Средната класа затъва в дългове

Това отчитат от Асоциация на колекторските агенции в България.

Високите сметки за електричество и медицинските разходи са сред основните причини за забавяне на плащания по банкови и лизингови продукти.

Оказва се, че наред с депозитите, расте и задлъжнялостта. Българите все по-ясно се разделят в две категории по отношение на финансовата си политика.

Първата категория представляват по-консервативните платци, които са и осезаемо по-изрядни в изплащането на дълговете си. Това са по-възрастните, над 55-годишни хора, жителите на малките населени места, собствениците на малък бизнес, оцелял въпреки кризата, както и част от младите семейства с много малки деца.

Втората категория е съставена от не дотам редовните платци.

Високо рисково се оказва поведението на хората на средна възраст от големите градове, представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството, например.

„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме”, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ, предаде Кросс.

„По време на третата година след началото на кризата хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Българите със среден доход обаче се държат различно - те не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост. И ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Това на практика прави финансовото им положение още по-тежко”, допълва Миткова-Тодорова.

Последствията от неплащането на кредитите и лизингите са сравнително отдалечени във времето, тъй като лизинговите компании отнемат стоката едва след третия месец за разлика от мобилните оператори и кабелната телевизия, които спират да предоставят услугата в кратък срок. В същото време лихвите са големи и с натрупване, което прави разплащането още по-трудно във времето. Сходна е картината и при ипотечните кредити. Въпреки че хората, които задлъжняват по банковите си продукти, са малък дял, размерът на вноските и високите лихви прави много по-трудно излизането от омагьосания кръг.

Ако сметките за мобилния телефон или водата са пропуснати поради небрежност, то неспособността за изплащане на банков или лизингов продукт е признак на сериозна криза в семейния бюджет.

По данни на АКАБГ едва в 12% от случаите причината за невъзможно плащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева, например, се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите, разказва Райна Миткова-Тодорова.

 Днес профилът на длъжника се различава значително от общата представа – той е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове, допълва Миткова.