X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Радев сочи с конкретика къде е провалът в управлението на Борисов

8766
Радев сочи с конкретика къде е провалът в управлението на Борисов
Снимка: БГНЕС
Обществото ни се нуждае от промяна на управленския модел и оздравяване на отношенията между гражданите и държавата.

Това е основният извод от продължилото няколкомесечно обществено обсъждане на проекта за Национален стратегически документ на България, представен на три етапа от Стратегическият съвет към президента, съобщиха от "Дондуков" 2.

В проекта се посочва, че дори данните, потвърдени официално от правителството в анализ, свързан с подготовката на национален стратегически документ до 2030 г., отчитат редица негативни и крайно тревожни тенденции към 2020 г. Сред тях са висока смъртност, лош здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и нарастващи социални неравенства, бедност и изключване. Населението на страната продължава да намалява и към края на 2019 г. за пръв път в следвоенната история спадна под 7 млн. души, регистрирайки около 7 процента кумулативен спад за последния десетгодишен период, а прогнозите на НСИ сочат, че за 2020-2080 г. населението ще се стопи с 30%.

На базата на официално отчетените тревожни тенденции Стратегическият съвет обобщава, че Националната програма за развитие България 2020 не е осъществила целите и приоритетите си, което се дължи на начина на подготовката и реализацията на документа, свързани с дълбоки, системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите. В проекта се посочва, че заложените от правителството цели за 2030 г. изглеждат привлекателни, но са със заложени нереалистични индикатори на напредък и няма как да бъдат изпълнени при настоящия модел на политическо и управленско мислене и действие, който е бил в основата на множеството негативни тенденции през последните десет години.

„Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата, се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни. Затова реализацията на националната държавническа стратегия предполага осигуряване на предварителна предпоставка - дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта“, подчертава Стратегическият съвет. 

„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, пише в проекта на Национален стратегически документ. В същото време се отчита, че възможностите за упражняване на пряка демокрация са практически сведени до минимум поради изкуствени нормативни ограничения. Незабавно трябва да се отговори на очакванията на българското общество за осигуряване на честни и свободни избори и ефективен следизборен контрол. Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, да бъдат заставени да прилагат единен стандарт и да прекратят прикриването на такива нарушения. Същото важи за масираната партийно-политическа употреба на администрацията за изборни цели.

Стратегическият съвет подчертава, че всяко управленско решение трябва да бъде поставяно преди всичко на тест и аргументирано с това дали допринася за развитието на човешкия и социалния капитал на нацията. „Стратегическата мисия на българската държава е да осигурява в максимална степен благоприятното формиране, развитие и реализация на човешкия потенциал“, пише в проекта. За да се преодолеят негативните процеси в страната, са откроени няколко цели: поетапно забавяне и овладяване на демографската криза; подобряване на качеството на националния човешки потенциал (чрез повишаване на образоваността, квалификацията, мотивацията за трудова реализация на българите); устойчиво интелигентно икономическо развитие, основано на наука и иновации и на качествено подобрена среда за бизнес и предприемачество, но подчинено на ценностния приоритет на човешкото развитие и на съвременни екологични стандарти.

Стратегическият съвет към Радев предлага промяна на управленския модел

Обществото ни се нуждае от промяна на управленския модел и оздравяване на отношенията между гражданите и държавата. Това е основният из...

Стратегическият съвет подчертава, че за да не останат предложените промени добри пожелания, основната част от измененията в модела на управление трябва да бъдат подкрепени с конституционни и законови промени, гарантиращи ефективното прилагане на модела на основата на гореописаните принципи. Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност.

И още основни акценти от документа

По обем на държавните разходи за образование сме предпоследни в ЕС (зад нас е Румъния). Влошава се качеството на образованието. В изследването Global Competitiveness Report 2017-2018 на Световния икономически форум, България е класирана на 83-то място в света (на 26-то място в ЕС) по показателя качество на образователната система. За последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции. Резултатите от изследването „Програма за международна оценка на учениците“ PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през 2018 г., показват, че 47% от 15-годишните са функционално неграмотни, а 44% са с недостатъчно ниво на умения по математика. Резултатите във всички области се влошават спрямо предходното изследване от 2015 г.

Всяко десето дете не е обхванато в (иначе задължителното) начално образование през учебната 2017-2018 г. Още по-нисък е обхватът на прогимназиалното и средно образование (82.6%). Демографските промени и провежданите образователни реформи водят до закриването на над 1000 училища от началото на века, а броят на учениците за същия период спада с 1/3 (около 300 хил.) Значителен е дялът на преждевременно напусналите образование и обучение, достигащ 12.7% през 2017 г. (сравнено с 10.6% - средно за ЕС). Сред неблагоприятните тенденции в сферата на образованието е и застаряването на педагогическия състав - ОИСР установява, че 47% от учителите в България са на възраст над 50 години и едва 3% са под 30-годишни.

Димитър Стоянов: Караянчева нарушава Конституцията или не я познава

"Караянчева дала оценка за компетентността на президента и екипа му. Нека сега оценим компетентността на т. нар. председател на Народно...

България е една от държавите членки на ЕС с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са ангажирани нито в образование, нито в обучение, нито в заетост (т.нар. NEETs). Участието в учене през целия живот остава изключително ниско и обхваща едва 2.3% от лицата на възраст 25-64 години през 2017 г., почти пет пъти под средната за ЕС стойност (10.9%).

През последните години средната продължителност на живота в България следва общата за ЕС тенденция на нарастване и достига 74.8 години през 2017 г., спрямо 72.7 години през 2007 г., но остава най-ниската в ЕС.

Страната е с най-висока смъртност в ЕС, при влошаване на показателя през последните десет години (през 2017 г. коефициентът на смъртност достига 15.5‰ сравнено с 10.3‰ средно за ЕС). Детската смъртност остава висока (6.4‰ през 2017 г. спрямо 3.6‰ средно за ЕС), въпреки устойчивата тенденция на спад през последните години, като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинства.

По данни на ЕК, разходите за здравеопазване в страната възлизат на 8.2% от БВП, изоставайки значително от средните за ЕС 9.9% от БВП, а съпоставени на глава от населението определят на страната 26-то място в ЕС. Около половината (51%) идват от публични източници, което е вторият най-нисък дял в ЕС след Кипър. Преките плащания на потребителите представляват 48% от разходите за здравеопазване (в сравнение със средно 15% в ЕС).

Въпреки икономическото оживление и възстановяването на заетостта през последните години, бедността продължава да нараства, в това отношение страната ни традиционно е в челото на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване, у нас е 32,5%. (почти 2 300 000 души), а в тежки материални лишения живее всеки пети. Паричната бедност сред безработните е около пет пъти по-висока, отколкото при наетите на работа лица.

Цвета Караянчева: Датата за избори не е удачна за католическата, еврейската и арменската общности

„Нямаме никакви претенции, като партия. Това е право на президента да посочи датата. Датата първо беше 28-ми март, незнайно защо ...

 Относителният дял на децата, които живеят в материални и социални лишения (44,1% през 2017 г.) е почти три пъти по-висок от средния за ЕС (15.3%). Възрастните хора са друга голяма група, засегната от бедността - почти половината от населението в надтрудоспособна възраст е в риск от бедност или социално изключване през 2017 г., а малко над 1/3 от тях изпитват тежки материални лишения.

Неравенството в разпределението на доходите е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато в последните години. Резултатите от усилията за подобряване на бизнес средата изостават спрямо тези в сравнимите икономики, в резултат на което България губи позиции в глобален план.

България се нарежда на последно място в ЕС и по показателите за контрол над корупцията и върховенство на правото през 2017 г., показател за значителна институционална неефективност.

Проблемите, свързани с обществените поръчки, са хронични. Почти 2/3 от обществените поръчки в страната се възлагат главно въз основа на критерия на най-ниската цена, което в крайна сметка се отразява на качеството на публичните услуги. Прозрачността на възлагане намалява значително през последните години, като през 2018 г. всяка четвърта обществена поръчка е възложена без предварително публикуване, докато средното ниво на пряко възлагане в ЕС е 4%.

През 2017 г. България е с най-ресурсоемката икономика в ЕС, изразходвайки 6.5 пъти повече суровини за производство на единица БВП от средния суровинен разход в ЕС. Използваните производствени технологии в страната генерират 420 кг. отпадъци за производството на 1 000 евро, сравнено с едва 66 кг. средно за ЕС.

Правителството дава пари на наводнените общини (ВИДЕО)

Министър-председателят Бойко Борисов написа в профила си във Фейсбук с колко правителството ще подпомогне пострадалите от наводненията ...

Населението на страната продължава да намалява и към края на 2019 г. за пръв път в следвоенната история спадна под 7 млн. души, регистрирайки около 7% кумулативен спад за последния десетгодишен период.

Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата, се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни. Затова реализацията на националната държавническа стратегия предполага осигуряване на предварителна предпоставка - дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта.

Човекът е на последно, а не „на първо място” за държавата и тези, които я управляват. Политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и води до отчуждение, чувство за безпътица и недоверие в институциите.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално