Къщата на Калиопа или как Русчук се превърна в модерния Русе

Една от емблематичните сгради от архитектурното и културно наследство на Малката Виена – град Русе, е Къщата на Калиопа. Тя е построена на ул. „Фердинанд“ край живописния стръмен бряг на река Дунав, а старовремските прозорци отправят поглед на север и запад. Тук в единствената по рода си в България музейна експозиция е представен градския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Кореспондентът на actualno.com се срещна с уредника в отдел „Етнография“ на „Музей на градския бит“ Искра Тодорова, която бе любезна да ни запознае с историята и настоящето на Къщата на Калиопа.

Къщата е построена преди 155 години - през 1864 г., по поръчка на тогавашния управител на Дунавския вилает - Мидхат паша. Старият Русчук е бил център на земите между Дунава и Балкана, а на запад са влизали и територии от днешна Източна Сърбия, почти до Белград. Турският реформатор прави първият градоустройствен план на Русе. Въвежда извозването на градските отпадъци на сметище извън населеното място. В Русе са били открити 11 консулства на европейски държави, в това число и на Прусия.

Романтична легенда разказва, че Мидхат паша се влюбил в жената на пруския консул Морис Калиш Катерина (кръстена от народа Калиопа) Калиш и решил по нестандартен начин да подари къща на своята любов. За целта организирал състезание по стрелба по гълъби, в което победителят бил предизвестен. Това, разбира се е само градска легенда.

След Освобождението, през 1881 г. собственик на къщата става Стефан Камбуров – богат търговец, радетел за църковна независимост, участник в комитета  за учредяване  на Българската екзархия в Цариград през 1870 г. Той натрупва добро за времето си състояние от работа в Англия и след завръщането си се установява в Русе. Сделката по собствеността е сключена във Виена, където вече живеела Катерина Калиш.

През 1971 г. къщата е закупена от Община Русе и след реконструкция е пригодена за къща за гости. През 1987 г. след нова реконструкция, реставрация на мебели и стенописи е преобразувана в „Музей на градския бит“.

Музейните експонати показват ролята на крайдунавския град като врата за навлизането на европейската градска и буржоазна култура в страната в края на ХIX и началото на XX век. На първия етаж се представят временни изложби, като за последните две години темата е „Светът на модерността“. Това включва модернизирането на домовете на богатите и образовани българи в посочения времеви период. Използват се нови уреди за почистване на дома (прахосмукачка), нови музикални инструменти (първият роял в България е внесен от Виена), скъпи сребърни прибори и порцеланова посуда за храна. Богатите се хранят три пъти на ден, което е новост за българския дом. В Русе се провеждат балове по виенски образец. Внасят се колекции от модни дрехи (рокли шантеклер с много декорации). Оформя се детски кът в определено помещение.

На втория етаж са показани интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена. Там могат да се видят картини и стенописи на талантливия и живеещ в Румъния австрийски художник Карл де Шауерсберг, датирани от края на XIX век. Впечатлява монументалното платно с Амур и Психея, което е поставено на стълбището между двата етажа.

Музеят на градския бит събира и представя моделите на градската култура в България и конкретно в Русе и е част от общата експозиция на Регионален исторически музей - Русе.