"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХVI - Като мечка на панаир

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХV - Бог, човек, богочовек

Автор: Валентин Стоев Глава ХV Бог, човек, богочовек      Йоси Мендел беше тотално объркан. Мислеше, прета...

Прочети повече

Глава ХVI

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХIV - Искаме си бога

Автор: Валентин Стоев Глава ХIV     Искаме си бога      Техни преосвещенства спяха до късно...

Прочети повече

Като мечка на панаир

     Към края на втората седмица от второто пришествие на Божия син всички във Ватикана, включително и папата, вече бяха осъзнали, че Спасителя не може да бъде скрит от вярващите. Специалните служби на папската държава предупредиха властите, че ако не се вземат бързи мерки, животът на Христос няма да е в пълна безопасност. Така на Викентий ІІІ му хрумна идеята гостът да бъде защитен при придвижването му сред масите от прочутия папамобил. Назначи даже ден и час за първата атракция пред „Свети Петър“ и по улиците на Рим. Малък проблем бе, че от едноместен папамобилът, вече бого-папамобил, трябваше да стане двуместен.
Оказа се, че не е проблем – производителите обещаха, че до два дни това ще се случи. И се случи.
     Така на петнадесетия ден Христос бе предупреден, че в 2 часа следобед ще се срещне през непробиваемо стъкло с римското католическо паство. На Иисус му бяха досадни папският график и цялата шумотевица. В Галилея и в Юдея той търсеше хората, тук хората търсят него. Бе свикнал да общува с народа си очи в очи. Да го чувства и да го чувстват.
     Не бе нужно предварително огласяване на Божията подвижна аудиенция. На площада пред папската базилика неспирно прииждаха богомолци от цяла Италия и от Европа. Пристигаха организирано групи от Испания, от Франция, Португалия, Дания, Германия, а и от целия останал свят. Международното летище на Рим не смогваше да поеме кацащите самолети, пред авиогарата автобуси причакваха групите, товареха ги и лазейки в колона, се придвижваха към Ватикана.
     А Христос бе потиснат. Случва се и на боговете. Трудно се ориентираше в религиозната еуфория, която обхващаше западната цивилизация. Не му беше приятно, за разлика на останалите под него в християнската йерархия. Липсваше му рутина, въпреки че неговият религиозен „стаж“ бе стократно по-голям – повече от 20 века.
     Седеше християнският бог като в небрано лозе в прозрачния папски автомобил. Множеството нямаше мяра, връхлиташе от всички страни въпреки ескорта от карабинери и крещеше: „Слава на Бога!“, „Слава на Бога!“ Отвътре ръката за поздрав на папа Викентий ІІІ, седнал на долното място – както е според йерархията, се движеше в синхрон с подрускванията на колелата. На горното място Христос седеше вдървен и безмълвен. Не я разбираше тази вяра, която се пази от поддръжниците си зад бронирано стъкло. Знаеше, че в историята на Ватикана е имало и стреляни папи, но това е едно от правилата на играта, защото, казват, тежка е папската корона.
През целия маршрут на бого-папамобила групата от петдесетината евреи, дошли специално след него в Рим (по маршрута на Божия син като негови първи последователи и по примера на 12-те апостоли от началото на новото летоброене), вървеше плътно след колата и пееше раннохристиянски песни.
     Местните тържествуващи, направили шпалир по улиците, гледаха с недоумение групата автентични евреи, следваща небесния пратеник. Гледаха, не разбираха съвсем, но в крайна сметка аплодираха. Отпред, на ръка разстояние от папамобила, вървеше Мариам Калон, тя вече се бе утвърдила за нещо като водач на най-последователните следовници на християнския Бог. Както му казват днес – неформален лидер.
     Когато след пет часа Иисус се прибра в стаята си, главата му бучеше. Не му се бе случвало никога досега. Затова, о, Боже, реши да си полегне. Но не би. На вратата се чу свенливо почукване, но понеже Иисус не реагира, тя се открехна и една малка кардиналска глава надникна вътре.
     Кардиналите на Ватикана, отците от висшия клир на Светата католическа църква, бяха общо 240. Как бяха избирани и повишавани в сан, те си знаеха, но доколкото световната практика беше утвърдила златното правило на мнозинството, не е ясно как се взимаха спорните решения, при положение че гласовете при гласуване можеха да се стиковат при 120 на 120.
     И във Ватикана, както навсякъде, където работят накуп повече от двама души, имаше окопи и лагери, съюзници и врагове, малко по малко Христос започна да се ориентира кой с кого е и за какво се бори. Кардинал Лоренцо Петрини, когото току-що бе поканил най-учтиво в стаята си, бе от лагера на папските душмани. Защото лагерите бяха най-малко два: „с папата“ и „срещу папата“. Когато преди десет месеца конклавът заседаваше, битката за папския престол беше яростна. Загубилият кардинал Рици и досега твърдеше, че гласовете били преброени наобратно. Мнозинството било за него, а не за тогавашния кардинал Олини, сега папа Викентий ІІІ.
     Влязъл в стаята му, преподобният Петрини се бе докопал до Бога и яко клепаше папската група. Може би си мислеше, че той като баща на християнството може да анулира избора на папа и да насрочи повторен конклав за избор на нов свой наместник на земята. Но Христос, както казваха в покрайнините на Рим, вятър го вееше на бяла кобила. Не щеше и да чуе – да уволнява и назначава. Или пък да става съдия на безсмислени спорове, да поддава ухо на клюки или да предопределя съдби. Това със съдбите бе работа на Отеца му, той само изпълняваше неговите поръки. Според Петрини греховете на кардиналите паписти са много и различни, между тях и злоупотреба с пари на Римската епархия.
     Но много скоро Петрини разбра, че опитът му за преврат е ялов, и заднешком напусна стаята.
     – Безбожници! – изрече на глас Христос, властелинът на християните, колкото и нелогично да звучеше това за най-божите хора на Земята.
     После задряма.
     И сънува чуден сън...