С по-добри навици вече всичко е възможно

Постъпването в университета „Денисън“ бе едно от най-удачните решения в живота ми. Спечелих си място в бейзболния отбор и макар да се намирах на дъното на списъка с играчите – бях първокурсник все пак, – преливах от радост. Въпреки проблемите, преживени през последните години в гимназията, в колежа успях да стана спортист.

Бестселърът "Атомни навици" излиза на български език

Като дете Джеймс Клиър успява да се възстанови след сериозен спортен инцидент и въпреки малките шансове, възвръща добрата си форма и пр...

Прочети повече

В скоро време обаче не се очертаваше да участвам редовно в университетския отбор, така че имах време да се заема с подреждането на живота си. Докато колегите ми будуваха до късно и играеха видеоигри, аз си изградих добър навик да си лягам рано. Насред всеобщия хаос, царящ в мъжкото общежитие, се зарекох да поддържам стаята си чиста и подредена. Този напредък беше наистина дребен, но ми внуши чувството за контрол върху живота ми. Освен това нарастващата увереност в собствените ми сили се отрази и на успеха ми в класната стая, тъй като навиците ми за учене значително се подобриха и през първата година бях пълен отличник.

Семестрите минаваха един след друг и с времето успях да си изградя дребни, но трайни навици, които впоследствие доведоха до резултати, далеч надхвърлящи очакванията ми. Например създадох си навика да вдигам щанги много пъти в седмицата и през следващите години почти двуметровият скелет, тежащ 77 килограма, се превърна в строен, 90-килограмов спортист.

През втората година успях да си спечеля място на първи питчър, малко след това бях избран за капитан на отбора, а в края на сезона бях включен в отбора на Всички конференции. Навиците ми за спане, учене и спортуване обаче започнаха да дават резултати чак към края на третата година.

Шест години след като бях ударен с бейзболна бухалка в лицето, откаран с хеликоптер в болницата и поставен на изкуствено дишане в медикаментозна кома, бях избран за най-добър спортист на университета „Денисън“ и включен в отбора на американската университетска лига – чест, оказана само на трийсет и трима играчи от цялата страна. Когато се дипломирах, вече бях включен в списъка на университетските рекорди в осем различни категории. Същата година бях награден с най-високата академична награда на университета – Президентския медал.

Камелия Кучер: Детето в нас ни съпровожда до края

Камелия Кучер издава своя дебютен роман „Дом“ през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцари...

Прочети повече

Моля да ме извините, ако всичко това ви прозвучи като самохвалство. Честно казано, в кариерата ми на спортист няма нищо свръхестествено или легендарно. Така и не стигнах дотам да играя професионално. Въпреки това, като връщам годините назад, вярвам, че съм постигнал нещо също толкова рядко срещано – успях да разгърна целия си потенциал. Вярвам, че концепциите, изложени в тази книга, ще помогнат и на вас да развиете своя.

В живота всички се сблъскваме с какви ли не предизвикателства. Тази травма бе едно от моите и то ми даде много важен урок – промени, които на пръв поглед изглеждат дребни и незначителни, ще доведат до забележителни резултати, ако успеете да ги поддържате. На всички ни се налага да се справяме с неуспехи в този живот, но в дългосрочен план качеството на живота ни много често зависи от качеството на навиците ни. Каквито навици имате, такива резултати ще постигнете. А с по-добри навици вече всичко е възможно.