X
 
 

Георг Спартански: Непрекъснато съм в контакт с хората, нямам притеснение да ги гледам в очите

6221 0
photo of Георг Спартански: Непрекъснато съм в контакт с хората, нямам притеснение да ги гледам в очите
Снимка: община Плевен
„Не обичам думите "независим кандидат". Ще бъда зависим, но зависим само и единствено от моите избиратели.“ Това каза на плевенчани техният кмет Георг Спартански в Деня на Съединението – 6 септември. После обяви, че ще се кандидатира за втори мандат чрез гражданска подписка и инициативен комитет. Ако необходимите подписи бъдат събрани в законовия срок, ще бъде получена регистрация в ОИК и той ще участва в изборите на 27 октомври като кандидат на гражданите на Плевен.

Ето какво още каза Георг Спартански пред Actualno.com:

Господин Спартански, преди четири години обявихте, че ще промените коренно представата на плевенчани за работещ кмет. Постигнахте ли го? Каква е Вашата равносметка?

Когато се кандидатирах за кмет преди 4 години, обявих пет свои приоритета, започващи с началната буква от името на Плевен: прозрачност, публичност, почтеност, професионализъм и практичност. В моето съзнание тези 5 приоритета са свързани и съм убеден, че трябва да действат в единно цяло. В този смисъл прозрачност и професионализъм не биха могли да бъдат разглеждани отделно от принцип като почтеност, например. Публичността пък е неотменна част от прозрачността и почтеността. А практичното харчене на парите на гражданите в името на по-доброто бъдеще на Плевен без прозрачно, почтено и професионално управление не върви. Максимално съм се придържал към тези принципи, но как съм се справил, ще преценят моите съграждани.

За да управляваш професионално, следва отлично да познаваш материята местно самоуправление. Наясно съм с всичко, което се случва в града ни, защото съм в непрекъснат контакт с хората, не се крия от тях и нямам притеснение да ги гледам в очите. Вероятно доверието е взаимно, защото няма ден, в който плевенчани да не ме търсят и да не споделят с мен различни проблеми. Още преди 4 години обещах пълна прозрачност в работата на общинската администрация. Считам, че работата и решенията, които вземаме, следва да са публични, тъй като нямаме тайни от работодателя си – гражданите на общината. Затова въведох от първия ден в работата си практиката редовните оперативни ежеседмични заседания на ръководния състав на общинската администрация да са публични, т. е. открити за всички медии. Те неизменно присъстват на тези оперативни заседания и коментираните проблеми и решения, които се вземат, стават пряко достояние на гражданите в реално време. Прозрачността ражда доверие!!!

Каква е общата сума на новите инвестиции, „акостирали” в Плевен през Вашето управление?

Община Плевен се старае да създаде условия на инвеститорите да виждат смисъл да влагат парите си именно тук, всички процедури по съгласуване на документи и издаване на разрешителни да се придвижват максимално бързо. Като пример ще посоча, че на сесията в края на м. юни общинските съветници одобриха продажбата на общински терен, върху който ще бъде изградено крило за лечение на онкологични болести и кампус за специализанти към една от многопрофилните болници. Планираният размер на вложенията в града ни е 28 млн. лв., а очакваният брой на нови работни места - 300.

Първа копка през миналата година в града ни направиха и крупната немска компания Леони - глобален доставчик на продукти, решения и услуги за управление на енергия и данни в автомобилния сектор. Това стана след две година и половина преговори и в конкуренция с още няколко български града. Очакванията са да разкрият 2 000 работни места, да се подобри ситуацията с пазара на труда, което ще се отрази положително на икономиката на целия регион. Инвестицията на най-големия производител в Европа и четвърти в световен мащаб на електрически системи, кабели и други компоненти за автомобили е на стойност 32 млн. евро, от които 16 млн. евро са инвестирани в самата сграда и още 16 млн. евро в оборудване.

Заявление на намерението си трикратно да увеличат производството си в Плевен изрази и френската компания „Малтери суфле България” ЕООД, най-големият производител на малц. Новият завод, за чието построяване се влагат 30 млн. евро, има с повече от 50 % увеличение на производствения капацитет в сравнение с този в момента. Сградата ще е на мястото на бившия пивоварен завод, ще се изгради и силозно стопанство за съхранение на ечемика.

В града ни е и едно от най-големите и модерни в страната шивашки предприятия - „Димитров” ООД. Президентът на фирмата Магдален Димитров реализира мащабни инвестиции за 25 млн. лева в производствената база, социалната и спортна инфраструктура на предприятието. Модерният комплекс включва нови три сгради, разкриват се още 760 работни места към съществуващите 1500.

Прекрасни новини има и от Стъкларския завод – „Глазз България” АД, които са инвеститор клас А, инвестират 38 млн. евро в изграждане на нов цех, две нови поточни линии, ремонт на съществуващи мощности. Ще бъдат разкрити и нови работни места, с които персоналът ще достигне общо 600 души.

Никога не съм делил инвеститорите на малки и големи, български и чуждестранни, всеки е добре дошъл в Плевен. Ролята на местната власт е да създава условия за бизнеса и въпреки недостатъчния финансов ресурс, с който разполагаме, ще продължаваме да полагаме усилия в тази посока. Но нека не забравяме и че равнопоставеността между Южна и Северна България като резултат от направени инвестиции, главно в инфраструктура от страна на държавата, е един от важните ключове за развитие на местния бизнес. Хубавото е, че Правителството си дава сметка за това, че Северна България остана изолирана в годините назад и насочи усилията си към довършването на строящата се вече 40 години автомагистрала „Хемус”.

Какви проекти бяха изпълнени или все още се изпълняват със средства от Европейския съюз?

Много са проектите, които реализирахме или започнахме през този мандат. Мащабни ремонтни работи по проект „Осигуряване на устойчива градска среда на Плевен” бяха извършени в Градската градина, на Водната каскада и на площад „Стефан Стамболов”. Изградени бяха детски и спортни площадки, реновирани са пешеходни мостове и основно ремонтирани 17 улици. Целта на дейностите бе повишаване на естетическото и екологично качество на физическата и жизнена среда в града, осигуряване на достъпност за лица в неравностойно положение, безопасност, постигане на устойчива среда с подобрени качества на живот. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., реализиран е в рамките на две години и половина и е с общ бюджет в размер на 13 844 761,73 лв., които представляват 100 % безвъзмездна финансова помощ за Община Плевен. От тях 11 768 047,47 лв. е европейското съфинансиране и 2 076 714,26 лв. е националното съфинансиране.

През 2018 г. започна изграждането на канализационни и съпътстващи водопроводни мрежи (етап І) в кметствата Ясен и Буковлък. Обектите са част от мащабния проект на Община Плевен „Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия”, който се реализира по ОП „Околна среда 2014-2020 г.”, съфинансирана от Европейския съюз по Кохезионния фонд. Проектът е един от приоритетните за страната. Два са вече изпълнените обекти, дадохме старт през м. май тази година и на реконструкцията на общата пречиствателна станция за общините Плевен и Долна Митрополия. Проектът е на стойност 117 150 300, 52 лв., от които безвъзмездната финансова помощ възлиза на 87 911 636, 37 млн. лв. и е първият и единствен в страната партньорски проект между две общини във ВиК сектора през програмен период 2014-2020 г.

Направени бяха стъпки за още по-модерен градски транспорт. По ОП „Региони в растеж” 2014 – 2020 г. реализирахме втория етап на проекта за развитие на интегриран градски транспорт в гр. Плевен. Проектът бе на обща стойност 17 249 024 лв., от които безвъзмездната финансова помощ 16 784 879 лв., а собственият принос на Община Плевен възлизаше на 464 407,80 лв. Бяха доставени 14 нови тролейбуса, с което подновихме изцяло подвижния състав, имаме вече и специализирани сервизни машини.

По проекта „Развитие на интегриран градски транспорт - гр. Плевен” беше внедрена система за видеонаблюдение на ключови кръстовища в града, което повишава сигурността и е превенция срещу престъпления на пътя. Предстои старт и на електронната система за таксуване на пътниците в масовия градски обществен транспорт, което ще е допълнително улеснение. Всичко това правим с идеята да насърчим повече хора да предпочетат услугите на обществения транспорт пред превоза с личен автомобил, да намалим броя пътнотранспортни произшествия и т.н.

Община Плевен ще получи 15 млн. лева, кандидатствайки по процедура „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух” по приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух” на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”. Получихме писмо в потвърждение на това от Управляващия орган на ОПОС. Проектните намерения на Община Плевен са да бъдат осигурени 14 електробуса, зарядни станции и обслужваща техника. Очакванията са до края на годината проектът да бъде одобрен. С неговото изпълнение Плевен ще има 100 % екологичен градски транспорт. С новите електробуси ще се обслужват линии предимно в Индустриалната зона на Плевен, за които няма кандидати при обявените търгове, както и ще бъдат подобрени връзките между отделните квартали на града. Освен намаляване на шума, ще постигнем и изцяло екологично чист масов градски обществен транспорт с нулеви вредни емисии. 

През този мандат се вложиха много средства в ремонт на образователната инфраструктура. Това направихме по проект „Подобряване на условията за предоставяне на модерни образователни услуги в областта на образованието” по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 на обща стойност 10 223 215,88 лева. Целта на проекта бе да осигури предоставяне на модерни образователни услуги чрез насочени интервенции за рехабилитация и обновяване на общинската образователна инфраструктура, като фактор за устойчиво развитие на града и региона. Ремонтните дейности включваха изпълнение на мерки за енергийна ефективност, дейности за ремонт и реконструкция на сградите и на прилежащите им дворни пространства за 9 обекта на образователната инфраструктура - НУ „Христо Ботев”, детските градини „Ралица”, „Юнско въстание”, „Щурче”, „Калина”, „Теменуга” и „Дружба” и на Детска ясла „Гергана”. Усилено върви ремонтът на ОУ „Климент Охридски”, което ще е готово за началото на новата учебна година.

По същата оперативна програма за близо 1 млн. 400 хил. лв. беше направен основен ремонт и въведени мерки за енергийна ефективност в ДФСГ „Интелект”.

Целите и на двата проекта бяха да осигурим подходящи и безопасни условия за обучение, игра, спорт и отдих, както в сградите, така и в прилежащите им дворни пространства; да осигурим достъпна архитектурна среда, както и по-високо ниво на енергийната ефективност и намаляване на разходите за енергия. Подобни по мащаб дейности, които допринасят и за удължаване на жизнения цикъл на сградите на образователните обекти, в последните десетилетия не бяха извършвани.

Най-новият ни социален проект, който беше одобрен и подписахме договор за финансиране изпълнението му, е „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания в Община Плевен”. Проектът е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г., приоритетна ос „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване” и е на стойност 773 978,08 лв. Ще бъдат обхванати 334 лица от всички 25 населени места в общината. Целевата група са възрастни хора над 65 години с ограничения или в невъзможност за самообслужване, както и хора с увреждания и техните семейства.

Изграждането на дългоочаквания  приют за безстопанствени кучета все още не може да започне. Какви са причините?

Причините са комплексни, по-важното е, че приютът ще бъде построен, макар и по-бавно, отколкото ни се иска на всички. Избран е проектант - това е плевенската фирма „ДММ - Дизайн” ЕООД.  Одобрената при първата обществена поръчка миналата 2018 год. софийска фирма не внесе изготвен от нея проект за преустройство на сградите, с което загубихме ценно време и трябваше да стартираме процедурата отначало. При втората обществена поръчка се явиха двама кандидати, но част от документите им бяха нередовни. Затова сега преминахме на вариант пряко договаряне без предварително обявление за възлагане на обществена поръчка. Основната цел на заданието за проектиране е чрез ремонт и преустройство на съществуващите сгради в имота да се създадат условия за настаняване на безстопанствените кучета от района на община Плевен в приют, като се спазват законовите разпоредби. Предмет на проектирането е основен ремонт на целия сграден фонд и прилежащите му части, включително преустройства на помещения и реконструкция на инсталациите, въвеждане на интелигентни системи за управлението и регулирането на потреблението на топлина и електрическа енергия, подмяна на дограма, хидро- и топлоизолация и други мерки за енергийна ефективност, монтиране на пожароизвестителна система, видеонаблюдение, изграждане на достъпна архитектурна среда и благоустройствени мероприятия в дворното пространство. Имотът, бивша ветеринарна лечебница, беше прехвърлен безвъзмездно от държавата на Община Плевен през м. юли 2017 г. Разгънатата застроена площ на сградите в имота е 4 510 кв. м.

Освен помещения за администрацията на приюта, за персонала и за посетителите, ще бъдат обособени и специални помещения за животните. Според техническото задание ще има карантинно помещение за настаняване на животни, за които има съмнение, че са заболели; помещение за болни или наранени животни; помещения за настаняване на здрави животни – приют от „затворен” тип и приют от „отворен” тип с общ капацитет 400 животни; място за игра и разходки на кучетата – наличие на обособен кът за игра и разходки на настанените в приюта кучета, като този обособен кът ще се използва за: поетапно извеждане за ежедневна свободна разходка на всички настанени в приюта кучета; работа на доброволци и/или персонала от приюта с животните по тяхната социализация и подготовка за одомашняване; място за оглед на животните от граждани, желаещи да осиновят куче от приюта. Желанието ни е да имаме един модерен и функционален приют, след представянето на проекта ще знаем каква ще е цената на строителните дейности.

Вие самият многократно сте определяли проблема с лошата спортна база на Плевен като един от най-сериозните за града. Какво може и трябва да се направи, за да се подобрят условията за спорт?

Лошата спортна база в Плевен е факт и за подобряването й са нужни колективни усилия. Още в началото на нашия мандат с Председателя на Общинския съвет – Плевен, Мартин Митев изпратихме до премиера Бойко Борисов и до финансовия министър искане за държавно целево финансиране на ремонта на стадион „Плевен” и за дострояване на спортната ни зала. Заедно с един от колегите общински съветници направих преди повече от 2 години среща с финансовия министър Владислав Горанов. Той заяви, че исканите от нас средства за спортната зала на фона на милиардните излишъци не са проблем, но отпускането им трябва да стане с решение на Министерски съвет. По една или друга причина такова решение няма. Затова спортната зала не е достроена и затова проектът, който ние направихме и който предвижда с 15-16 млн. лева стадион „Плевен” да се превърне в място, където по изискванията на УЕФА да се провеждат и международни срещи, не е реализиран. Някой ме попита толкова ли сме бедни, че не можем да платим 100 хил. лева и да получим лиценз за стадион „Плевен”? Ще отговоря, че не се получи и с 300-те хил. лева целево държавно финансиране в предния мандат, които бяха дадени със специално решение на Правителството именно за стадион „Плевен”. И въпреки тях, виждате какво е състоянието. Затова в началото на моя мандат възложих и беше направен проект за пълно обновяване, чието изпълнение се предвижда да е на три етапа и ще струва 16 млн. лева. Прочетох скоро, че стадионът на „Ботев” – Пловдив, чийто ремонт ще се финансира от собствениците на клуба, ще струва 25 млн. лв. И че държавата, в лицето на Правителството, може да реши евентуално да подпомогне с финансиране, ако види, че частният клуб „Ботев” - Пловдив, с неговите частни собственици милионери, започнат активно да строят и да вършат нещо действително, а не само да очакват от правителството. Така че по отношение на футболната база съм направил възможните действия от моя страна, включително проведох лична среща с финансовия министър Владислав Горанов. Преди повече от 1 година разговарях и със спортния министър Красен Кралев. Той заяви, че в министерството няма ресурс за такива крупни проекти, но има практика да се подпомагат с по 100-150 хил. лева отделни спортни обекти. Затова в момента върви проектиране на зала „Спартак” и залата по волейбол, за да могат да бъдат топлофицирани и климатизирани. Там вече ще очакваме конкретно целева помощ от спортното министерство. На баскетболната зала „Балканстрой”, в която играе „Спартак”, първо беше оправен покривът – нещо, което не беше правено много години, второ – изцяло беше подменен подът на залата, за да могат баскетболистите да играят върху подова настилка, която отговаря на всички съвременни европейски стандарти без риск от контузии. Бяха подменени и част от седалките. Кандидатствахме по „Красива България” за ремонт за около 200 хил. лв. на зала „Спартак”, но не ни одобриха и рехабилитацията за около 100 хил. лева, нашата част от финансирането, извършихме с изцяло общински средства. Но с тези пари зала на няколко десетки години не може да бъде обновена напълно.

Има и други значими спортни проекти. Един от тях е за игрището на открито зад стадиона, за което има искане от БФС да вземем решение в Общинския съвет да го предоставим на Футболния съюз, а те да вложат средства за направа на тренировъчно футболно игрище по всички изисквания и стандарти. Имаме покрита спортна лекоатлетическа зала, но тя е държавна – и за нея съм говорил със спортния министър Красен Кралев, а преди мен е разговарял треньорът на Тихомир Иванов Георги Гетов. Там трябват около 150-200 хил. лева еднократно, за да бъде газифицирана и да може децата на Плевен да спортуват без риск от пневмонии през зимата и без риск от топлинен удар през лятото. Тези средства са абсолютно по възможностите на спортното министерство. Защо не е направено, не мога да кажа.

Община Плевен продължава да подпомага развитието на спортните клубове, при това не само тези в града ни. Освен това, през настоящия мандат отпусканите годишно средства бяха завишавани няколко пъти. Само за изминалата 2018 год. изразходваните за физическа култура и спорт пари са общо близо 700 хил. лева. Предложих на общинските съветници, в следващия мандат да се смени подходът, ако няма целево държавно финансиране и смятат за целесъобразно – вместо да се дават за финансирането на спорта, ученически игри, масови мероприятия и високо спортно майсторство на клубовете, следващите 4 години тези близо 700 хил. лева годишно, или дори по 1 млн. лева, да се дават само за ремонт на стадион „Плевен”. Но пак казвам – с 4 млн. лева можем да направим що-годе нещо, което да ни позволи да играем в Б група, без съмнения. Но това ще бъде за сметка на всички останали клубове, и без да чакаме държавната помощ, и без да имаме европейски стадион, който покрива всички изисквания на УЕФА. Аз мисля, че е редно държавата да довърши втория етап на целевото финансиране за „Арена Плевен” с покритата многофункционална зала и също да подпомогне, ако не изцяло, частично поне, най-неотложните дейности по привеждане на стадион „Плевен” в добър вид. Могъл съм да предложа да спрем финансирането на клубовете и да насочваме парите само за стадиона, но това не е мъдро управленско решение. Така ще се ликвидират много спортове, над 30 клуба ще останат без финансиране, а това им е жизненоважно и необходимо за закупуване на спортни пособия, екипи, плащане на консумативи за тяхната дейност и развиване на детските и юношеските школи по тези спортове и т.н. Лесно е да се критикува, особено когато не си информиран, но не и когато трябва да вземеш отговорни управленски решения.

Общината всяка година плаща десетки хиляди левове за ремонт на детски площадки, съсипани от вандали, които не се спират нито пред охранителни камери, нито пред глоби или други наказания. Как може да се сложи край на този вандализъм?

Ако трябва да съм по-точен – Общината плаща стотици хиляди лева за възстановяване на щетите от различни вандалски прояви. Многократно съм подчертавал, че с тези средства могат да се направят няколко нови детски или спортни площадки, отговарящи на всички съвременни изисквания за комфорт и безопасност, но очевидно не всички разбират това. Аз лично не мога да си обясня агресията, цинизма да рушиш детски площадки, липсата на хигиенни навици, неуважението към реда, но и няма да се примиря с тях.

Да, изградихме система за видеонаблюдение, която дава резултати – има разкрити нарушители и наложени санкции. Но това не е генералното решение за справяне с проблема. Най-важното в случая е ролята на семейството, което трябва да даде нужното правилно възпитание от ранна възраст, което трябва да затвърди полезните навици. Не на последно място роля има и обществената реакция, обществената нетърпимост към подобен род действия. Не бива хората да са безразлични, а да съдействат активно със сигнали за такива случаи.

Получавате ли достатъчно подкрепа от плевенските депутати за решаването на важните за общината проблеми?

В началото на техния мандат поканих всички депутати от Плевенски многомандатен район на среща, по време на която ги запознах с акцентите в бъдещата ни работа, приоритетите в управлението на общината и немалкото проблеми, които аз и екипът ми „наследихме”, а част от тях трябваше да разрешим в изключително кратки срокове. Споделих очакванията си заедно да работим за Плевен, затова сме и избрани. През четирите години съм получавал съдействие от част от депутатите за срещи на правителствено ниво по някои важни въпроси, които не можем да решим само със собствени сили, но реална лична ангажираност и подкрепа от страна на повечето плевенски народни представители, не инцидентно, а като практика, не съм получавал.

През изминалите четири години не направихте почти никакви промени в екипа, с който ръководите Общината. Явно му имате пълно доверие…

За тези четири години не съм направил нито една промяна, защото считам, че колегите се справяха с работата добре.

Колко продължава работното „денонощие” на кмета Георг Спартански?

Аз не съм чиновник и кмет на Общината за определени часове от деня. Работното ми време е 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Клиширано е, но в моя случай е вярно. За четири години не съм ходил на почивка.

По колко часа отделяте на ден, за да общувате с Вашите съграждани във фейсбук?

Колкото е необходимо, но всеки ден минимум няколко часа, включително и вечер вкъщи, отделям време за сигнали, въпроси, коментари от моите съграждани и не затварям телефона и компютъра, докато не отговоря на всички. В началото се съмняваха, че именно аз отговарям във вайбър, месинджър, фейсбук, но вече знаят, че комуникират лично и винаги с кмета.

Как реагират близките Ви на постоянната Ви ангажираност с общинските проблеми?

Близките ми реагират с разбиране, въпреки, че им липсвам и имат нужда от повече внимание, но мисля, че вече свикнаха с голямата ми заетост. Пак ще кажа – отдавна не съм ходил на почивка, просто не мога да си позволя дълги отсъствия от работа. Но, както е казал народът, всеки си носи кръста! 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители