Това пречи на живота ви: 8 признака, че имате синдром на самозванеца

Синдромът на самозванеца се характеризира с липса на увереност в собствената компетентност и професионализъм, както и с усещане за незаслужен успех. Как се проявява това състояние и възможно ли е да го победим? Разказва психологът Анастасия Касяненко.

Кой най-често страда от синдрома на самозванеца?

Една от най-известните изследователки на проблема Валери Йънг е определила няколко групи хора, които най-често страдат от този синдром.

Перфекционисти

Те постоянно живеят с усещането, че са могли да се справят по-добре. Без значение колко добри са резултатите, те все още ще са недоволни от тях. Перфекционистите обичат да контролират всичко, склонни са към микромениджмънт и вярват, че ако нещо трябва да се направи добре, трябва да го направят сами.

5 фрази, които веднага издават човек с психологически проблеми

Експерти

Те са преследвани от мисълта, че им липсват знания и умения за работата им. Дори малките пропуски в знанията се приемат като доказателство за това. Когато се заемат с нова задача, те се опитват да проучат обстойно всичко, свързано с нея. Такива хора преминават през множество обучения и курсове, за да потвърдят компетентността си със сертификати. И не изпращат автобиография за свободно работно място, ако не отговарят на абсолютно всички критерии в описанието.

Гении по природа

Хората от този тип вярват, че професионализмът се определя от вродените способности. Затова всеки път, когато не успеят да се справят бързо и лесно с поставената задача, се чувстват като самозванци.

Индивидуалисти

Те се опитват да се справят с всичко сами и приемат чуждата помощ като обида. Често жертват личния си живот заради работата.

Супермени и жени-чудо

Работят по-усърдно от другите и се опитват да се усъвършенстват във всички области на живота, за да не се чувстват като неудачници.

Защо се появява синдромът на самозванеца и как да го разпознаем?

Сред причините за синдрома на самозванеца са твърде високите очаквания към детето в детството и необходимостта да се заслужи любовта на родителите чрез някакви постижения.

Той се провокира и от некомфортна работна среда: млад специалист в кръга на опитни служители или жена в мъжки екип е по-вероятно да се чувства като самозванец. Но този синдром може да бъде преодолян и да се научите да приемате успехите си.

Пет типа синдром на самозванеца и как да ги разпознаем?

Синдромът на самозванеца се проявява в два основни сценария (те могат да бъдат комбинирани или отделни):

- Чувство за незаслужен успех, несправедливо заето място, получена титла, статус.

- Страх да се обявиш за специалист, експерт и да вземеш адекватни пари за това.

Типични характеристики на синдрома на самозванеца:

- несигурност;

- постоянно самонаблюдение и самоанализ;

- нежелание за рационална оценка на собствените умения, компетенции и неуспехи;

- катастрофално мислене и негативизъм;

- висока чувствителност към мненията и преценките на другите;

- разрушителен перфекционизъм;

- самосаботиране на собствения успех и резултати;

- трудности с позиционирането на себе си.

Техники за работа със синдрома на самозванеца

Забелязване на постиженията си

Съществуват много техники: можете да започнете да водите ежедневен списък с постиженията си, да направите "топ 100" постижения за целия си живот, да събирате обратна връзка за работата си в отделна папка. И изваждайте тези списъци веднага щом усетите, че се проваляте.

Най-важното е да започнете да забелязвате колко много правите, да обръщате внимание дори на най-малките победи. И всеки път, когато го правите, отбелязвайте, че този резултат се е получил благодарение на вас. Не късметът, не случайността, а вашата заслуга! Направили сте нещо, направили сте определен избор и именно той ви е довел до точката, в която се намирате сега.

Критикувайте мислите си

Например смятате, че все още нямате достатъчно знания, за да печелите пари от това. Как осъзнахте това? Изпишете всичките си знания, целия си професионален опит и погледнете обективно на този арсенал от умения и способности. И си задайте въпроса: "Как ще осъзная, че вече имам достатъчно знания?". Надпреварата може да бъде безкрайна, защото е невъзможно да знаете всичко. Винаги ще има към какво да се стремите - това е нормално.

Преместете фокуса си от себе си към задачата

Например подготвяте се за презентация и ви нападат страхове: "Ще кажа ли нещо стойностно?", "Ще ме хареса ли публиката?", "Не мисля, че имам какво да споделя". Проследете тези мисли и преминете към други мисли: "Какво искам да споделя?", "На какво искам да помогна?", "Каква задача решавам за аудиторията?". По този начин измествате фокуса от себе си към стойността на работата си и действието става по-приятно.

Намерете подкрепяща среда

Намерете хора по интереси, които са нови във вашата област като вас. С тях можете да обсъждате общи проблеми, страхове и да действате заедно по подкрепящ начин. По този начин ще разберете, че не сте сами, че вашите мисли и чувства са нормални и общи за всички.

Посетете консултант

Можете да се опитате да се справите със синдрома на самозванеца сами или да го направите по-бързо с помощта на професионалист. Психологът ще ви зададе правилните и необходими въпроси, които ще ви помогнат да се справите по-бързо със страховете, убежденията и съмненията си.