X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Откъс от "Кралица Виктория" на Джийн Плейди

1487
Откъс от "Кралица Виктория" на Джийн Плейди
Снимка: Издателство "Емас"
Първият ден на кралицата

Когато се приближих, тримата мъже коленичиха и разбрах какво означава това. Поднесох им ръката си за целувка така естествено, сякаш бях репетирала.

Те ме нарекоха “Ваше Величество” и почувствах силен прилив на вълнение. В моите очи и в техните имаше сълзи. Изглеждах толкова млада и беззащитна със спускаща се по гърба коса, само по халат и пантофи.

Архиепископът ми каза, че кралят е умрял щастлив, насочил ума си към религията, бил подготвен за смъртта си. Обърнах се към лорд Кънингам и попитах за кралицата, защото знаех колко много обича тя краля:

- Моля, предайте съболезнованията ми на кралицата.

Лорд Кънингам отвърна:

- Незабавно ще изпълня заповедите на Ваше Величество.

После ги оставих и влязох в спалнята си да се облека.

Бях на осемнайсет години. Бях кралица. Колкото и да е странно, първата ми мисъл беше: “Сега мога да бъда сама.

Облякох черна рокля и слязох на закуска. Всичко беше различно. Вече бях кралица. Една мисъл постоянно блъскаше като чук в ума ми. Трябваше да бъда добра. Трябваше да бъда разумна. Трябваше да изпълнявам дълга си. Трябваше да се откажа от всякакъв лекомислен копнеж за удоволствия. Трябваше да служа на страната си.

Разполагах с вуйчо Леополд, който да ме съветва как да постъпвам. Но, разбира се, той беше крал на друга страна и всъщност не беше удачно кралят на белгийците да се меси в управлението на Англия. Знаех, че в бъдеще ще трябва да бъда предпазлива, дори по отношение на вуйчо Леополд, защото като добър крал - а бях сигурна, че е такъв - той щеше да е длъжен да поставя интересите на страната си на първо място.

Да, трябваше да внимавам много.

Докато закусвах, барон Щокмар слезе да говори с мен. Той беше благоразумен, но, разбира се, бе човек на вуйчо Леополд. Всичко се бе променило, откакто станах кралица. Говорих с него за чичо Уилям и за съчувствието си към кралица Аделаиде, защото разбирах колко дълбока трябва да е скръбта й.

След закуска го оставих и отидох в дневната си да пиша писма - едно до вуйчо Леополд, друго до Феодора.

Колко странно беше да се подпиша като кралица Виктория.

Докато пишех, пристигна писмо от министър-председателя - съобщаваше, че ще ми се представи преди девет часа. Бях много доволна, че лорд Мелбърн е министър-председател. Бях го виждала един-два пъти и бях впечатлена от представителната му външност, вежливите му маниери и забавния начин на говорене.

Когато пристигна писмото, Лецен беше с мен и азѝказах:

- Ще го приема съвсем сама и така възнамерявам да приемам всичките си министри в бъдеще.

Тя кимна. Разбираше. Но беше малко смутена: боеше се, че короната ще ме промени.

- Ще ме промени - казах й. - Но нищо няма да промени обичта ми към вас, скъпа Лецен. Ще откриете, че кралицата може да бъде по-мила и любеща, отколкото някога принцесата.

При тези думи двете заплакахме и тя ми каза, че съм смисълът на живота й.

Лорд Мелбърн се яви според уговорката. Какъв обаятелен човек! Той се поклони и ми целуна ръка, а прекрасните му синьосиви очи се наляха със сълзи, докато ме оглеждаше, и това ме изпълни с голяма топлота. Знаех, че мисли за младостта ми и всички предстоящи тежести на раменете ми. Държеше се изключително почтително и напълно успя да ме предразположи - въпреки смущението от младостта ми ми показа, че вярва в способността ми да изпълня предстоящите задачи.

- Лорд Мелбърн - казах, - отдавна възнамерявах да ви оставя на поста министър-председател.

- Безкрайно съм признателен, мадам - отвърна той.

- Знам, че той е във възможно най-добри ръце.

- Ваше Величество е великодушна. - Той продължи. - Длъжен съм да ви представя декларацията, която Ваше Величество ще прочете пред Съвета. Ще бъдете ли така добра само да я прегледате бегло и да видите дали ще я одобрите?

- Вие ли я написахте, лорд Мелбърн?

- Признавам, че е мое дело - каза той, леко повдигайки устни: това ми се стори доста забавно и ме накара да се усмихна.

- Сигурна съм, че е както трябва - уверих го.

- Трябва да оставя Ваше Величество да я обмисли. Заседанието на Съвета може да се проведе тук, в двореца, началото е в единайсет и трийсет. Ще се отбия отново в единайсет, в случай че има нещо, с което не сте съгласна. А сега да не злоупотребявам с времето на Ваше Величество.

- Много сте любезен, лорд Мелбърн.

Той отвърна:

- Ваше Величество е твърде великодушна към своя смирен слуга.

И го изрече иронично, което ми се стори много забавно. Разбрах, че разговорите ми с моя министър-председател щяха да бъдат ведри, макар че вършехме изключително сериозни дела.

След като лорд Мелбърн си отиде, прочетох внимателно Декларацията и събрах мислите си. Беше много важно да се държа пред Съвета с точната доза достойнство и скромност.

Декларацията на лорд Мелбърн бе прекрасно написана, а тъй като той щеше да присъства, щях да черпя увереност от него. Начинът, по който ме гледаше, ми вдъхна вяра в самата мен. Той беше много деликатен човек. Съвсем ясно си даваше сметка за младостта ми, чувстваше, че трябва да ме закриля, и в същото време не забравяше дори за миг, че съм кралицата. Отново изпитах радост, че той е министър-председател. Толкова лесно на поста можеше да се окаже някой друг - херцог Уелингтън или сър Робърт Пийл: много достойни мъже, разбира се, но без чара на лорд Мелбърн - а една кралица наистина разчиташе изключително много на своя министър-председател.

Той дойде отново в единайсет и ме попита дали искам да му кажа нещо, преди да започне заседанието на Съвета.

- Надявам се, че няма да ги разочаровам - казах, защото чувствах, че мога да говоря с лорд Мелбърн по този начин.

- Да ги разочаровате, мадам! Вие ще ги омагьосате. Ще ви кажа нещо. Една кралица буди повече симпатии от един крал. А една красива, млада кралица.. е, никой не би могъл да окаже такова въздействие. Не се безпокойте. Вашата младост... Полът ви... те са предимство.

- Наистина ли мислите така?

- Категорично.

- Но навярно не всички са като вас, лорд Мелбърн.

- Вярвам, че не, Ваше Величество. Не бих искал да бъда като другите.

Това ме разсмя и успокои. Беше ме накарал да почувствам, че това в крайна сметка не е чак такова изпитание.

- Просто се питах как трябва да се държа пред всички тях.

- Бъдете себе си, мадам. Никой друг не би могъл да бъде по-възхитителен.

Заседанието на Съвета се проведе в Червения салон на двореца “Кенсингтън”.

Мама много би искала да ме придружи, но започваше да разбира, че от тази сутрин насам всичко се е променило.

Влязох сама. Пред вратата на Салона ме чакаха двамата ми чичовци, Къмбърланд и Съсекс, заедно с лорд Мелбърн. Къмбърланд изглеждаше по-отблъскващ от всякога. Какъв контраст в сравнение с представителния лорд Мелбърн, който ми се усмихна така чаровно, със закачливо проблясване в очите - докато при това показваше изключително уважение, сякаш между нас имаше някакво съзаклятие.

Отведоха ме до мястото ми и седнах. Останах седнала, докато четях Декларацията: радвам се да отбележа, че не се запънах.

Последваха множество формалности. Членовете на Тайния съвет трябваше да положат клетва. Приех засвидетелстването на почит от чичовците си, а важни мъже като лорд Палмерстън, Уелингтън и сър Робърт Пийл ми целунаха ръка и ми се заклеха във вярност.

Не бях напрегната и усетих, че всички - с изключение на лорд Мелбърн - са изненадани от спокойното ми държание. Мисля, че бяха очаквали едно нервно младо момиче.

Върнах се в стаята си, където проведох аудиенции с лорд Мелбърн, лорд Джон Ръсел, лорд Албермарл, моя началник на конницата, и Кентърбърийския архиепископ. После изпитанието приключи. Лорд Мелбърн ми прошепна:

- Бяхте великолепна. Кралица.. от главата до петите.

Колко очарователно се изразяваше! Искаше ми се да му кажа, че очакваното изпитание се беше оказало освежаващо и укрепващо преживяване, и то благодарение на него и на увереността, която ми беше вдъхнал.

Прекарах няколко часа в писане на писма. Трябваше да поднеса съболезнованията си на кралица Аделаиде. Милата леля! Сигурно и тя мислеше за мен - несъмнено спомняйки си случки от детството ми. Споменът как ми бе подарила Голямата кукла сигурно беше един от най-приятните. Но - заради мама - сигурно имаше и не толкова приятни.

Това ми напомни нещо. Когато влезе Лецен,ѝказах:

- Лецен, леглото ми трябва да бъде преместено от стаята на майка ми. В бъдеще ще спя сама.

- Ще се разпоредя да го направят веднага - каза тя.

Мислех много за Лецен. Вече щеше да има пост в моето домакинство. Тя се върна и ми каза, че леглото е изнесено от стаята на майка ми.

- Херцогинята е изключително разстроена - добави.

- Много жалко - отвърнах. - Боя се, че това няма да е единственото, което я разстройва.

Баронесата поклати глава.

Попитах:

- Лецен, каква да бъде вашата позиция?

- Моля се на Бог да е същата, каквато е била винаги.

- Вече не се нуждая от гувернантка.

Тя се разтревожи и аз се хвърлих на врата й.

- Но винаги ще имам нужда от вас - продължих.

Тя се поразплака. Скъпата Лецен! Най-големиятѝстрах в живота беше, че ще я разделят от мен.

- Мисля, най-скъпа моя, че ще бъде по-добре, ако не заемам пост, а просто остана до вас.. винаги... тази, която ви обича... и никой не би могъл да ви обича повече - изплака тя.

- Скъпа, скъпа Лецен, винаги ще бъдете моя приятелка. Ще получите титлата главна компаньонка на кралицата. Как ви се струва това?

Кралица Виктория – жената, дала име на епоха

Шейсет и четири години на върха на Британската империя – време, белязано от бурно индустриално развитие, военни победи, културен ...

- Съществува ли такъв пост?

- Би могло, ако го създам. Но не виждам защо да не сте първата. Ще попитам лорд Мелбърн.

- Министър-председателят! Той да се занимава с мен!

- О, ще иска, Лецен. Той е изключително отзивчив човек. Толкова е мил... толкова отзивчив.

- Оформяте си преценки твърде прибързано. Винаги сте правили така.

- Е, понякога са разумни. Намразих сър Джон Конрой от мига, в който го видях, а вас обикнах. Бях ли права, Лецен?

Сензацията "Кестеновия човек" от Сьорен Свайструп вече и на български

Датчанинът Сьорен Свайструп отдавна е получил световно признание – той е създателят и главен сценарист на „Убийството&ldquo...

Прегърнахме се, а Даш се събуди, излезе от кошницата си и скочи в прегръдките ми.

- Милият Даши! Не иска да го пренебрегват.

Чувствах се много щастлива и уверена в бъдещето. Щях да имам скъпата Лецен като своя най-близка приятелка, имах скъпия Даш, а сега... лорд Мелбърн.

Той ме посети отново. Първо каза колко впечатлени били всички от начина, по който съм провела заседанието на Съвета.

- Повярвайте ми, мадам, всички бяха възхитени.

- Според мен сър Джон Конрой е създал преди това впечатлението, че съм лекомислено момиче.

Тайнствени планини и шантави машини в "Пантера: В плен на снежния глобус"

Награждаваната поредица на издателство „Емас“ „Европейски разказвачи“ приютява най-доброто от заглавията за мла...

Лорд Мелбърн не отрече.

- Освобождавам го от домакинството си - казах му.

- Това не ме изненадва. Той обаче ще остане в домакинството на херцогинята. Двамата с вас ще обсъдим подробно този въпрос по-подробно някой път... много скоро... с позволението на Ваше Величество, разбира се.

- Да. Това би ми харесало - казах.

- Ще се справим с мистър Конрой... Ваше Величество и аз.

Засмях се. Колко хубаво беше да имам до себе си такъв човек!

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com