарегин Нжде е много голям мръсник. Той успешно се е съпротивлявал срещу победната Червена армия нещо което не се е удало даже на Врангел и на Деникин. Съпротвявал се и на кемалистката армия. Гарегин Нжде застрашава всички, които крият съветският терор над неизкланите от турците и Червената армия арменци в съветизирана Армения Геноцидът, нищо не е в сравнение с мащабите на идеологическото изтребление за „спасяване на всички угнетени’’ Официалната руска/ съветска версия е стандартната:арменските маси, угнетени от буржоазните дашнаци въстанали, извършили революция и помолили за помощт братска Съв Русия. Червената армия ги ощастливила и освободила побратимяването. Москва днес обвинява колаборациониста Гарегин Нжде, НО сътрудничеството тогава и побратимяването днес на Русия с държава извършила геноцид е държавен колаборационизъм
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 1 седмица Профил на трол?
    до 1965г. в СССР споменаването за арменско клане е забранено, независимо, че Турция станава член на НАТО още през 1953 г. Споменаването на Геноцида в ссср-то се е смята за зоологически национализъм, за расизъм и за политическо дисидентство. Клането е междунационални взаимоотношения, класова борба, угнетените маси унищожават своите арменски помешчици. Това е пренаписване на историята, защото ням виж още ›› а нищо за решението на турските власти за депортиране на арменците и за въвличането на армията и жандармерията в погромите, а изведнъж в Османската империя цялото арменско население вкл. и арменските деца са угнетители. Преселниците от Турция в СССР след 1925 г са „РЕпатрианти” Представя се така, уж тези хора са се върнали в родината си. Тъгуващите по родината арменци са ‘’националисти – отрепки’’ и ги обвиняват в „предателство спрямо съветското и руското”, смята се за отрицание на „северната” – руска култура и това е двойно политическо обвинение. В Голямата съветска енциклопедия за Геноцида и принудителното бягство няма и 1 дума. Напр. например: „Антаносян Пилос Хачатурович... място на раждане... Турция ... дата на арестуване... „бидейки в Турция, участвал в армено-турското клане...” - от някъде заминал за Турция да участвува в някакво армено–турско клане, все едно, бидейки арменец той е колил Формулировката „армено-турско клане”е руска политическа лъжа, още повече „участието” в несъществувало „армено-турско клане”. Задачата е да се забрани да се предава личната/семейната памет и да се следи за нейното социално разпространение Чекистката агентурна мрежа зорко следеше и донасяше в кое семейство се разказва на деца, роднини, съграждани , кои роднини са останали „в страната” (арменските бежанци от Западна Армения под думата „страна – էրգիր” разбирали най-вече напуснатата родина – Западна Армения) в плен при кюрдите или турците или е изчезнал безследно, кой и как „в страната” се е борил за живота на арменците или даже за собствения си живот, или е пял тъжна песен за родината или за героичните защитници.(паралела с Македония не е случаен , защото причинителя на разкъсването е русия –не случайно ‘’Арменци’’на Яворов заедно с лазарската песен за балканджи Никола(после префасониран на Йово по руска поръчка) са химни на македонските поборници) От края на 20-те години се развихри истински лов на обикновени хора, на селянии, които по един или друг начин бяха уличавани в „памет за родината” по отношение на Западна Армения. Турските арменци масово са изселвани, заточват цели улици по селата, цели семейства арестуват. Погос Григорян пише: „през 1937 г всички западни арменци, сражавали се против турците, са смятани за дашнаци, за „контра” - колко хора от нашето село отведоха и унищожиха.Просто ги убиха, телата им натовариха на камион, откараха ги и ги хвърлиха в яма на границата, заляха ямата с бетон, подравниха я, изтриха следите от лицето на земята ... в жестоките години на болшевишкия режим, живееха в страх и ужас, заключили устата си, станали мълчаливи, споделяли своите страдания, грижи и болка повече с воловете, отколкото с членовете на семейството си и съседите” В съветската страна със затворени граници и затворена информаци, арменците не знаят, останал ли е някой от техните съотечественици в Турция, но за това са знаели в Москва от посланническите доклади. Но това е „строго секретна” информация дори за партийните власти в Армения.Умишлено се създава впечатление, че дори преследвани, арестувани, заточвани арменците в ссср са извадили късмет. При война между Германия и СССР, на арменците им „напомнили” ‘’Арменският народ не е забравил физическото изтребване на арменците, организирано от предшественика на кървавия Хитлер’’ - да си ‘’спомнят”, че тяхното физическо унищожаване е планирано от кайзер Вилхелм, за да „продължават да забравят” ленинските кемалисти. А през 1949 от цялото съветско Черноморско крайбрежие (украинското, руското и грузинското), от Армения и от Азербайджан са депортирани „за вечни времена” в „спецпоселенията” на Сибир „дашнаци” и ВСИЧКИ „бивши турски поданници” с родените си в СССР деца на бежанци от своята родина. Апостановчиците и изпълнителите са обявени за герои за фактическо престъпление. Техните паметници, монументи, бюстове, топонимия са част от нашето съвременно ежедневие, напомняйки ни за великая и могучая. В архивите на „спецпреселниците” – „турци” от 1949 от Азербайджан, Грузия, Краснодар са с арменски или български фамилии , „бивши турски поданници”, попаднали в „грижовните ръце” на москва. Сега в Русия върви преразглеждане на „героите” и на „отрепките” не според деянията им, а според вкусовете на руските власти. Русия се определи твърдо в колаборационизма си с геноцидна Турция. И арменците не са единствените жертви
    : 0 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Захарова: САЩ не се справиха с ролята на...

Подчертавайки своята изключителност, САЩ не успяха да се справят с ролята на супермен в разрешаването на международните конфликти. Това...