Малин Кръстев: Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора!

В понеделник, 4 февруари, Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро и Мариела Топалова представиха в препълнената зала на читалище "Братство" комедийния спектакъл "Свалячи"- за живота на хората от “Б“ група, а днес носителят на “Аскеер“ и “Икар“, заедно с председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и Асен Блатечки, който спечели наградата за най-добра мъжка роля в лентата „Съдилището” от фестивала "Златната роза" и куп даровити актьори, ще представят нашумелия спектакъл “Зимата на нашето недоволство“, за играта си в който през изминалата година Малин Кръстев печели наградата. 

Ето какво разказа за Actualno.com от града - носителят на “Аскеер“ и “Икар“ - Малин Кръстев.

Здравейте, г-н Кръстев ! Изключително ми е приятно, че имам възможността да се срещна с Вас - тук в град Кюстендил! Разкажете ми първо за спектакъла “Свалячи“, който представихте с Геро и Мариела Топалова. Какво да очакват от представлението хората, които все още не са го гледали?  

Здравейте! И аз много се радвам, че тази седмица сме част от културната програма на вашия град. От “Свалячи“ хората могат да очакват много смях и забавления, екзистенциални въпроси, които човек си задава, когато е безумно влюбен и иска да срещне жената в живота си! Двамата герои са абсолютни неудачници, малко “чаплинови“ персонажи, затова и по някакъв начин изглеждаме по чаплиновски и желанието да намерят перфектната жена за себе си - все не успяват милите и все си мислят, че там в смъртта, горе някъде ще открият ония жени, които да импонират на тяхното мъжко достойнство. Много забава, през много перипетии минават героите, надявам се хората да се забавляват!

Звучи страхотно! Вие сте актьор, режисьор, драматург, ТВ водещ и преподавател. През месец декември беше премиерата на спектакъла на Теди Москов, по филма на Еторе Скола - “Обичахме се толкова много“. Ще ни разкажете ли малко повече и за този спектакъл, там си партнирате с Филип Аврамов? Разбрахме, че Теди Москов е бил дори в дома на Еторе Скола, използвал е филмите му за драматургични теми. Как всъщност се работи с Теди Москов?

Това с Теди не е пъвата ни среща. Преди това сме се срещали с едно много идиотско представление “Макбет“ в Младежкия театър, след това “Улицата“ в НДК, където си партнираме и с Геро. С Теди се познаваме от години и това е едно приятелство от много дълги години. Той винаги е бил експресивен човек с много чувство за хумор, на което не можеш да устоиш. Един актьор трябва да бъде в много добра кондиция, за да може да работи с Теди Москов, защото не всичко днес, което е изработено на репетицията, утре е същото. Теди сменя нещата в движение, но за първи път, от години, не е правил такова представление, каквото е това. Може би филма на Ето Рескова много му помогна и фактът, че той е влюбен в италианското кино и най-вече неореализма в италианското кино. 

За документалния му филм, за Ваня Червенушева, той беше отишъл специално на гости при Еторе Скола - да заведе Ваня там, за да се запознаят. И така за първи път може би в това му представление, Теди обръща нещата и е единственото представление, което те хваща за гърлото и те кара да се замислиш! Стана едно нежно, недотам “Теди-москово“ представление. И отново тази вечна тема за любовта и за едни трима приятели, влюбени в една жена. Играем с прекрасната трупа на Малък градски театър “Зад канала“ - от който вече, от една година, съм част и аз и ми е изключително приятно. И така, надявам се да гостуваме в Кюстендил, но ние в четвъртък отново сме тук - със “Зимата на нашето недоволство“! 

Точно за този спектакъл исках да ви попитам! Много се радвам, че именно него ще представите в нашия град, защото за играта си в него, през изминалата година, Вие печелите наградата “Аскеер“.

Да. А след тази вечер, мисля че публиката в Кюстендил, след като изгледа това прекрасно представление - “Свалячи“, ще се наслади наистина и на класиката. Бина Харлампиева направи страхотно представление! Мисля, че публиката ще се изненада от Асен Блатечки! Мисля, че Асен Блатечки успя да направи невероятно хубава роля и си партнираме прекрасно! Благодаря и на Бина, че след толкова години с Асен отново сме на сцената! Десет години не сме се засичали в театрално представление. Много се радвам и че залите са претъпкани и спектакъла се радва на голям обществен интерес, превръщайки се в един от най-гледаните спектакли. 

Вие сте и създател на школа по актьорско майсторство, която функционира цели десет години. Сега сте преподавател в колежа “Любен Гройс“, а Геро е ваш асистент. Ще ми разкажете ли малко повече за преподавателската си дейност? Различава ли се от актьорската, по-отговорна ли е и по-трудна ли е?

Ами много по-отговорна е, защото е мисия! Всичко онова, което си разбрал през годините, срещите ти с големи творци като Леон Даниел, Крикор Азарян, работата ми с в момента действащите режисьори, а и пътя който сме извървели аз и Геро и в момента, в мащаба, в който сме като актьори - наша отговорност е да го предадем на следващото поколение! И това е МИСИЯ! Мисия, която тръгна на майтап преди 10 години през една студия, която закриха, след като напуснах Младежкия театър. Това беше и причината да вземем самостоятелен клас в колежа “Любен Гройс“. Преди това бях четири години асистент на проф. Йвайло Христов в Академията в НАТФИЗ и мисля, че натрупах доста опит - и с работата ми като асистент на Йвайло, а и десет години в студия. Така че в момента имаме 22 прекрасни деца - много шарен, интересен клас. На 10-ти февруари им е изпита.

Страхотно! Те играят ли вече?

Ами не, те са първа година, първи семестър, сега треперят от ужас и на 10-ти от 17:00 часа за първи път ще видят своята публика, милите. Още са на етюди и не са в състояние и да работят с текст. След това ги очаква съвременна драматургия. В екипа е включена и Весела Бабинова. Наскоро тръгва сериала “Денят на бащата“, където тя е в главната роля. И така, за баланс взехме и една жена в екипа, за да не полудеят тези мили деца!

Вие имате поглед върху младежта, върху техния талант и развитие. Българското кино и театър обаче може да се похвали с много големи артисти, които са трудно достижими. На мен ми прави впечатление, че има много желаещи да станат актьори, обаче има ли толкова талантливи от тях - на такова високо ниво, каквото е било преди - говоря за вашето поколение и преди вашето поколение?

Ами, вижте, всяко поколение си носи талантите и личностите със себе си. Важно е обаче каква личност ще станеш! И през какво се формираш - единственото, което в момента ме притеснява е, че при младите хора започнаха да липсват авторитети. Думи като чест, дълг, достойнство, една актьорска хигиена, отношение към онова, което е било преди тях - липсва. Все повече виждаш как консуматорското общество ги е накарало да копират всичко от Youtube, от телевизията, а не създават! Не творят! Не разгръщат въображението си. И тук идва големият проблем. Иначе са страшно талантливи и готини деца, просто някой трябва да ги провокира! И да създаде от тях личности - индивидуалности. Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора! Изкуството само по себе си ги изхвърля!

Вие споменахте и Крикор Азарян и казвате, че израстването Ви като актьор е благодарение на него. Наричате го “духовен водач“ и учител. Всъщност той почина в деня на ваше съвместно представление. Каква следа остави в живота Ви и кои са най-важните неща на които Ви научи?

- Ох.. за това тук... не знам дали времето ще ни стигне да побере всичко онова, което имам да кажа за тази велика личност! Много лично го усещам този човек и за това едно от най-трудните ми представления беше неговата постановка “Три сестри“. В деня, в който трябваше да играем, той почина сутринта, а вечерта беше най-тежкият ни спектакъл, на всички от трупата на Младежкия театър. 

Вие сте герои!

Да, беше наистина много трудно - да играеш пред публика в такъв момент. И..така де.. Ето такива мъдреци липсват на днешно време! Някак този човек липсва и на поколения напред - с работата му, с всичко, което правеше и единственото му живо представление, говоря в неговата цялост - “Лазарица“ в момента дори вече не се играе в Народния театър. Лека полека си отиват някои хора и ние оставаме без памет. И както казва геният Теди Москов: “Само помиярът няма родова памет.“ Но той остави много актьори и то добри и готини артисти, които по някакъв начин разказваме все още за него и преподаваме за него. А наистина той беше учебник и за актьора, за въображението - той, Леон Даниел - такива хора обичаха артистите! Във всяка една постановка виждаш любов към актьора и работата към него. Така че, наистина страшно много неща ми е дал професор Азарян и ме е провокирал. Да не говорим, че при първата ми работа с него играех куче, след това ми даде да играя Оливия в “Дванайсета нощ“ - такава графиня бях, толкова красива, имах рокли...

Значи сте извървели дълъг път заедно?

Да. След това играх Вершинин в “Три сестри“ и така нататък, но извън всичко това той ходеше, гледаше спектаклите ни - имаше една определена група актьори, които ни обичаше като родни деца! Звънеше ни посред нощ да си говорим за представлението, което е гледал, дори за роли, по които той не е работил с мен. Имаше наистина една много духовна, бащина връзка между нас!

Интервю на Джулия Андонова