С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата. Разходите за лихви също растат – от 0,5 млрд. евро. за 2024 г. и до 1,7 млрд. евро. през 2028 г. Това се посочва в становище на Фискалния съвет по повод проектите на държавен бюджет, НЗОК и ДОО.
България губи имиджа си
Рязкото нарастване на дълговото бреме ще доведе до увеличаване на цената на финансиране на дълга на международните пазари. С това темпо България е на път да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост, се подчертава в становището.
Фискалният съвет счита, че правилото за размер на публичния сектор до 40% от БВП, нетно от разходите за еврофондове, е нарушено през 2026 г. и остава такова през следващите години.
Още: Управляващите няма да изтеглят бюджета. Готви се "друг тип" увеличаване на осигуровките (СНИМКИ)
В становището се казва още, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и показва риск от неизпълнение на данъчните приходи. За по-голяма прозрачност, МФ трябва да публикува техническа част за прехода между касовия формат на Консолидираната програма и формата на „Държавно управление“.
Експанзията на държавните разходи през 2026 г. в размер на около 5% от БВП води до промяна в съотношението публичен/частен сектор и продължение на увеличение на дела му, въпреки много доброто развитие на икономиката. Публичният сектор достига 45.8% от БВП, което е над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че проектите трябва да бъдат завършени до трето тримесечие на годината, тази експанзия на публичния сектор е нерационална. Големият публичен сектор ще ограничи и икономическия растеж, и възможностите за възстановяване след кризи, допълват от Фискалния съвет.
НЗОК
Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. следва подход с увеличения по основните видове разходи. В сравнение с предходни години заложеното увеличение е значително по-високо и за първи път надхвърля 5 млрд. евро – най-големият исторически ръст, посочват от Фискалния съвет.
Още: Експерт посочи най-големия риск за България след влизането в еврозоната
От гледна точка на финансова обезпеченост секторът разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати с цел гарантиране адекватността на здравната система спрямо потребностите на населението.
Фискалния съвет очаква ускоряване на дейността за реформиране на здравния сектор.
ДОО
Фискалният съвет е подчертавал, че предизвикателството с ниските пенсионни доходи следва да бъде адресирано чрез целенасочени политики. Предпочетеният подход в последните години обаче – чрез генериране на по-висок дефицит, който се финансира чрез поемане на допълнителен дълг, не е устойчив в средносрочен план. Интензивното нарастване на пенсиите обуславя по-висок недостиг в бюджета на ДОО.
Още: Вече не сме отличници: Управляващите готвят сериозно увеличение на държавния дълг за три години
Предвижда се за приходите от осигурителни вноски (без трансферите) ръстът да е 14,9%. Освен увеличаването на осигурителната тежест, основен принос за по-високите приходи от осигуровки имат увеличението на минималния осигурителен доход с 15,4% и на максималния осигурителен праг с 11,4%, които от своя страна водят до ръст на средния осигурителен доход с 9,3%.
През 2026 г. планираните разходи на социално-осигурителната система възлизат с 1 253 млн. евро повече от плана за 2025 г., което представлява ръст от 9%. Бюджетът на ДОО за 2026 г. достига 27,7% от всички разходи в консолидираната фискална програма.
Логично, натискът на разходите доведе до необходимост от увеличаване на осигурителната тежест и то именно във фонд „Пенсии“, където недостигът е най-голям. Лошата демографска ситуация у нас ще продължи да засилва този натиск, се казва в становището.
Фискалният съвет подкрепя актуализирането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, което не е променяно от 2023 г. - в условията на повишена инфлация тази мярка е необходима. В тази връзка, липсата на актуализация на размерите на дневните обезщетения за безработица води до ограничаване на правата на осигурените лица.
Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета.
