В чужбина все повече се говори за български данни относно рака на кожата и определени лекарства

13626
В чужбина все повече се говори за български данни относно рака на кожата и определени лекарства
Снимка: личен архив

 

Би следвало да сме горди с постиженията и българския принос, изразен чрез две експертни мнения от Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ) под формата на научни статии за ефекта на нитрозамините в лекарствени препарати по отношение на форми на рак на кожата. Те са изказани изключително балансирано и са базирани на дългогодишните ни наблюдения, подкрепени от десетки други наши и международни научни трудове, реализирани в Англия, Америка и Европа. Това заяви пред Actualno.com проф. Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница.

Статия списание "Медицински поглед" 

Статия официално списание на Португалското дерматологично дружество

Въпросните две статии изобщо не са първите, в които проф. Чернев и негови колеги от България са автори и съавтори, когато става въпрос за лекарства от клас сартани и нитрозамини. Ето само три примера - ТУК, ТУК и ТУК! През декември публикувахме по темата и в италианско специализирано издание, като проблематиката с нитрозамините и рака на кожата се оказа от съществен интерес и за италианската дерматологична, дерматохирургична и онкологична общност, добави медицинският специалист.

Според професора, гледната точка е различна, но се оказва трудно оборима и се възприема добре от международната научна общност! 

Одобрението на тези наши трудове е сериозна стъпка напред в борбата с рака. Целта е унищожаването на първопричините, водещи до развитие на рака, казва той.

На какво отдавате тази възприемчивост на темата по-скоро в Южна Европа?

Да не забравяме, че доскоро светът имаше съмнение въобще по тази тема. Сега има жажда за истината - поне на места. Революционните идеи се случват изведнъж, но е нужно време за тяхното възприемане и преосмисляне.

Положителната реакция и приемането на научните ни трудове го отдавам и на манталитета и темперамента, на склонността към спонтанност и първична реакция в тези южни географски региони по отношение на важни теми, касаещи човешкото здраве. Северна и Централна Европа реагират по-забавено, бих казал още по-премерено и с недоверие поради вероятно разликите в характера. Но съм убеден, че мирогледът им ще бъде пречупен след време.

Специално за Португалското специализирано списание - целият ни екип е много удовлетворен, тъй като двете публикации в него през 2022 по темата за нитрозамините и рака минават през много сериозни експертни оценки (ТУК и ТУК).

Аналогично е положението и за приетата публикация в българското списание "Медицински преглед". Дори приемането там се оказа по- трудно. Българските учени и лекари трябва да имат повече вяра в себе си и своите възможности. Но накрая успяхме и там.

Предвид тези статии, какъв би бил съвета ви към пациентите?

Да следват препоръките на контролните органи и ЕМА (Европейската агенция по лекарствата). Да приемат мутагенни/карциногенни нитрозамини само в допустимите дози! Не бих искал в никакъв случай да нарушавам това правило на ЕМА! Би следвало да се придържаме към него! Но нека и контролните органи да държат на своите обещания и официализират концентрацията на тези карциногени - нитрозамините във всяка една таблетка и за всеки един клас медикаменти, където те до момента са открити!

За да бъдем абсолютно точни към техните препоръки, контролните органи трябва да обявят официално концентрациите на съответните нитрозамини на опаковките на тиазидните диуретици, АСЕ инхибиторите, сартаните, ранитидин, метформин, рифампицин, някои антидиабетни лекарства и таблетките против тютюнопушене! Не съм забелязал това да се е случило, но може и да греша? Случва се обаче изтегляне на партиди лекарства (в САЩ) - защо?

ОЩЕ: Нови сигнали и данни за канцерогенен ефект от клас лекарства за кръвно

Затрудненията не остават ли основно и само за пациентите и в частност за полиморбидните такива?

Да, разбира се. Оттук остава и дилемата - как пациентите да разберат дали в общото дневно количество лекарства съдържащите се нитрозамини не надвишават или надвишават ежедневните допустими дози? Мисията е невъзможна, негативите са за пациентите и здравната система. ЕМА препоръчва да се пият без притеснения, допустимите дози са обозначени в препоръки в интернет, но не и на лекарствените опаковки или предписания? 

ЕМА говореше да официализира количествата на нитрозамините в таблетките за кръвно на опаковката на всяко лекарство, съдържащо сартан! Нека не забравя това! Досега тези обещания не са реалност, но ракът след прием на лекарства, на чиито опаковки не е обозначена наличността или липсата на нитрозамини, е реалност! Призната международна научна реалност! Призната вероятна ракова реалност за пациентите, да не говорим за обозначаване на тяхната концентрация и типа на нитрозамина - това беше обещанието им! Резултатът е нулев. За пациентите - красноречив.

Но нитрозамините са установени не само в сартаните?

Именно. Би следвало ЕМА да обяви и количеството на нитрозамини в ранитидина и метформина, както и в АСЕ инхибиторите и хидрохлоротоазида! На всяка опаковка и всеки комбиниран препарат, съдържащ нитрозамини. Ако не съдържат - нека концентрацията им да е обявена като нулева! 

Само при точно обявени концентрации пациентът би могъл да има някаква може би оптимална представа за общото количество карциногени, които ЕМА позволява или препоръчва да не се приемат дневно! Нека го направят реалност за всички класове медикаменти, съдържащи нитрозамини, за да сме информирани като пациенти колко карциногени като ежедневна концентрация приемаме на ден съгласно регламента на контролните органи - регионални и международни. И нека всеки дам решава тогава - да ги приема или не! Всичко останало е просто едно огромно заблуждение и печелене на време!

Нитрозамините като мутагени са и вероятните индуктори на придобити мутации, обуславящи раковата пандемия. Фактът, че определени партиди лекарства са засегнати, а други - не, говори, че към момента остава неясно дали не става въпрос и за контролирано замърсяване.

Имаше информация за стартиране на проспективни проучвания, които да се опитат да докажат на 100% липсата или наличието на патогенетична връзка между приема на замърсени лекарства и развитието на рак! Как бихте коментирали?

Вече 8, дори 13 години това не се случва, въпреки налични данни в тази посока. Няма как да се стартира и проследяване на колективи проспективно, като пациентите се подписват под информирано съгласие, че нямат нищо против да приемат карциногени за период от 3 години минимум, като при част от групите тези карциногени ще са в "допустими норми", в максималната за деня допустима концентрация на съответния медикамент, докато при приема на други медикаменти тази концентрация ще бъде завишена. Такива проследявания няма да бъдат позволени от нито една етична комисия и/ или регулаторни органи. 

За подобен тип проследявания могат да бъдат позволени само чисти или незасегнати от нитрозамини препарати, които да бъдат приемани от пациентите и резултатите съответно няма да са показателни. Но за някого те ще бъдат удовлетворителни. Визирам фирмите, които неминуемо ще изперат имиджа си, но в момента те не са готови за тази стъпка. Затова именно това състояние е трагикомично: контролните органи дават шанс за изпиране на имиджа, но фирмите не са готови и продукциите им съдържат все още карциногени! Именно поради тези факти, контролните органи, фирмите и редица колеги избягват тази тема. Проблематиката е тежка. Решенията са повече от прости, но нежелани, защото засягат нечий просперитет и благоденствие.

Преди време бяхте споменал, че незнанието е велика сила, а интерпретацията на данните е много важна? Бихте ли се върнали към тази тема отново?

Именно в това е и силата на ретроспективните проучвания: развитието на кожен рак е доказано, че е статистическо значимо след приема на редица основни антихипертензивни лекарства, като към тогавашния момент наличието на нитрозамини въобще не е било известно. Когато не знаеш ролята на определен фактор, анализът е определено по-чист, защото не се съобразяваш с евентуален неизвестен извършител.

В анализи на колегите ни от 2010 г насам не е било дори мислено в подобна насока: карциногени в лекарствата за кръвно, но и не само! Вината е била отправяна към активната съставка на медикамента - сартаните в случая. А разминаването в резултатите от различните метаанализи не би следвало да притесняват никого, защото замърсяването е несиметрично и вероятно (не)контролирано?!

Има признания на фармацевтични фирми за завишени количества на нитрозамини над допустимите ежедневни дози за период от 20-30 години назад. Явно е, че има партиди лекарства, които са засегнати и такива, които не са засегнати от нитрозамини. Не искам да подкрепям или коментирам конспиративни теории поради което коментирам само научно обоснованите данни.

Няма да има и един-единствен пациент, който да се съгласи да приема лекарство с 200 пъти завишени дози на нитрозамини за период от 3 години например, в рамките на официално проучване, в името на науката. Но когато това лекарство е било приемане години наред и той е развил ракови форми - ние отричаме, не искаме да коментираме. Проспективните или възможните проспективни проучвания ще бъдат евентуално проведени само с чисти от нитрозамини субстанции, за да изчистят имиджа на фирмите. Именно поради това според мен те са на практика безсмислени за пациентите - печели се време за чистене не реноме на определени лобита!

Затова се стремим към постигане на яснота за пациентите оттук нататък. Това е идеята на гражданското общество - взаимопомощ и обективизъм поне по отношение на теми като споменатата. Бързи решения, които да са в полза на пациентите и здравноосигурителните системи по света.

БДДХ има летящ старт през последните години. Да очакваме ли V-ти конгрес през март 2023 година?

Спазваме и тази година без изключение правилото "Vivere militare est".

За мен е важно, че дружеството е своевременен нов път за младите хора, за хората с идеи и за тези, които имат желанието и упорството да се борят и усъвършенстват. Докато срещаме такива хора, оставам оптимист по отношение на развитието на медицинската мисъл и дружеството ни като цяло. В България има интелигентни, умни и трудолюбиви млади хора, лица, които оформят научния ни облик пред света! Доказахме го през последните 4 години, ще го докажем и на 5 тия ни годишен конгрес през март 2023, за който програмата е вече готова.

ОЩЕ: В САЩ говорят за милиарди обезщетения заради канцерогенни лекарства. Български професор предупреждава за тях от години

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИНТЕРВЮ:

Нов световен ред при независимост на Палестина? Говори Мохамед Халаф (ВИДЕО)

Готова ли е Русия за мирни преговори? Анализ от проф. Румен Кънчев (ВИДЕО)

Председателят на Фондация "Македония": Русия и Сърбия спечелиха изборите там (ВИДЕО)

"Не я усещам, аз съм болката": Ани Стоянова за заплахите срещу членове на фондация "Даная" (ВИДЕО)

Политолог за записите на ПП: "Няма свръхбомба, която да пробие бункера на ГЕРБ и ДПС" (ВИДЕО)

Здравословен живот и хубава фигура: Съветите на Енджи Касабие в "Студио Actualno" (ВИДЕО)

Израел, Иран или случайностите стоят зад смъртта на Раиси: Говори Калоян Константинов (ВИДЕО)

"В Норвегия има 70, тук са 5 пъти повече": Асена Сербезова за скандалите около детската болница (ВИДЕО)

"Спаси София" за бул. "Патриарх Евтимий": Протестите са политически, булевардът не е на Антон Хекимян (ВИДЕО)

Промените по бул. "Витоша" и летният сезон: Доволен ли е бизнесът? Говори Ричард Алибегов (ВИДЕО)

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Интервю