Проф. Кожухарова смята, че трябва да се ваксинираме срещу коронавируса и да не мислим за втората доза

Кожухарова одобри острата реакция на здравния министър към AstraZeneca, но "това е положението – те произвеждат колкото могат, не са си преценили капацитета най-вероятно".

Още един сигнал, че няма да можеш да работиш в туризма, без да си ваксиниран срещу коронавирус

Все повече партньори от чужбина искат обслужване от ваксинирани служители в туризма. Ние искаме и защита на своите шофьори. Туристическ...

Прочети повече

Същевременно професорът одобри да не се пазят количества ваксина за втора доза, а да се имунизира максимално много на първа доза. "Въпросът с датата за втора имунизация е един административен въпрос", поясни Кожухарова пред Нова телевизия.

Кожухарова напомни, че втората доза на оксфордската ваксина (на AstraZeneca) се поставя между 4 и 12 седмици след първата доза. Ако някой ви сложи дата за след 4 седмици, това е индикативно, административен акт е, по думите ѝ. Тя каза и, че имунологията показвала, че колкото по-късно направиш втора ваксина, толкова по-добър е имунният отговор. Според нея, поставянето на по-ранна дата за втора доза се прави, за да се минимизира риск от заразяване между двете дози, макар че той е значително по-малък, ако си без нито една доза.

"Първата доза е нещо, което е за цял живот", обобщи Кожухарова.

Смятам, че всеки който иска да се ваксинира, трябва да се ваксинира, заяви професорът. Според нея, очевидно самоорганизацията е по-ефективна от административната организация и това трябва да се анализира. Нека не казваме, че нашите съграждани ходят насам-натам, разпространяват зараза и не искат да се ваксинират – оказа се, че хората не са толкова прости.

ЕС ще мисли как да има повече ваксини срещу коронавирус и дали да въведе ваксинационен паспорт

Новите варианти на коронавируса тревожат Брюксел, както и опасенията за тяхното разпространение в следващите месеци. Именно това ще е о...

Прочети повече

Кожухарова обърна внимание и на въпроса коя ваксина е по-ефективна. Тя уточни, че направила сравнение на контролните групи в изпитания на различни ваксини. При оксфордската ваксина (на AstraZeneca) в контролната група (т.е. тези хора, които не са получили ваксина) 3% от хората са се разболели. При "Комирнати" (ваксината на Pfizer) разболелите се в контролната група са 0,8%, а участвалите са около 2 пъти повече от тези при AstraZeneca (18 000 срещу 9 000). С други думи, условията са различни – следва да има тепърва изравняване на условията между групите при изпитанията на различните ваксини, заключи експертът. Тя каза, че е много доволна от данните за продукта на Pfizer от Израел, защото те са от "живия живот".

Колегата ѝ доц. Велизар Шиваров каза пред БНТ, че относно имунитета срещу болестта точно "живия живот" ще даде необходимите отговори, защото житейският опит е по-добър от което и да е клинично проучване при предварителен дизайн.

Професорът смята и, че вероятно ще трябва да се ваксинираме периодично срещу коронавирус. По въпроса с ваксинационните паспорти Кожухарова каза, че тук говорим за вирус, който не е стабилен "за цял живот", макар да изглежда по-стабилен от грипния и съответно няма как да има паспорт за цял живот, което променя идеята на концепцията.

Още: Първи сериозни данни от Израел за ваксината срещу коронавирус на Pfizer: имунитет и хоспитализации