„Черно море вече е сериозен риск за сигурността на цяла Европа. България трябва да действа заедно със съюзниците си, а не да чака поредния инцидент“, заяви кандидатът за президент и бивш служебен министър-председател пред BBC World Service.
България трябва да поиска задействане на член 4 от Договора за НАТО и незабавни консултации със своите съюзници заради зачестилите атаки срещу граждански кораби в Черно море. За това настоя кандидатът за президент и бивш служебен министър-председател Андрей Гюров в интервю за BBC World Service по повод нарастващото напрежение край българските брегове и последните удари срещу търговски плавателни съдове в западната част на Черно море.
Гюров обърна внимание на опасното приближаване на атаките към България. По думите му, докато предишни инциденти са били на около 70 морски мили от брега, последният е станал само на 15 мили - непосредствено до българските териториални води.
„Търговските маршрути през Черно море пренасят зърно, енергия и други стоки за целия свят. Това не е само проблем на България. Това е проблем за сигурността на Европа“, подчерта Гюров.
Попитан от водещия на BBC дали е категорично убеден, че Русия стои зад нападенията, Гюров настоя за пълно разследване на инцидентите.
„Разбира се, че е необходимо пълно разследване. Но нека не бъдем наивни. Войната на Русия срещу Украйна превърна Черноморския регион в сериозен риск за сигурността“, заяви той.
Бившият служебен премиер припомни, че през последните години Европа е изправена пред нарастващ брой хибридни атаки, а България вече е преживяла взривове в оръжейни складове и падане на дронове на своя територия. Според него липсата на ясни отговори за последните случаи не може да бъде основание институциите да отлагат превантивните действия.
„Би било грешка да чакаме нова атака, преди да предприемем мерки. Точно това се случи миналата седмица и днес вече атаките са почти до брега ни“, предупреди Гюров.
Андрей Гюров настоява за незабавни консултации с НАТО
В интервюто си пред BBC Гюров посочи конкретната стъпка, която България трябва да предприеме - задействане на член 4 от Договора за НАТО и започване на преки консултации с партньорите от Алианса, за да се избегне всякаква потенциална ескалация към България. „През последните седмици имаше множество предупреждения. Вместо спешни действия от страна на правителството виждаме колебание, противоречиви послания и липса на усещане за неотложност“, заяви той.
Гюров настоя за координация с Гърция, Румъния и Турция - държави, с които България има общ интерес от гарантирането на сигурността в Черноморския регион. Водещият на BBC изрично уточни, че член 4 предвижда консултации между съюзниците, когато сигурността на държава членка е застрашена, а не автоматично предприемане на военни действия. „Точно така. Не говорим за ескалация, а за консултации с нашите съюзници“, отговори Гюров.
Той припомни, че този механизъм вече е използван от България и други държави през 2022 г., както и по-скоро от Полша след инцидентите с дронове в нейното въздушно пространство.
„Знам от опит как работи съюзническата солидарност“
Като пример за ефективна международна координация Андрей Гюров посочи действията на служебното правителство, което оглавяваше, по време на ескалацията в Близкия изток през пролетта на 2026 г. Тогава, при заплахата от ирански ракети за българската територия, правителството проведе разговори с Гърция и министъра на отбраната Никос Дендиас.
„Знам от опит как работи това. Когато през пролетта имахме ескалация на напрежението с Иран и иранските ракети застрашаваха българската територия, обсъдихме ситуацията с Гърция и министъра на отбраната Дендиас“, разказа Гюров пред BBC.
В резултат Гърция дислоцира цяла батарея от системата за противовъздушна отбрана “Пейтриът” и два изтребителя F-16, за да допринесе за защитата на българската територия. С този пример Гюров подчерта значението на навременните дипломатически действия и практическото сътрудничество между съюзниците, когато страната е изправена пред непосредствен риск за сигурността.
България не участва в инцидентите. Заплахите в Черно море трябва да бъдат разследвани
В края на разговора водещият на BBC постави и въпроса за руските твърдения, че атакуваните кораби превозват военни товари за Украйна, както и дали Москва възприема България като заплаха заради подкрепата за украинските военни усилия.
Гюров подчерта, че става дума за граждански кораби и че България не е страна по тези инциденти.
„Това са граждански кораби, които са били поразени. България не е замесена в нито един от тези инциденти“, заяви той.
Кандидатът за президент посочи, че заплахите за сигурността в Черноморския регион са се увеличили и всяка руска дейност, свързана с тези събития, трябва да премине внимателно и задълбочено разследване.
Основният призив на Андрей Гюров пред BBC е България да използва своевременно механизмите на НАТО и сътрудничеството със съседните държави, за да гарантира сигурността на своите граждани, територия и морски маршрути, вместо да изчаква следващата криза.
*Публикацията е съгласно договор за предизборна кампания, сключен между "Уебграунд Груп" АД и Инициативен комитет за издигане на Андрей Гюров и Георги Кандев за президент и вицепрезидент на Република България. Купуването и продаването на гласове е престъпление!
