Рут Уеър: Не обичам да казвам на хората какво трябва да открият в една книга

Успехът на „В тъмната гора“ се оказа много разсейващ фактор докато пишех „Жената в каюта 10“. Но след като и втората ми книга се представи добре, това ми даде едно усещане за свобода докато работех по „Игра на лъжи“. Най- голямото ми притеснение беше да не се окажа от онези писатели, които остават само с една книга. Затова успехът на втория роман ми подейства успокояващо и ми показа, че имам още какво да разкажа.

"Игра на лъжи" - нов интригуващ роман от Рут Уеър

Съобщението пристига на телефона ѝ в малките часове на нощта: Имам нужда от теб. Айза зарязва всичко, грабва дъщеричката си и потегля ...

Прочети повече

Единственият съвет, който мога да дам към начинаещите творци, е да напишат книгата, която биха искали да прочетат и да се надяват, че и други хора ще я харесат.

Описвате Солтън и изживяванията на момичетата много реалистично. На истински места ли основавахте идеите си?

Пейзажът около Солтън е донякъде вдъхновен от една местност, на южния английски бряг – наистина красиво, но и доста изолирано място. А Мелницата е базирана на сграда, която видях една мъглива сутрин докато пътувах из Северна Франция. Тя беше непоправимо разрушена, но околният пейзаж ме омагьоса - мрачните, обширни солени блата, бледо синьото небе и черният рушащ се хълм, който бавно изчезва в морето. Осъзнах още в онзи момент, че това място трябва да бъде включено в книга.

Сюжетът на „Игра на лъжи“ е изпълнен с неочаквани обрати. Когато започнахте да пишете, знаехте ли как ще завърши историята? Имате ли любими сцени?

Още в началото имах ясна представа за основната структура на историята и финалната развръзка. Но всички останали обрати и някои важни разкрития, се оформиха в процеса на писане.

Излиза ново издание на "Островът" от Александър Секулов

Всяко лято 13-годишният Николас, цар на войната, и опасният инат Алекс, на осем години, прекарват ваканцията си на малък гръцки остров....

Прочети повече

Едни от любимите ми сцени са моментите на конфликт между Айза и персонажите от Солтън - като Мери Рен, например. Обичам да пиша и за женското приятелство, затова сцените, в които героините са заедно и обсъждат различни теми бяха много интересни и динамични за изграждане.

Често ви сравняват с Агата Кристи. Бяхте ли повлияна от нейните романи и кои други писатели са ви вдъхновявали през годините?

Обожавам Агата Кристи. Като тинейджърка изчетох всички нейни книги и все още обичам да гледам телевизионните им адаптации. Специално за тази книга обаче бях повлияна повече от различните истории за пансионни училища, които съм чела като дете.

С какво послание бихте искали читателите да останат от „Игра на лъжи“? Какво ви накара да напишете книгата?

Не обичам да казвам на хората какво трябва да открият в една книга – дори когато съм в позицията на читател. Затова се опитвам да не натрапвам гледната си точка, въпреки че винаги ми е интересно на какво обръщат внимание различните хора.

Откъс от "Дневниците на Ая"

Трудно е да се каже, че в Ая „имаше нещо“. Защото в Ая имаше всичко... В един съвсем обикновен четвъртък, както винаги, аз...

Прочети повече

Все пак, това, което ме накара да напиша „Игра на лъжи“, беше темата за приоритетите в живота ни и как лоялността ни се изменя с течение на времето. Как от малки деца, изцяло фокусирани върху родителите ни, се превръщаме в тинейджъри, минаваме през романтични връзки и стигаме до момента, в който самите ние сме родители, мислим само за децата си и сме готови на всичко, за да ги защитим.

Но не съм сигурна дали осъзнавах, че пиша по тези теми докато не завърших книгата.