Дълго време учените смятаха, че мегалитните гробници, издигнати в Ирландия, са служили като вид семейни крипти, където са били погребвани членове на благородническата аристокрация. Авторите на ново изследване опровергаха тази хипотеза и установиха, че древните структури по никакъв начин не са свързани с властта или династиите.
Ирландските мегалити – каменни гробници на повече от пет хиляди години – отдавна са се превърнали в символ на древната история на острова. Те са строени от гигантски камъни, добивани от десетки километри разстояние, ориентирани към слънцестоенето и украсени с мистериозни модели. Най-известните от тях, като например Нюгрейндж, привличат хиляди туристи.
ОЩЕ: В долмените на Панория два пъти по-често погребвали жени
Прибързани изводи
В продължение на десетилетия учените предполагаха, че тези структури са служили като гробници за членове на управляващите династии. През 2020 г. учените са изследвали ДНК на хора, открити в подобни погребения, и са открили генетични връзки между погребаните в различни гробници, което ги навяло на аналогия с египетските фараони. Версията бързо се разпространила в медиите: уж Ирландия от бронзовата епоха е живяла според династичния принцип, както много древни цивилизации. Но много експерти се усъмнили в тези изводи.
Нюгрейндж е най-известната праисторическа мегалитна структура на територията на Ирландия. Tjp finn / CC BY-SA 4.0
Ирландските археолози Джесика Смит и Нийл Карлин от Университетския колеж в Дъблин се отнесли предпазливо към тези открития. Те смятали, че генетиците са побързали със заключенията.
Учените обърнали внимание на важен детайл. По-ранни разкопки разкрили, че в едни и същи гробници са поставяни останките на хора с голям времеви интервал. Понякога костите били премествани, сглобявани и части от различни скелети били комбинирани. Това продължило векове. Смит и Карлин предполагат, че подобни практики показват по-сложни, може би символични ритуали, отколкото строга родова приемственост.
ОЩЕ: Древните използвали сложни научни знания, за да изградят долмена Менга
Авторите преразгледали генетичните данни, получени по време на изследванията през 2020 г. от предишния екип от учени. Те открили, че колегите им са анализирали геномите на максимум четирима души от всяка гробница, въпреки че някои съдържат останките на близо сто души. Много от костите никога не са били изследвани – те или не били разкопани, или били изследвани в други лаборатории. Някои от останките са били кремирани, което прави невъзможно извличането на ДНК от тях. Тези хора останали „генетично невидими“.
Сплотени общности, а не династии
Новият анализ показал, че след 3600 г. пр.н.е. близките семейни връзки – като родители и деца или братя и сестри – са били рядкост в ирландските мегалитни гробници. Повечето от връзките се оказали далечни, като братовчеди или втори братовчеди. Освен това, разликата между датите на погребенията в една гробница понякога е била стотици години, а една трета от погребаните изобщо не са имали кръвни връзки.
ОЩЕ: "Пътека на мъртвите" от неолита е открита в Ирландия
Кароукийл (на ирландски: An Cheathrú Chaol, буквално „тесният квартал“) е неолитен некропол от няколко проходни гробници в окръг Слайго. Според радиовъглеродното датиране възрастта на некропола е около 5400 – 5100 години (края на IV хилядолетие пр.н.е.), тоест той е с 500 – 800 години по-стар от египетските пирамиди. Shane Finan / CC BY-SA 4.0
„В гробниците видяхме не представители на династии, а напълно различни хора, в повечето случаи несвързани чрез семейни връзки. Те се събирали заедно, погребвали мъртвите си, почитали предците си, строили монументи и вероятно устройвали празненства“, обяснява Карлин.
Според изследователите мегалитите не са били семейни гробници. Хора от различни кланове се обединявали, за да построят огромни каменни структури, в които след това били поставяни телата на мъртвите. Структурите не са издигнати наведнъж, а постепенно, в течение на векове. Това поведение е по-близко до традициите на сплотените общности, отколкото до културата на управляващите кланове.
ОЩЕ: Какво е хендж и защо са издигани такива структури?
Археолозите виждат тези структури като символи на обединението. Огромните мегалити са били издигнати с общи усилия. Материалите често са били донасяни отдалеч. Всичко това изисквало усилията на много хора. Строежът вероятно е бил съпътстван от масови събития – сватби, възпоменателни церемонии и евентуално дори празнични угощения.
Не просто „работа“
Карлин отбелязва, че въпреки че в мегалитите се откриват хора с общи генетични черти, това не означава непременно пряко родство, а по-скоро е резултат от продължителни социални връзки, съюзи и ритуали. Мегалитите са помогнали за укрепването на тези връзки. Да се изгради паметник, означавало да се каже: „Ние сме една общност“.
Лохкрю, букв. „Вещерският хълм“ е комплекс (некропол) от мегалитни проходни гробници на едноименния хълм в графство Мийт. Запазени са останките от 25 гробници, някои от които съдържат образци на мегалитно изкуство – издълбани изображения върху камъни. Това е национален паметник на Ирландия. Rob Hurson / CC BY-SA 4.0
През 2024 г. контрастен пример беше открит в Швеция. В селището Фрелсегорден е открита семейна гробница, където членове на едно и също семейство са погребвани от векове. Но ирландските мегалити, изглежда, са играли различна роля: те са били част от традиция, използвана за създаване и поддържане на социални връзки между общностите.
Изграждането на мегалити в древна Ирландия не е било просто „работа“, а важно събитие, около което хората са се обединявали. През такива периоди общностите можели да се събират за различни цели. Например за брак, тържества, погребения.
Всички тези действия помогнали на хората да се почувстват част от обща кауза. Изграждането на огромни каменни структури изисквало съвместни усилия и самият този процес се превърнал в „социално лепило“ – обединяващо племена, създаващо общи традиции и памет. Казано по-просто, мегалитите не са били просто структури, а места, където хората работили заедно, празнували, почитали мъртвите – и чрез това са се сближавали един с друг.
Изследването е публикувано в Cambridge Archaeological Journal.
