Държавният дълг на България ще нарасне с над 50% в следващите три години. Това става ясно от стратегията за управление на държавния и държавногарантирания дълг до 2028 г., която е публикувана в правителствения портал за обществено обсъждане. По този начин е твърде вероятно страната ни от отличник по управление на дълга в ЕС да се превърне скоро в силно задлъжняла държава.
Дългът в следващите три години
С проекта за държавен бюджет за 2026 г. се предвижда максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината да бъде до 10,5 млрд. евро.
Още: България е в топ 3 на ЕС по най-голямо увеличение на дълга към БВП
През следващия период 2027-2028 г. се планира ново дългово финансиране в размер на 7,7 млрд. евро годишно, като предстоящите през този период погашения по дълга са в размер на 1,8 млрд. евро през 2027 г. и 2,1 млрд. евро през 2028 г., се посочва в правителствената стратегия.
Рисковете
Съпътстващите реализирането на новото дългово финансиране основни рискове през 2025 г., в т.ч.: геополитически, пазарни и др., са относими и за целия тригодишен период. Рисковете, породени от външни фактори, които емитентът не би могъл да управлява, като волатилност на финансовите пазари, геополитическа несигурност и др., потенциално се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет и пазарни участници.
Преобладаващият дял на пазарни източници за дългово финансиране предполага привнасяне на всички потенциални външни рискове при осигуряване на необходимото финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и на вътрешния пазар, пише още в стратегията.
Още: Държавата трупа нов дълг, пуска ДЦК за стотици милиони на вътрешния пазар
Почти 50 млрд. евро дълг и високи разходи за лихви
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2026-2028 г. се наблюдава нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Предвижда се нивото му в номинално изражение да достигне до около 49,0 млрд. евро към края на 2028 г., а съотношението на държавния дълг към БВП съответно до 36,6%.
Очакваното нарастване на държавния дълг обуславя и увеличаване на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт. През периода 2026-2028 г. разходите за лихви се предвижда да се увеличават и да формират съответно 1 069,5 млн. евро или 0,9% от БВП за 2026 г., 1 417,3 млн. евро или 1,1% от БВП за 2027 г. и 1 727,8 млн. евро или 1,3% от БВП за 2028 г.
През 2025 г. дългът нарасна със 7,1 млрд. евро
Към края на 2025 г. се очаква номиналният размер на държавния дълг да възлезе на ниво от 31,3 млрд. евро, при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2025 г. от 31,5 млрд. евро (61,7 млрд. лв.), се подчертава в документа.
Още: Сериозно увеличение: БНБ съобщи колко е достигнал външният дълг на България
В абсолютна стойност дългът нараства със 7,1 млрд. евро в сравнение с отчетеното в края на 2024 г. ниво от 24,2 млрд. евро, в резултат на новоемитираните ДЦК на вътрешния пазар и на МКП, усвояване на средства по държавен заем от ЕИБ и извършени погашения по държавния дълг към външни и вътрешни кредитори. Съотношението на дълга към БВП се очаква да достига до 27,8% от БВП в края на 2025 г., което представлява нарастване с 4,7 пр. п. спрямо отчетеното ниво в края на 2024 г. (23,1%).
В структурата на държавния дълг към 31.12.2025 г. се очаква относителният дял на вътрешния държавен дълг да възлезе на 19,3%, а на външния държавен дълг – на 80,7%, при съответно 25,2% и 74,8% през 2024 г.
Благоприятното въздействие на еврозоната
Предстоящото присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очаква да окаже благоприятно въздействие при емитирането на държавен дълг, изразяващо се в намаляване на доходностите по държавните ни облигации, респективно стесняване на спредовете спрямо бенчмарковите книжа.
Повишените рейтинги от водещите агенции за кредитен рейтинг и всяко потенциално повишаване на кредитния рейтинг също ще има позитивно влияние върху цената на дълговото финансиране.
При осигуряването на финансови ресурси от дългови източници се предвижда да се запази тенденцията за превес на пазарните инструменти както на местния пазар, така и на международните капиталови пазари. В този контекст цикълът на намаляване на лихвените проценти от централните банки на водещите световни икономики и низходящата траектория на инфлационния натиск се предвижда да се отразят в подобрение на условията на финансиране, се посочва още в стратегията.
