Как умът превръща водата на клетките във виното на съзнанието?

Есенцията на „Изкуството, сталкерът на ума” е следната: това е книга, в която става въпрос за творци, предусетили откритията на невронауката далеч преди въпросната невронаука да се появи на научния небосклон. Поетът Уолт Уитман, кулинарът Огюст Ескофие, живописецът Пол Сезан, композиторът Игор Стравински и писателите Марсел Пруст, Гъртруд Стайн, Джордж Елиът и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които емпириката едва днес преоткрива. Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето.

Човешкото се разкрива в уникалните „Полета на духа” на Пиер Бурдийо

Внушителното издание „Полета на духа” (ИК „Изток-Запад”) на Пиер Бурдийо е премиерно не само за България, но за...

Прочети повече

Посланието на „Изкуството, сталкерът на ума” е залегнало именно в извода, че творческата нагласа и творческите процеси са способни да постигнат чудеса в развитието ни като цивилизация. Авторът Джона Лерър пише следното: „Вече знаем достатъчно, за да знаем, че никога няма да знаем всичко. Ето защо имаме нужда от изкуството: то ни учи как да живеем с мистерията. Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов отговор, тъй като понякога отговор просто няма. Когато дръзнем да се хвърлим отвъд ръба на нашето познание, изкуството е единствената ни опора.” Лерър допълва, че хората на изкуството трябва също така „да не пренебрегват вдъхновяващите описания на реалността, създадени от науката. Всеки хуманитарист трябва да чете списание „Нейчър“. Същевременно обаче точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени. Няма познание, което да има монопол върху познанието.”

Тази теза е развита подробно и убедително, обобщавайки, че както изкуството, така и науката могат да бъдат едновременно полезни и верни. Това прозира от събитията, личностите и творбите на близкото и далечно минало, а в съвременната епоха феноменът още по-ясно си личи: креативността е необходимият баланс за самохвалството на научния редукционизъм – особено що се отнася до човешкия опит. „Изкуството, сталкерът на ума” предоставя този баланс на страниците си и с отварянето им читателят ще се доближи до равновесието, което е нужно не само на индивидите, но и на целия човешки род – равновесие, което може да ни спечели не само по-добър живот, но и по-добър свят.

Посетете дисциплинирания свят на „Петата дисциплина”

Когато говорим за настолни книги с историческа и общочовешка значимост, се имат предвид именно епохални и фундаментално проникновени из...

Прочети повече